Решение № 240 от 10.05.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Враца, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20231400500246 по описа за 2023 година за да се поизнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от П. С. П., с ЕГН ********** от гр. Козлодуй, чрез процесуалния си представител адв.

М. А. - САК против решение №276/24.10.2022г.на Районен съд-Козлодуй, постановено по гр.дело №1450/2021г., с което предявените срещу жалбоподателя искове за установяване на вземанията, за които е била издадена заповед за изпълнение №334/04.09.2020г. по ч.г. дело №885/2020г., са били уважен.

В жалбата се твърди, че решението на РС-Козлодуй е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че неправилно районният съд е приел за доказани твърденията на ищеца, че ответника по делото има качеството на битов клиент.

Твърди се, че жалбоподателката не била собственик на имота, тъй като на 06.12.2005 г. сключил предварителен договор за покупко-продажбата му.

Представя незаверено копие от предварителния договор, каквото е налично и на л. 68 и 117 от първоинстанционното дело, депозиран е след изтичане на срока за отговор на исковата молба, но няма произнасяне по приемането му като доказателство.

Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият "Елекрохолд продажби" ЕАД, гр. София е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Поддържа се, че е налице облигационна връзка между страните, по силата на чл.

4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия доколкото въззивницата е собственик на имота, а предварителния договор за покупкопродажба няма вещен ефект.

Излага се, че а задължението на потребителя за плащане на потребената в имота ел.енергия произтича по силата на закона, а освен това е предвидено и в чл. 13. т. 1 от 1

Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия.

Поддържа се, че претенцията се основава на корекция предвид обективния факт на неточното отчитане на доставената електрическа енергия.

Цитира се практика на ВКС - Решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991 по описа на ВКС, III ГО и Решение № 118/18.09.2017 по описа ВКС, ТК, II ТО за обосноваване на правната възможност за коригиране на сметката за електрическа енергия.

С отговора на жалба въззивната не се представят писмени доказателства и не се правят доказателствени искания, а представеното копие от предварителен договор е неотносимо към доказване на правото на собственост и освен това не е заверено за вярност, поради което и не може да бъде прието като доказателство по делото.

В производството пред въззивната инстанция не са допуснати и събрани нови доказателства.

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, от ГПК на „ЧЕЗ Електро България” АД, сега „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ БЪЛГАРИЯ“ АД, със седалище в гр. София и адрес на управление бул.

„Цариградско шосе" № 159, Столична община, район Младост. София 1784, Бенч Марк Бизнес Център регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК 175133827, представлявано от Д. С. С. и Л. В. в качеството им на членове на Управителния съвет, чрез юрисконсулт С. П. Т. против П. С. П., ЕГН: ********** с адрес в град ***.

С молбата се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на П. С. П., ЕГН: **********, че същият дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 175133827, адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, сума в размер на 1917,89 лева - главница, формирана, от Фактура № 0240746140/30.04.2018 г. на стойност 957.54 лева във вр. с КП 3023298/26.04.2018 г. и фактура № 0245800269/30.07.2018 г. на стойност 960.35 лв., във вр. с КП 3024541/24.07.2018 г., която сума е начислена като корекция на сметка по реда на ПИКЕЕ, както и сума в размер на общо 542,34 лева лихва върху главницата, начислена за всяка една от процесиите фактури от датата на забава – 282,73 лв. за периода 15.05.2018 г. - 12.05.2021 г. върху фактура № 0240746140 / 30.04.2018 г. и 259,61 лв. за периода 14.08.2018 г. - 12.05.2021 г. върху фактура № 0245800269 / 30.07.2018 г., както и лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на сумата.

Претендират и направените разноски съдебно - деловодни разноски в хода на ч. гр. дело 631/2021 година по описа на Районен съд Козлодуй и направените в хода на настоящото производство съдебно - деловодни разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

В исковата молба се твърди, че страните са били в облигационни правоотношения по силата на общи условия. Заявява се, че спорното право е във връзка с договор за доставка на ел. енергия по открита партида /бизнес партньор/ № 10296368, Договорна сметка: *** и аб. № ********** - с адрес на потребление: град Козлодуй, област Враца, улица ***. На ответника са издадени описаните по-горе 2 броя фактури, които не са заплатени. Поради неизпълнението на ответника ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 631/2021г. на Районен съд град Козлодуй, като с разпореждане по същото съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение. От длъжникът е депозирано възражение, поради което ищцовото дружество е предявило настоящите искове.

По делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

С писмено становище до първо открито съдебно заседание по делото 2 адв.Светлана Любенова – Плешоева от АК – Враца, в качеството й на пълномощник на ответника оспорва предявения иск като изцяло неоснователен и недоказан, тъй като счита, че не е налице правоотношение между ищеца и ответницата по силата на закона, ищецът не бил представил никакви доказателства за правото на собственост на ответницата, или че й е учредено вещно право на строеж, че договор за доставка на електрическа енергия е действащ за процесния период. Не оспорва представените от ищеца по делото общи условия на ищеца , но се позовава на чл. 4, ал. 3 от тях според който правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът, респективно лицето с учредено вещно право на ползване по отношение на електроснабдения имот, носи солидарна отговорност пред продавача за консумираната в имота електроенергия.

Заявява, че до м. декември 2005 г. е живяла в гр. Козлодуй, ***, но нито до тази дата, нито в процесния период е била титуляр на правото на собственост върху процесния електроснабден имот или е имала качеството на вещен ползвател на същия на валидно правно основание.

След м. декември 2005 г. е заживяла в гр. Козлодуй, ул. „***“ № 2А, където и живее по времето на разглеждане на делото, а в процесния имот заживели други лица, които не са сред нейните близки и роднини.

С оглед изложеното поддържа, че исковата молба е изцяло неоснователна и недоказана, поради което предявените с нея искове не следва да бъдат уважени.

Моли съда да постановите решение, с което да отхвърлите предявените искове.

Претендира направените по делото разноски, включително и в заповедното производство.

Първоинстанционният съд е приел, че било безспорно доказано по делото се установява, че страните са в договорни отношения за доставка на ел. енергия за обект, къща, находящ се в гр.Козлодуй, обл.Враца, ул. „*** “ № 24, с клиентски номер *** и съставляващ абонатен № ********** с лице – страна по договора е ответника П. С. П. и тъй като ответницата не била представила доказателства да е направила искане за закриване на партидата и за имота като е съобразил, че по делото е доказано незаконно присъединяване не имота е уважил изцяло исковете като е признал за установено на основание чл.422 от ГПК, че П. С. П., ЕГН: ********** с адрес в град *** /улица „***“ № 2А/, дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 175133827, адрес в гр. София, ***, сума в размер на

1917,89 лева - главница, формирана, от Фактура № 0240746140/30.04.2018 г. на стойност 957.54 лева във връзка с КП 3023298/26.04.2018 г. и фактура № 0245800269/30.07.2018 г.. на стойност 960.35 лв., във връзка с КП 3024541/24.07.2018 г., която сума е начислена като корекция на сметка по реда на ПИКЕЕ, както и сума в размер на общо 542,34 лева лихва върху главницата, начислена за всяка една от процесиите фактури от датата на забава – 282,73 лв. за периода 15.05.2018 г. 12.05.2021 г. върху фактура № 0240746140 / 30.04.2018 г. и 259,61 лв. за периода 14.08.2018 г. - 12.05.2021 г. върху фактура № 0245800269 / 30.07.2018 г., както и лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на сумата. осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК П. С. П., ЕГН: ********** с адрес в град *** /улица „***“ № 2А/ да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:

175133827, адрес в гр. София, *** сумата от 114,20 лева, от които 49,20 лева за платена държавна такса за образуване на заповедното производство и 65,00 лева за адвокатско възнаграждение.

3 осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК П. С. П., ЕГН: ********** с адрес в град *** /улица „***“ № 2А/ да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД, със седалище в гр.

София и адрес на управление *** сумата от 400,00 лева – съдебно -деловодни разноски в исковото производство, изразяващи се във внесена държавна такса в размер на 100,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

По делото пред въззивния съд не са събирани и представени други доказателства освен за имущественото състояние на въззивницата.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

С заповед за изпълнение на парично задължени от 31.05.2021 г. по гр. д. № 631/2021 г по описа на РС-Враца е разпоредено въззивницата за заплати на въззиваемия претендираната с заявлението сума от 1917,89 лева - главница, формирана, от Фактура № 0240746140/30.04.2018 г. на стойност 957.54 лева във вр. с КП 3023298/26.04.2018 г. и фактура № 0245800269/30.07.2018 г.. на стойност 960.35 лв., във вр. с КП 3024541/24.07.2018 г., която сума е начислена като корекция на сметка по реда на ПИКЕЕ, както и сума в размер на общо 542,34 лева лихва върху главницата, начислена за всяка една от процесиите фактури от датата на забава – 282,73 лв. за периода 15.05.2018 г. - 12.05.2021 г. върху фактура № 0240746140 / 30.04.2018 г. и 259,61 лв. за периода 14.08.2018 г. - 12.05.2021 г. върху фактура № 0245800269 / 30.07.2018 г., както и лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на сумата.

Като основание на вземането в заповедта за изпълнение е посочена само първата от двете фактури по които заявителят е искал заповед за изпълнение, но сумите за които е издадена заповедта за изпълнение са претендираните от заявителя по двете фактури.

Въззивницата – длъжник по заповедното дело е подала възражение в срок като е възразила за дължимостта на сумите тъй като не живее на адреса, а на адреса живеят други лица.

Заедно с възражението си в заповедното производство въззивницата е представила предварителен договор за покупко-продажба Рег. № 14762/06.12.2005 г. по описа на нот. Валентин Митов с рег. № 373 и район на действие РС-Козлодуй, копие от лична карта и удостоверение за постоянен адрес от които е видно, че живее след 28.06.2007 г. на различен от процесни имот адрес.