Решение № 21 от 19.12.2025, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Етрополе, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Коева като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Административно наказателно дело № 20251830200081 по описа за 2025 година Производството е по чл. 60,вр. чл. 58д ЗАНН, като е образувано по повод подадена жалба до РС – Етрополе /чрез Началника на РУ – Етрополе/ от П. Б.

Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *********** срещу Наказателно постановление № 25-0263-000380/12.08.2024 г. на Началника РУ – Етрополе при ОД МВР - София.

В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон при изготвянето на оспорвания административен акт; твърди се, че с оглед посочената правна квалификация на извършеното нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, жалбоподателят не е могъл да разбере какво точно нарушение му е вменено; твърди се, че има разминаване между АУАН и НП в частта относно посочените разпоредби на КЗ; че при изготвянето на оспорваното НП административнонаказващия орган не се е произнесъл по въпроса относно маловажността на извършеното нарушение по смисъла на чл. 28 и чл. 29 ЗАНН; че НП не съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН, тъй като не е посочено дали издателят му има правомощия да издава такива актове; че липсват достатъчно данни за местоработата на актосъставителя, както и доказателства за оправомощаването му да съставя актове за установяване на административни нарушения; че от съдържанието на оспорването НП не става ясно за какво точно нарушение е наказан жалбоподателя, тъй като не съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2, 4 и последно от ЗАНН; че не са налице мотиви относно определянето на конкретния размер на 1 наложеното наказание и че липсва произнасяне относно приложението на чл.

57, ал. 1, т. 8 и т. 9 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява като поддържа жалбата и допълва, че е собственик на камиона, който е управлявал и няма договор към работодателя, с оглед на което моли съдът да отмени оспорваното НП.

Въззиваемата страна – Началника на РУ – Етрополе не се явява и не се представлява. В писмото, с което жалбата е изпратена на РС – Етрополе се заявява, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, с които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Отправя се искане за потвърждаването му и отхвърляне на жалбата, и се прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

В съдебното заседание по делото, като писмени доказателства са приобщени следните документи: наказателно постановление № 25-0263000380/19.08.2025 г. на Началник РУ – Етрополе при ОД МВР – София, ведно с разписка за връчването му – във вид на оригинал и заверено копие; АУАН, Серия GA № 1094705 с дата 27.07.2025 г. /електронен вариант/ - във вид на оригинал и заверено копие; заверено копие на заповед № 517з7012/17.12.2021 г. на Директора на ОД МВР - София; заверено копие на Заповед № 517з-1789/02.05.2025 г. на Директора на ОД МВР – София; заверено копие на докладна записка с рег. № 263р-7537/19.08.2025 г., изготвена от А. В. – мл.експ. КО при РУ – Етрополе; заверено копие на сведение, снето от П. Б. Б. и справка за нарушител/водач на жалбоподателя.

В хода на съдебното следствие, като свидетели по делото били разпитани полицейските служители, извършили проверката, по повод на която е образувано административно – наказателното производство и които са съставили съответни документи в хода на същото – А. В. В. и Ц. М. В., които изложили възприетите от тях факти и обстоятелствата във връзка с нея.

Районен съд - Етрополе, след като се запозна с жалбата и изложените в нея и в хода на съдебните прения твърдения на жалбоподателя, както и след като обстоен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:

На 22.07.2025 г. свидетелите А. В. В. и Ц. М. В. – и двамата полицейски служители при РУ – Етрополе, били на работа – дневна смяна, съгласно утвърден от Началника на районното управление график. Около 19,00 часа същия ден двамата горепосочени се намирали в района чешма „Кривола“ на бул. „Партизански“ в гр. Етрополе, обл. Софийска, където били изградили точка за контрол на пътното движение. По същото време и на същото място, свидетелите В. и В. забелязали движещия се по булеварда, в посока към бензиностанция „Петрол“ товарен автомобил марка „С.“ модел „С.“ с рег. № ********, управляван от жалбоподателя. Тъй като последният управлявал автомобила без включени светлини, св. В. му подал сигнал със стоп – палка да 2 спре за извършването на проверка. Жалбоподателят се подчинил на даденото му полицейско разпореждане, отбил в дясно на пътното платно и преустановил движението на управлявания от него автомобил. В хода на извършената проверка полицейските служители поискали личните документи на жалбоподателя – лична карта и СУМПС, както и свидетелството за регистрация на управлявани от него автомобил. От тях се установило, че той не притежава съответната правоспособност /в случая С – категория/ за управлението на товарен автомобил, респ. че е неправоспособен водач. Било установено също така, че управляваният от него автомобил не е негова лична собственост, а на търговското дружество „Никава БГ“ ЕООД, с ЕИК 204680318. В хода на извършената проверка се установило и това, че управлявания от жалбоподателя автомобил няма валиден технически преглед и задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

С оглед горното св. А. В. съставил на П. Б. Б. няколко акта за установяване на констатираните административни нарушения. Единият от тях бил АУАН Серия GA № 1094705 с дата 22.07.2025 г. /електронен вариант/ за извършено от него нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал.1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/. Според описателната част на акта нарушението било извършено от Б., на 22.07.2025 г., около 19,06 часа, в гр. Етрополе, на бул.

„Партизански“, при чешма „Кривола“, с посока на движение към бензиностанция „Петрол“, като водач на товарен автомобил „С.“ модел „С.“ с рег. № ********, собственост на „Никава БГ“ ЕООД, с булстат номер:204680318. Като фактически констатации относно извършеното нарушение било посочено, че към датата и часа на съставянето на АУАН водача управлява автомобила без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2025 г., като няма и залепен валиден стикер на предното панорамно стъкло от категория N2.

Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля на нарушението – св. Ц. В., след което бил връчен за подпис на жалбоподателят, който също го подписал без възражения.

На 19.08.2025 г. Началникът на РУ – Етрополе при ОД МВР – София /в качеството си на административнонаказващ орган съгласно Заповед № 517з7012/17.12.2021 г. на Директора на ОД МВР - София/, издал оспореното НП № 25-0263-000380/19.08.2025 г., с което, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации и описателна част на нарушението, посочени в горния АУАН, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 638, ал. 3 КЗ, на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева.

На 11.09.2025 г. посоченото наказателно постановление било връчено лично на жалбоподателя, който подал жалба срещу него на 16.09.2025 г. – чрез Началника на РУ - Етрополе.

Горната фактическа обстановка съдът извежда въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и 3 доказателствени средства.

От показанията на разпитаните свидетели Ц. В. и А. В., настоящият съдебен състав не установи противоречия с посочените в акта, респ. в оспорваното наказателно постановление фактически положения относно извършеното административно нарушение. Показанията на свидетелите са ясни, пълни, точни и задълбочени, последователно възпроизвеждат непосредствено възприетите от тях факти и обстоятелствата по време на проверката. Независимо от тяхната служебна ангажираност към структурата, към която принадлежи и административнонаказващият орган, съдът не намира аргументи, с които да обоснове недостоверност на съдържащата се в тези показания информация. С оглед на това съдът счита, че показанията на тези свидетели следва да бъдат кредитирани, без резерви и да бъдат поставени в основата на изводите по съществото на делото.

Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по него, напълно подкрепят кредитираните от съда свидетелски показани и спомагат за по-пълното и цялостно изясняване на фактическите обстоятелства по делото.

С оглед горното и преценявайки фактите по делото, и доводите на страните, съдът приема за установено, от ПРАВНА СТРАНА, следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения й в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по съществото си тя се явява неоснователна, с оглед на което ще следва да бъде оставена без уважение, поради следните съображения:

Съдебният контрол, предвиден по отношение на издадените от административните органи наказателни постановления се съсредоточава основно върху тяхната законосъобразност и правилност, т.е. дали извършените нарушения са правилно квалифицирани съобразно материалния закон и дали при издаването на оспорените административни актове и проведеното административнонаказателно производство са спазени съответните процесуалните правила. Във връзка с това съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като служебно изследва пълно, обективно и всестранно всички обстоятелства по делото, в това число и процедурата по издаването на съответното оспорено наказателно постановление.

В настоящия случай, актът за установяването на административното нарушение и издаденото във връзка с него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни лица при спазване на процесуалните правила за издаването им, визирани в ЗАНН. Спазени са всички процесуални срокове, визирани в закона, както и формалната процедура по издаването на процесните административни актове. Предвид на това настоящият съдебен състав прима, че тези актове са съставени без допуснати съществени 4 нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на това формално основание. В този смисъл съдът счита за нужно да посочи, че останаха недоказани възраженията на жалбоподателя за допуснати такива нарушения при изготвянето на оспорваното НП. На първо място от приложените по делото копия на заповед № 517з-7012/17.12.2021 г. и на Заповед № 517з-1789/02.05.2025 г. – и двете на Директора на ОД МВР – София по безспорен начин се установи, че св. А. В. е оправомощен да издава АУАН за нарушения по КЗ, а Началника на РУ – Етрополе – наказателни постановление за налагането на наказания по КЗ.

Настоящият съдебен състав не приема за основателни възраженията на жалбоподателя, че при изготвянето на процесното НП не са изпълнени изискванията на чл. 57 ЗАНН. В обстоятелствената му част изчерпателно са посочени името и длъжността на издаващото го лице; дата на издаване; акта, въз основа на който се издава и лицето, което го е издало /както и неговата длъжност/; всички лични данни на нарушителя; пълно описание на нарушението и разпоредбите, които са нарушени.

Горепосоченото становище се застъпва от съда и по отношение на приложения в случая материален закон, респ. материално-правните норми, посочени в оспорваните АУАН и НП. В нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ е нормативно въведено задължение за собствениците и водачите на моторни превозни средства да имат сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочената законова норма е именно тази, която е нарушена по смисъла на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН . От описанието на нарушението, визирано в АУАН и дословно пресъздадено в оспорваното НП, става ясно, че жалбоподателят е нарушил това правило, като е управлява процесния автомобил без да има такава застраховка. От приобщените по делото и кредитирани от съда доказателства, по безспорен начин се установяват тези факти. В този смисъл и с оглед възраженията на жалбоподателя, релевирани в жалбата му и в съдебното заседание по делото, съдът счита за нужно да уточни, че в случая е без правно и фактическо значение обстоятелството, че той не е собственик на процесния автомобил и че не е имал сключен договор с неговия собственик. Като водач на въпросното МПС той е бил длъжен да провери дали същото има сключена такава задължителна застраховка и да го управлява само след като се увери, че такава е налице. Също така следва да се отбележи, че макар в АУАН да има неточно или по – скоро непълно цитиране на посочената по – горе законова норма, именно тя е тази, която е нарушената в случая, респ. материалният закон е приложен правилно в случая.