Решение № 2357 от 20.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2357 гр. Бургас, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20262120100350 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявена е искова молба от “Макроадванс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. Г. С. против Б. С. С., ЕГН ********** от ***, с която се иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 5000 лева /2556.46 евро/ главница по договор за потребителски кредит от 25.09.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането. При условията на евентуалност е предявен иск за осъждане на ответника да заплати посочената сума, получена без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Твърди се, че между ищеца като кредитор и ответника като кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит от 25.09.2023г., с който кредиторът е предоставил кредит в размер на 5000 лева, който трябвало да бъде издължен за срок от 24 месеца.

Договорът е сключен от разстояние, чрез средствата на електронна комуникация, при спазване изискванията на ЗПФУР. На 25.09.2023г. сумата е била отпусната в полза на ответника, който я е усвоил на каса на Изипей. Ответникът не е изпълнил задълженията си и не е плащал вноските по кредита. Крайният падеж – 25.09.2025г., е отдавна настъпил. Ако не се приеме за установено, че сумите са дължими на основание сключения договор, се моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата като получена без основание. Моли се исковете да се уважат. Исковете са чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и чл.55 ЗЗД.

Ответникът чрез особения си представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който счита иска за неоснователен. Заявява, че между страните няма валидно правоотношение, или същото е недействително. Няма данни, че договорът е сключен с ответника. Един анонимен кредитополучател е създал потребителски профил в интернет и е получил по електронен път някаква информация. Договорът и другите документи не са 1 подписани от ответника нито саморъчно, нито електронно. Няма доказателства, че именно тези документи са получени по електронен път от ответника и че той е приел доброволно предложението. Липсва идентификация на кредитополучателя чрез полагане на КЕП и проверка на личността му. Така че договорът е недействителен, респ. е налице изначална липса на валидно възникнало правоотношение. Няма данни за идентичност между текста и съдържанието на приложените към исковата молба документи и тези, получени от клиента.

Не може да се приеме, че приемането на договора е достигнало до предложителя, нито че то е действително, понеже не съдържа писмено потвърждение на общите условия по смисъла на чл.16 ЗЗД. Ищецът не е провел телефонни разговори с клиента на посочения телефонен номер и не е проверил дали номерът е действащ, нито е записал проведения телефонен разговор. Клаузите на договора са недействителни и неравноправни. Прекомерни са уговорените размери на лихвата, ГПР и неустойката. Неравноправно е задължителното обезпечение на кредита по чл.20. Разписката за извършено плащане и информацията за нареден превод не доказват, че сумата от 5000 лева е предоставена на клиента, защото не е извършена проверка за фалшифициране на личната карта на лицето. Така не се установява, че именно ответникът е усвоил сумата по кредита. Моли се искът да бъде отхвърлен.

Бургаският районен съд намира иска за основателен.

Представен е договор за потребителски кредит № 223840 от 25.09.2023г., сключен между кредитора “Макроадванс“ АД и длъжника Б. С. С.. Според договора, в полза на ответника е предоставен кредит от 5000 лева, който е следвало да се върне на общо 24 месечни вноски. Датата на падежа на последната вноска е 25.09.2025г. Общият размер на всички плащания е 7148.81 лева. ГПР е в размер на 49.65%. Според чл.20, вземането по договора се обезпечава с поръчителство, като кредитополучателят се задължава в срок до 3 работни дни от сключването на договора да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора. Поръчителят, според ал.3, трябва да отговаря кумулативно на следните условия: да има брутен осигурителен доход над 1400 лева, да работи по трудов договор с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател, да няма активни експозиции в ЦКР с просрочие над 30 дни, да не е страна по договор за кредит, сключен с кредитора. Според чл.10, ако не се предостави обезпечение, кредитополучателят дължи неустойка от 25.50 лева плюс 0.170% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0.170% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечение.

Договорът за кредит е сключен по електронен път, след подадена заявка от страна на ответника. Това е видно от представения на книжен носител файл по договора.

Неоснователно е възражението, че не се доказва валидно сключен договор от разстояние по електронен път. Съгласно чл.184, ал.1 ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. В случая ищецът е представил на хартиен носител договора за кредит, стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и Общите условия по договора. Представянето на тези документи на хартиен носител е в съгласие с чл.184, ал.1 ГПК, като ответникът не е поискал документите да се представят на електронен носител. Следователно хартиеното копие на договора е напълно валидно и допустимо доказателство в процеса и установява сключване на договора по електронен път. Налично по делото е и писмо от кредитора до длъжника, с което последният е известен, че неговото искане за кредит е одобрено, като му е пратен договора за кредит. Указано му е, че може да потвърди съгласието си за сключване на договора като въведе номера му в потребителския си профил. Така че според районния съд договорът е бил сключен валидно по електронен път и е обвързал страните. Няма данни наистина договорът да е подписан с квалифициран електронен подпис. Според чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В 2 случая според чл.26, изр.2 от ОУ, страните се съгласяват /ако кредитополучателят кандидатства за кредит по електронен път/, че с натискане на бутона “Подпиши“ кредитополучателят подписва всички страници на договора за потребителски кредит заедно с Общите условия и приложенията към договора. Следователно, по силата на ОУ, е реално уговорено между страните, че обикновеният електронен подпис има сила, равностойна на тази на саморъчния подпис. Ето защо, с подписване от страна на ответника по електронен път на изпратените файлове, договорът се счита за валидно сключен. Възникнала е облигационна връзка между страните.

Съдът намира, че кредиторът е изпълнил основното си договорно задължение и е предал на длъжника договорената сума по кредита. Налична е разписка за извършено плащане от 25.09.2023г. /деня на сключване на договора/, с която Макроадванс АД е наредил паричен превод в полза на Б. С. С. в размер на 5000 лева. Толкова е сумата, която според договора е трябвало да се предаде на ответника. В разписката изрично е посочен номерът на договора, т.е. няма съмнение, че сумата е преведена по този договор. Не е основателно възражението, че няма данни сумата да е предоставена на кредитополучателя.

Представената разписка удостоверява превеждането на сумата. Освен това е представена информация от Изипей до кредитора, според която по нареждане на кредитора чрез системата epay.bg е изплатен в офис паричен превод от 5000 лева с получател Б. С. С., с дата и час на получаване 25.09.2023г., 18.30ч. Така че предаването на сумата в полза и държане на длъжника е безспорно установено по делото. Впрочем, реалното получаване на сумата е и косвено доказателство, че договорът за потребителски кредит е бил действително сключен по електронен път.

Видно от договора, последната вноска за връщане на кредита е била с падеж на 25.09.2025г., т.е. вземанията по кредита са отдавна падежирали. Няма данни ответникът да е извършвал плащания по договора.

Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

В случая съдът намира, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на закона за посочване на коректен и действителен размер на ГПР. Както беше казано, в договора има клауза за заплащане на неустойка. В случая в договора и в ОУ се предвиждат редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя.

Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – да има брутен осигурителен доход над 1400 лева, да работи по трудов договор с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател, да няма активни експозиции в ЦКР с просрочие над 30 дни, да не е страна по договор за кредит, сключен с кредитора. Налагането на толкова къс срок въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Налага се извод, че договорът всъщност не дава възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като условията за това са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, 3 като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.

При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера й от 5508 лева /при главница от 5000 лева/ БРС счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Всъщност уговореното вземане не е за неустойка, а реално е за допълнителна печалба за кредитора, т.е. представлява втора договорна лихва. След като обаче вземането по съществото си е договорна лихва, то тя е трябвало да бъде включена като разход в ГПР.

Очевидно обаче това не е станало, защото ГПР в договора е посочен да е в размер на 49.65%. Ако т.нар неустойка, а всъщност договорна лихва беше включена в ГПР, то неговият размер би бил много над законовия максимум. Смисълът на закона е в договора да се посочи не някакъв формален размер на ГПР, а реален и правилен размер, за да се считат за изпълнени изискванията на чл.11, ал.1 ЗПК. В случая законът е нарушен, понеже в ГПР не е включена неустойката, поради което на основание чл.22 ЗПК договорът е недействителен.

Според чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

След като в случая договорът е недействителен, кредиторът може да търси заплащане само на чистата стойност на кредита, т.е. на главницата. Тя е 5000 лева, толкова се претендира и от ищеца, поради което искът по чл.422 ГПК е основателен. Трябва да се подчертае, че със заповедта за изпълнение е пресъдена освен главницата, също и обезщетение за забава от 574.12 лева, но за тази сума няма предявен установителен иск.