Решение № 4130 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4130 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110145760 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е от ищеца А. Й. Б., ЕГН ********** срещу ответника **************, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, чл. 11, ал.

1, т.12 ЗПК за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № ************* от 16.07.2024 г. Ищецът А. Й. Б. твърди, че на 16.07.2024 г. е сключил Договор за потребителски кредит № ************* по реда на ЗПФУР, съгласно който ответникът предоставил в заем на ищеца сумата от 700 лв. срещу задължението на ищеца да я върне при ГПР от 55,37 %.

Съгласно процесния договор било предвидено кредитополучателят да заплати сумата от 362,40 лева, представляваща застрахователна премия. Твърди, че застрахователната премия следва да се включи в ГПР, тъй като представлява общ разход по договора. Освен това непосочването на елементите на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП.

Поддържа нищожност на процесния договор поради лиса на реквизит от задължителното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Процесният договор не съдържал начина за изчисляване на ГПР. Поддържа нищожност и по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т.12 ЗПК Твърди, че е посочен грешен размер на ГПР, доколкото в същия не бил включен като разход застрахователната 1 премия. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът **************, ЕИК ********* депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че договорът е валиден, както и застрахователната премия не е общ разход по договора и не следва да се включва при изчисляване на ГПР по договора. Излага съображения, че застраховката не е задължително условие за отпускане на кредита. Заявява, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 ЗПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира следното:

Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 16.07.2024 г. страните са сключили Договор за потребителски кредит Договор за потребителски кредит № ************* от 16.07.2024 г. по реда на ЗПФУР, съгласно който ответникът предоставил в заем на ищеца сумата от 700 лв. срещу задължението на ищеца да я върне при ГПР от 55,37 % на двадесет и четири месечни вноски, всяка от които по 69,51 лева.

Съгласно процесния договор било предвидено заплащане на застрахователна премия в размер на 362,40 лева, което не било включено в размера на ГПР.

Съгласно договора за кредит, годишният лихвен процент е в размер на 47,71 %.

Безспорно е между страните, че в ГПР по договора за кредит не е включена застраховката в размер на 362,40 лева. По делото са приобщени декларация от 16.07.2024 г. за изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от **************, както и сертификат № ***************** на застраховано лице: А. Й. Б. за застрахователна програма „Защита на Кредита“ и „Защита на сметките“. Касае се за лична застраховка срещу смърт, трайна или временна неработоспособност, която обаче няма данни да е търсена от кредитополучателя, нито да е избрана свободно и доброволно от кредитополучателя, а е част от пакетно предложение на кредитора за предоставяне на кредита, доколкото видно от писмените доказателства е била сключена eдновременно с договора за 2 потребителски кредит по повод на предложени параметри на необезпечен кредит, а в договора за кредит е била включена предварително клауза за застрахователна премия в конкретно определен размер – 362,40 лева, поради което от съвкупната преценка на доказателствата следва извода, че застрахователната премия представлява допълнителна услуга, наложена на потребителя в резултат на преговорите за предоставяне на кредита и следва да бъде включена като част от общите разходи по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК. Ето защо неоснователни са възраженията на ответника.

В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като не е включена застраховката като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. При включването й в ГПР не са необходими специални познания, за да се установи, че ГПР по договора за кредит значително надхвърля максимално предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора.

Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК /в този смисъл Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 и др./. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, а именно договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно искът за нищожност на договора за кредит е основателен.

По разноските:

Ищецът е освободен от заплащане на държавни такси с определение по 3 чл. 83, ал. 2 ГПК от 07.11. 2025 г., ето защо и предвид изхода на спора в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащане на държавна такса в размер на 34,12 евро на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС за държавни такси. Ищецът претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето защо, като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, исковете са типизирани предвид броя дела, заведени в СРС с такъв предмет, срочното разглеждане на делото без участие на процесуални представители на страните, определеното адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 180 евро с вкл. ДДС.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. Й. Б., ЕГН ********** срещу ответника **************, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит № ************* от 16.07.2024 г., сключен между страните, поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК **************, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната властта по банкова сметка на Софийски районен съд сумата от 34,12 евро (тридесет и четири евро и 12 евроцента) – разноски по делото.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ГПК **************, ЕИК *********да заплати на адвокат М. В. М., член на Адвокатска колегия ******, 4 сумата в размер на 180 евро с вкл. ДДС ( сто и осемдесет евро) – адвокатско възнаграждение за исково производство за оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на А. Й. Б..

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5