Решение № 3171 от 10.11.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3171 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100507594 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №7594/2022 г е образувано по въззивна жалба на А. К. Д., ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20219608 от 07.12.2021 г постановено по гр.д.№16800/21 г на СРС , 140 състав , поправено с решение №20032744 от 28.04.2022 г по същото дело , с което на основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС е признато за установено по искове на Т. С. К., ЕГН ********** и И. П. В., ЕГН ********** от гр.София срещу въззивника , че ищците са собственици на идеални части от подпокривното пространство /отразено като четвърти етаж и имот с идентификатор №*** / на сграда, намираща се в гр. София, ул.

„******* с идентификатор №***, построена в дворно място имот с идентификатор №*** , представляващо УПИ II-12 от квартал 88А по плана на гр.

София , местност „ГГЦ Зона В-17“, при съседи: ул. *******“, УПИ III-13, УПИ VIII-5, УПИ XI-11, което подпокривно пространство представлява обща част на сградата, като ищецът И. П. В. e собственик на 27,198 % идеални части от таванското помещение придобити по договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 55/24.08.2005 г. по н.д. № 0951/2005 г. на нотариус В.Б. и с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 132/04.05.2007 г. по н.д. № 119/04.05.2007 г. на нотариус Б.Н. , а ищецът Т. С. К. е собственик на 5,802 % идеални части от таванското помещение, придобити по договор за покупко-продажба в нотариален акт № 132/04.05.2007 г. по н.д. № 119/04.05.2007 г. на нотариус Б.Н., и въззивникът е осъден да предаде владението на посочените идеални части от таванското помещение на процесната сградата (обща част на сградата) в полза на Т.

1

С. К., ЕГН ********** и И. П. В. ЕГН ********** от гр.София ; както и въззивникът е осъден да възстанови комините над покривната конструкция на описаната сграда с идентификатор №*** в гр. София, ул. „******* по начин , позволяващ използването им по предназначение от собствениците на самостоятелни обекти в сградата .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като таванският етаж не е обща част в етажната собственост . Към 1949 г сградата е била надстроена с трети етаж и тавански етаж . Одържавена е по ЗОЕГПНС и през 1992 г е реституирана . Ищците придобиват през 2005 г и 2007 г апартаменти в процесната сграда, докато още от 1976 г ответникът се легитимира като собственик на апартамент от 48,48 кв.м. на втория етаж на сградата . На таванския етаж могат да се обособят отделни складови помещения . Етажната собственост е възникнала през 1976 г когато е прехвърлен един от обектите в сградата и към този момент или по-рано е налице съгласие за промяна на предназначението на таванското помещение. СРС не е изследвал дали на собствениците при одържавяването са оставени части от имота и докладът му е непълен . Процесният имот е заснет и отразен в кадастъра като четвърти етаж на сградата . Евентуално таванският етаж е придобит по давност .

Поради неоснователност на исковете по чл.108 ЗС са неоснователни и исковете по чл.109 ЗС .

Въззиваемите страни са подали писмени отговори , в който оспорват въззивната жалба .

Според СТЕ подпокривното пространство представлява едно цяло помещение /таван/ и не представлява жилище.Подпокривното пространство е обща част по предназначение на ЕС , а не самостоятелен обект . Без значение е дали таванът е заснет като самостоятелен обект в кадастъра , а по друго дело ответникът е претендирал суми за ремонт на покрива .

Предназначението на таванското помещение не е променяно по съгласие на етажните собственици . Като обща част таванът не може да се придобие по давност . Доказано е , че ответникът е прекъснал комините над покривната конструкция .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 14.12.2021 г , поради което въззивна жалба от 29.12.2021 г /първи работен ден след Коледни празници / е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна СРС е приел следното . Съгласно нотариален акт № 55/24.08.2005 г. по нот.дело №0951/2005 г. на нотариус В.Б., ищецът И. П. В. е придобил по силата на договор за покупко-продажба следния имот - апартамент, намиращ се в гр. София, ул.

*******“ № 145, ет. 1, с площ от 48,48 кв.м., заедно с избено помещение, заедно с 21,397 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ II-12 от квартал 88А по плана на гр. София.

Съгласно нотариален акт № 132/04.05.2007 г. по нотар.дело №119/04.05.2007 г. на нотариус Б.Н., ищците И. П. В. и Т. С. К. са придобили по силата на договор за покупко-продажба 2 следния имот - апартамент, намиращ се в гр. София, ул. *******“ № 145, на първи надземен етаж, с площ от 26,29 кв.м., заедно с избено помещение, заедно с 11,603 % идеални части от общите части на жилищната сграда и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ II-12 от квартал 88А по плана на гр. София. На основание чл.30 ал.2 ЗС частите на собствениците се считат за равни до доказване на противното , поради което следва да се приеме, че всеки от ищците е собственик на 1/2 идеална част от посочения имот, доколкото не се твърди и доказва друго съотношение в съсобствеността между тях.

Следователно, всеки от ищците притежава самостоятелен обект в процесната сграда , като ищецът И. П. В. притежава 27,198 % идеални части от общите части на сградата - 21,397 %, придобити по договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 55/24.08.2005 г. по н.д. № 0951/2005 г. на нотариус В.Б., 1/2 част от 11,603 %, придобита по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 132/04.05.2007 г. по н.д. № 119/04.05.2007 г. на нотариус Б.Н., а ищецът Т. С. К. - 5,802 % - 1/2 част от 11,603 %, придобита по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 132/04.05.2007 г. по н.д. №119/04.05.2007 г. на нотариус Б.Н..

Съгласно нотариален акт за дарение № 17/01.04.1976 г. по нотар.дело № 1171/1976 г. по описа на нотариус при СРС, ответникът А. К. Д. се легитимира като собственик на самостоятелно жилище с площ от 48,48 кв.м., намиращо се гр. София, ул. *******“ № 145, етаж №2 , заедно със зимнично помещение, заедно със следващите се на жилището идеални части от общите части на сградата и 41/263 идеални части от дворното място, в което е построена сградата.

Съгласно нотариален акт за дарение № 56/01.04.1993 г. по нотар.дело № 6805/1993 г. по описа на СНС, ответникът А. К. Д. е придобил целия трети етаж от триетажна къща, намираща се в гр. София, ул. *******“ № 145, заедно с две избени помещения и таванско помещение, заедно с 33/100 идеални части от общите части на сградата и от дворното място.

По делото се спори дали процесното таванско помещение, изградено над третия етаж на сградата, е обща част или е в изключителна собственост на ответника. Според приетата пред СРС съдебно-техническа експертиза, неоспорена в тази част, вещото лице не е установило да има проектна документация относно извършеното строителство на третия етаж и таванското помещение на процесната сграда. До таванското помещение се стига по дървено стълбище, което е общо за всички етажи. Пред таванското помещение има дървена стълбищна площадка, като е монтирана врата към подпокривното пространство със секретен ключ. Минималната височина на таванското помещение е 0,70 м., а максималната - 2,34 м., като площта му е 70,93 кв.м. Вътре таванското помещение е без обособени отделни помещения, като представлява едно цяло помещение, което е оставено недовършено с видими тухлени зидове. Вещото лице сочи, че съгласно измерените височини в подпокривното пространство , същото не се определя като жилище, а като таванско помещение. В о.с.з. на 10.11.2021 г. вещото лице уточнява , че в подпокривното пространство е възможно да се обособят отделни помещения, които да се използват като 3 складове.

От правна страна СРС е приел , че според Тълкувателно решение №34/15.08.1983 г. по тълк.д. № 11/1983 г. на ОСГК на ВС, подпокривното пространство (таванът) на сгради, притежавани в етажна- собственост, когато не е изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към такива, е обща част от сградата. Подпокривното пространство (таванът) обща част от сградата, който има нужната височина, пространство, обем, до който има нормален достъп от стълба и от което могат при спазване съответните законни изисквания да се изградят отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи, е обща част по предназначение. Когато в подпокривното пространство (таванът) или част от него не са изградени съобразно строителните норми жилища или ателиета, а представлява общ незастроен обем между последната етажна плоча или плочата на изградената част и покривната конструкция, стойността на този обем е разпределена между отделните обекти съобразно идеалните им части.

Според СРС процесното подпокривно простраство е обща част по предназначение на сградата, в която страните притежават самостоятелни обекти. Подпокривното пространство на сградата не е изградено като жилище, ателие, стая за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към такива, има нужната височина, обем, пространство, до който има нормален достъп от стълба.

Действително, в документа за собственост, легимиращ ответника като собственик на третия етаж от сградата, е посочено, че същият е собственик на тавана на сградата. По делото обаче не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че процесният таван е самостоятелен обект на правото на собственост, съответно - че като такъв е бил в собственост на праводателя на ответника.

СРС е счел възражението на ответника за придобиване на процесното таванско помещение по давност е неоснователно. Дори съгласно показанията на свидетелите Е.

К. М. и Добромир К. Д. ответникът да владее самостоятелно процесното таванско помещение, то съгласно т. 4 от цитираното по-горе ТР № 34/15.08.1983 г. по т.д. № 11/1983 г. на ОСГК на ВС подпокривното пространство (таванът) който е обща част от сградата, не може да бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се придобива с давностно владение, докато не бъде променено предназначението му.

Отделните етажни собственици не могат да извършват разпоредителни действия със своята идеална част от него. Не се установява по делото да е променяно предназначението на процесния таван от обща част на самостоятелен обект на правото на собственост, поради което същият не може да бъде обект на прехвърлителна сделка, нито да се придобива по давност. Според СРС исковете с правно основание чл. 108 ЗС са основателни, поради което следва да бъдат уважени изцяло.

Според СРС исковете по чл.109 ЗС също са основателни . Съгласно показанията на свидетеля Е. К. М., при ремонт на покрива на процесната сграда, извършен по възлагане на ответника, е разрушен коминът на сградата, достъп към който има 4 от кухните на апартаментите. Изложеното се потвърждава и от показанията на свидетеля Добромир К. Д., който сочи, че в момента над сградата няма комини, тъй като същите са премахнати, вероятно при извършения ремонт на покрива по възлагане на ответника.

Посоченото от свидетелите се установява и от заключението на вещото лице, който при извършен оглед на сградата е констатирал, че един от комините е демонтиран в рамките на подпокривното пространство, а останалите три броя са налични, но не излизат над покрива.