Решение № 118 от 10.04.2023, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№118

10.04.2023г. град Стара Загора

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА при секретар Стефка Христова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 655 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Д.К.А. и И.П.А., с постоянен адрес ***, против Заповед № 10-00-2132 от 12.09.2022г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с искане за отмяната й. С оспорената заповед, на основание чл.225, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж – допълващо застрояване, представляващ „фундаментна плоча“, находящ се в УПИ –ХV- 220, кв.16, по плана на с. Сулица .

В жалбата са изложени доводи за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при липса на компетентност, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при грубо противоречие с материалноправните разпоредби на ЗУТ и актовете по неговото прилагане.

Жалбоподателят поддържа, че кметът е издал процесната заповед при отсъствието на компетентност на нейния автор. Същата била издадена на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, която норма оправомощавала началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице да разпорежда премахване на строежи от първа, втора и трета категория, още повече че описаният строеж нямал характеристиките на строеж от първа, втора и трета категория по смисъла на чл.137 от ЗУТ. Оспорената заповед била издадена в резултат на проведено административно производство, в която А. не била участвала и констативния акт № 20/28.06.2022 година не й бил връчен. За посочения за премахване строеж фундаментна плоча, който бил квалифициран като незаконен строеж за допълващо застрояване, нямало данни за неговата площ и съдържание. Сама по себе си плочата не представлявала самостоятелен строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР На ЗУТ. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената Заповед № 10-00-2132 от 12.09.2022г. на Кмета на Община Стара Загора.

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 24.06.2022г. работна група от служители на общинска администрация – Стара Загора, Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“, е извършила проверка на обект строеж за допълващо застрояване на границите с УПИ ХV221 без виза за проектиране и разрешение за строеж. За резултатите от проверката е съставен и подписан Констативен акт № 20/24.06.2022г.

Съгласно констативната част на същия, при проверката е установено, че в УПИ ХV – 220, кв.16 по плана на с. Сулица, общ. Стара Загора, е изпълнен строеж VІ категория, представляващ фундаментна плоча, колони и 4 броя ограждащи тухлени зидове.

Подготвени са кофражи за греди и колони. Покрив не е изпълнен. Строежът е с приблизителни размери 10,20 м. и 3,20 м и приблизителна височина 3,19 метра. Сочи се в констативния акт, че строежът е възложен, изпълнен по стопански начин и е собственост от И.П. П. и Д.К.А.. Установено е, че извършеното строителство е без виза за проектиране и разрешение на строеж, като строежът е незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, поради което съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахване на строежа.

Констативният акт е връчен на Д.А. на 30.06.2022г. В законоустановения срок по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, в Община Стара Загора не е постъпило писмено възражение от Д.А. против съдържащите се в Констативен акт № 20/24.06.2022г. фактически констатации и направените правни изводи. Впоследствие е съставен констативен протокол от същите лица, които са извършили проверка на място в УПИ ХV- 220, кв. 16 по плана на с. Сулица , във връзка с телефонен разговор със съсобственика Д.А. и са констатирали, че са премахнати 4 броя ограждащи тухлени зидове и стоманобетонни колони. Не е премахната фундаментна плоча.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-2132 от 12.09.2022 г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж –допълващо застрояване, представляващ фундаментна плоча, находящ се в УПИ ХV-220, кв.16 по плана на с. Сулица, собственост на И.П. П. и Д.К.А.. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативен акт № 20/28.06.2022г., за изпълнен строеж VІ категория, представляващ изградена фундаментна плоча, колони и 4 броя ограждащи тухлени зидове. Подготвени са кофражи за греди и колони. Покрив не е изпълнен. Строежът е с приблизителни размери 10,20 м и 3,20 м и приблизителна височина 3,10 метра. Прието е, че строежът не е търпим. Като изрично е посочено, че собственикът А. е премахнал 4 броя ограждащи тухлени зидове и стоманобетонни колони, но не е премахната фундаментната плоча.

Заповедта е изпратена на връчване на

19.09.2022 година единствено на съсобственика А., но липсват доказателства кога е получена от него. По делото липсват данни същата да е изпращана за връчване на И.П.А..

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспорената Заповед № 10-00-2132 от 12.09.2022г.

Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на СТЕ, разпореденият за премахване с обжалваната заповед строеж „фундаментна плоча“ представлява стоманобетонна настилка с размери 9,95 м на 3,75 метра и долепена още една с размери 2,38 метра на 1,90 метра. Настилката е стъпила върху земната основа. В настилката се наблюдават фусови железа. В бетонната настилка са бетонирани тръби.

По допустимостта на жалбата:

Заповед № 10-00-2132 от 12.09.2022г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, е изпратена за връчване на Д.А. на 19.09.2022 година, същата не е връчвана на И.А.. Жалбата е постъпила в съда на 26.09.2022 година в предвидения срок от легитимирани лица и същата се явява допустима.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността и валидността на оспорения административен акт, намира, че разгледана по същество жалбата на И. А. и Д.А. против Заповед № 10-00-1232 от 25.03.2022г. на Кмета на Община Стара Загора, се явява неоснователна, по следните съображения:

Заповед № 10-00-2132 от 12.09.2022г., с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж от шеста категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ. Вярно е, че като правно основание за издаване на заповедта е чл. 225, ал.1 от ЗУТ, според която началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице може да разпореди премахване на строежи от първа, втора и трета категория.

Процесното нарушение не е съществено и не може да повлия върху законосъобразността на заповедта, тъй като кметът на общината е разпоредил премахване на строеж шеста категория, каквито правомощия той има по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ. Още повече, че в мотивната част на заповедта е посочена разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Поради, което съдът не възприема становището на процесуалния представител на жалбоподателите, че заповедта е нищожна.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с акта правни последици. Посочена и относима за упражненото от Кмета на Община Стара Загора правомощие е нормата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Фактическите обстоятелства, изложени в заповедта обосновават наличие на хипотезата по т.2 на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, т. е. строеж или част от него е незаконен, когато е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

В случая изобщо не са описани и определени характеристиките на разпоредения за премахване строеж. Според заповед № 10-00-2132 от 12.09.2022г строежът представлява допълващо застрояване "фундаментна плоча“. Според заключението на изпълнената по делото СТЕ изпълненото на място в процесния обект представлява стоманобетонна настилка, за тази стоманобетонна настилка не се изискват строителни книжа Съответно, съдът приема за установено, че характеристиките на строежа са такива, каквито са посочени от вещото лице в заключението /стоманобетонна настилка с площ 37,2 кв.м и долепена до нея с площ 4,50 кв.м. Неправилното определяне от административния орган на характеристиките на разпоредения за премахване като незаконен строеж има за последица материална незаконосъобразност на оспорената заповед. На практика се разпорежда премахване на строеж, различен от реално съществуващ такъв. В тази връзка съдът намира за напълно основателни възраженията на жалбоподателите, че при така направеното описание на незаконния строеж, същият не представлява строеж.

Неточното описание на строежа рефлектира пряко и възпрепятства извършването на преценка по основния въпрос в производството по чл. 225а от ЗУТ, а именно незаконен ли е строежът и подлежи ли на премахване. Въпросът с точното определяне на процесния строеж е пряко свързан и с определяне на момента на извършването му и извършителя му.

Тези две обстоятелства пък от своя страна имат непосредствена връзка с определянето на адресата на заповедта за премахване и с установяването на наличие или липса на търпимост на строежа.

С оглед гореизложеното описаният в заповедта незаконен строеж е разпореден за премахване, без фактическа конкретизация на обема и параметрите му и вида - нов строеж, какъвто не се установява по делото. Това съставлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК.

Преди да издаде акта, административният орган е следвало безпротиворечиво да установи обстоятелството, дали изграденото действително представлява и може да се квалифицира като незаконно изграден строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, да посочи точните му характеристиките и функции. В този смисъл, административните актове не могат да почиват на необосновани и недоказани твърдения, като издаването им в противоречие с това правило, прави същите немотивирани и издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед на Кмета на община Стара Загора е издадена и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което представлява самостоятелно отменително основание по см. на чл. 146, т. 3 от АПК. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая. Събраните по делото доказателства са индиция за неправилно и непълно установена в хода на проведеното административно производство фактическа обстановка от гл. т. на вида, параметрите и начина на изпълнение на разпоредения за премахване строеж, довела и до неправилност на възприетото административно решение.