Решение № 4182 от 21.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4182 гр. Варна, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110101032 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Ж. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, чрез процесуалния й представител – адв. Л. Б., срещу „В.К.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ************, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за паричен заем Standart 14 plus № ******2023 г., поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност – искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузите по чл. 1, ал. 2, 3 и 4, както и чл. 4, ал. 1 и 2 от сключения между страните договор за паричен заем Standart 14 plus № ******2023 г. са нищожни, както следва: клаузите по чл. 1, ал. 2, 3 и 4 от договора, предвиждащи дължимост на „такса за експресно разглеждане на документи“ – поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а клаузите по чл. 4, ал. 1 и 2 от договора, предвиждащи дължимост на неустойка за непредставяне на обезпечение – поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал.

1, пр. 3 ЗЗД.

В исковата си молба ищцата Ж. В. П. излага, че на 30.08.2023 г. е сключила договор за паричен заем с ответника, по силата на който е получила сумата 550 лв., при фиксиран ГЛП от 40.32 % и ГПР от 50.07 %, като обаче следва да върне сумата 762.51 лв., включваща главница, лихва, такса за експресно разглеждане на документи и неустойка за непредставено обезпечение. Счита сключеният договор за нищожен, като противоречащ на закона и доколкото същият съдържа неравноправни клаузи. Поддържа, че уговореният ГЛП е висок и само на това основание договорът следва да бъде 1 обявен за нищожен. Посоченият ГПР е увеличен по скрит начин, като в него не са включени допълнително дължимите такси и неустойки, което също е основание за нищожност на договора. Твърди, че съгласно чл. 1, ал. 3 и 4 от договора дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 106.47 лв., която следва да се заплати разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка погасителна вноска. Предвидено е в чл. 4, ал. 1 от договора в тридневен срок от подписването му да предостави обезпечение в полза на заемодателя, като в противен случай и съгласно чл. 4, ал. 2 от договора дължи неустойка в размер на 108.93 лв. Поддържа, че така сключеният договор за кредит е нищожен, недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК. Не е посочено кои точно разходи формират ГПР, като неясно определеният ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора. Счита, че договорът за паричен заем не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което същият е недействителен. В условията на евентуалност поддържа, че клаузите на чл. 1, ал. 2, 3 и 4 за дължимостта на таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, както и на чл. 4, ал. 1 и 2 относно осигуряване в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора на обезпечение, а в случай на неизпълнение – дължимост на неустойка, са нищожни. Таксата за експресно разглеждане на документи е в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е свързана с усвояване и управление на кредита. Твърди, че уговорената неустойка нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните й функции, които законодателят определя. Посочва, че основната цел на така уговорената неустоечна клауза по чл. 4, ал. 2 от договора е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка за заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума, което противоречи на добрите нрави. По изложените съображения моли предявеният главен иск да бъде уважен, а в условията на евентуалност претендира уважаване на претенциите относно нищожността на клаузите за експресно разглеждане и за непредставяне на обезпечение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „В.К.“ АД, чрез процесуалния му представител – адв. А.Н.. Прави възражение за нередовност на исковата молба, тъй като не е ясно в каква поредност са заявени хипотезите на нищожност. Оспорва предявения иск за нищожност на договора за паричен заем като неоснователен. Излага, че в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не се изисква посочване в договора на математическия алгоритъм, по който се изчислява ГПР. В случая приложимо е единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а“ на приложение № 1 към ЗПК /че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен/, като смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. Ето защо не е налице твърдяната недействителност на договора, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че в ГПР не следва да бъдат включвани неустойката и таксата за експресно разглеждане на документи.

Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК, при изчисляване на ГПР по кредита не се прибавят разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. А неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение има точно такъв характер.

Оспорва твърденията, че уговорената неустойка накърнява добрите нрави, още повече като се отчете възможността в 14-дневен срок ищцата да се 2 откаже от договора, съгласно чл. 29 ЗПК. Таксата за експресно разглеждане пък е доброволна, като услугата за експресно разглеждане е предоставена единствено и само в интерес на заемополучателя. Поради тази причина няма основание за включването й в ГПР. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен, включително предявените в условията на евентуалност искове. Претендира разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата депозира нарочна молба, в която поддържа становището си по съществото на спора и моли предявените искове да бъдат уважени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ЗПК.

По делото е обявено за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен договор за паричен заем Standart 14 plus № ******2023 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставен заем в размер на 550 лв., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.

С определението за насрочване от 12.08.2025 г. съдът надлежно е указал на страните, че съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите ищцата има качеството потребител, както и че процесният договор за кредит има характера на потребителски такъв. Указал им е, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. При констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това. Също е указал на страните, че съдът следи служебно за спазването на императивни правни норми от публичен характер, каквито са разпоредбите, предвидени в Закона за защита на потребителите.

Между страните не е спорно, а и от представения договор за потребителски кредит е видно, че ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 550 лв. за срок от 14 седмици. В договора е предвидено заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 106.47 лв. /чл. 1, ал. 3 от договора/.

Уговорено е разсроченото й плащане на равни части и включването й в размера на всяка от погасителните вноски.

Следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл.10а, ал. 1 ЗПК е предвидена възможност за кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В същото време в чл.10а, ал. 2 ЗПК е въведена забрана кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Именно такова действие се явява разглеждането на заявката на ищцата за паричен заем, поради което и тази клауза от договора се явява нищожна поради противоречие на императивната правна норма на чл.10а, ал.

2 ЗПК. Разглеждането на заявлението на ищцата за предоставяне на паричен заем действително предхожда отпускането на кредита, но представлява част от 3 действията по усвояване на кредита и е въведена императивна забрана за събиране на такси от кредитора за такива действия.

В договора се съдържа и клауза – чл. 4, ал. 1, в която е предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора за кредит да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: поръчител – физическо лице, което да отговаря на определени условия, или банкова гаранция. Съгласно уговореното в чл. 4, ал. 2 от договора, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 108.93 лв. Уговорено е разсрочването на неустойката и заплащането й на равни части към всяка от погасителните вноски, дължими по договора за кредит.

Чл. 16 ЗПК предвижда императивно задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния. Следователно клаузата, предвиждаща задължение на кредотополучателя да представи съответно обезпечение, на практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на кредитополучателя (вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) върху последния и води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Тоест, клаузата за предоставяне на обезпечение противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти.

Наред с това, неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите обезпечителни и обезщетителни функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, поради което породеното от нея вземане влиза в противоречие и с нормата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

В допълнение следва да бъде отбелязано още, че очевидно крайната цел на кредитора от включване на тази клауза в договора не е да обезпечи изпълнението на задълженията по него, а да си осигури завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната (предвид размера на неустойката, краткият (тридневен) срок, в който следва да бъде предоставено обезпечението, а не на последно място и вида на дължимото от заемателя обезпечение, като на практика за лице, което може да предостави този вид обезпечения, не би възникнала необходимост от получаване на предоставения от ответното дружество кредит). Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че изплащането на начислената неустойка е разсрочено и включено във вноските по погасителния план, изготвянето на който логически, а и законоустановено (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК), предшества сключването на договора.

Не е ясно какви вреди покрива така уговорената неустойка и доколкото оскъпява допълнително кредита, то същата заобикаля изискванията на ЗПК.