Определение № 244 от 06.08.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 244 гр. Търговище, 06.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500193 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 от ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

С Определение № 369 от 18.07.2024 г. по гр.д. № 458/2023 година на Районен съд – Попово съдът е осъдил Р. Г. А. с ЕГН ********** от (населено място)да заплати на ответниците А. М. М. с ЕГН ********** и С. Е. М. с ЕГН **********, двамата с адрес (населено място), сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред РС - Попово.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от Р. А.

Г., ЕГН **********, от (населено място), чрез мл. адвокат Д. Д. К., л.н.

4600008350 - ВТАК, гр. П., бул. Б. 1***, в която се излагат следните основни съображения: Съдът не се е съобразил с изложените от ищеца възражения в писмения отговор от 06.02.2024 година, а именно – относно ответницата М. – за прекомерност на възнаграждението, а относно – ответника М. възражение, че въобще е сторил разноски, тъй като страни в приложения Договор за правна защита и съдействие са единствено ответницата М. и процесуалният й представител, за разлика от пълномощното, което е подписано от двамата ответници. По делото липсва доказателство за сторени от ответника М. разноски и такива не следва да му бъдат присъждани. Моли за отмяна на обжалваното определение.

1

Постъпил е писмен отговор от адвокат Р. Д. Р. от АК Търговище като пълномощник на А. М. М. и С. Е. М. - ответници по гр. дело № 458/2023 г. по описа на Поповски районен съд, в който отговор се излага следното: Счита подадената частна жалба за неоснователна. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. /изм. с бр.88 от 04.11.2022 г./ за минималните адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договори с предмет вещни права върху имоти, възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилото на чл. 7, ал. 2 , но не по-малко от 1 500 лева. Видно е от представения договор за правна защита и съдействие, че заплатеният хонорар е съобразен с този минимален размер, посочен в наредбата. Освен това, видно от чл. 2, ал. 5 от наредбата, по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Още повече, че съгласно чл. 2, ал. 9 от обсъжданата наредба, когато процесуалното представителство, защита и съдействие с свързано с особена фактическа и правна сложност, минималното възнаграждение по тази наредба е в двукратен размер. Ответната страна счита още, че направените възражения за прекомерност на направените разноски от ответниците не са направени своевременно. С оглед на гореизложеното моли съда да остави подадената частна жалба против Определение № 369/18.07.2024 г. на Районен съд Попово по гр. дело № 458/2023 г. на ПРС без уважение и да потвърди обжалваното определение.

Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е допустима, подадена в срок от легитимирано лице против подлежащ на обжалване съдебен акт. По съществото на спора съдът приема следното:

Производството по гр. д. № 458/2023 г. е образувано в Районен съд – Попово по искова молба вх. № 2387/07.08.2023 г., с която ищецът Р. А. Г. е предявил срещу ответниците-съпрузи А. М. М. и С. Е. М., от (населено място) и срещу Г. А. Г. (брат на ищеца) от гр. Г., иск за прогласяване, че сделката дарение прикрива покупко-продажба и съдът „да прогласи като нищожни двата нот.акта: НА № 163, т.VI, д. 1151/06.08.2018 г. на СВп. за покупкопродажба на идеална част от недвижим имот и НА № 164, т.VI, д. № 1152/06.08.2018 г. на СВп. за дарение на ид.части от недвижим имот“.

2

Ответниците А. М. М. и С. Е. М. са упълномощили адвокат Р. Д. Р. да ги представлява по гр. дело № 458/2023 година по описа на РС – Попово, а ответницата А. М. М. е подписала с адвокат Р. и договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство по гр. дело № 458/2023 година по описа на Районен съд – Попово при договорено възнаграждение в размер на 1 500 лева, платено в брой при подписване на договора.

В изпълнение на поетия ангажимент адвокат Р. Р. е депозирал писмен отговор по делото като е възразил за недопустимост на иска, а по същество за неоснователността му. Развити са съображения, че искът е недопустим поради липсата на правен интерес. Изложени са и съображения за неоснователност на исковете.

С Определение № 55/26.01.2024 г. съдът е прекратил делото поради липса на правен интерес от предявяването на иска. На 30.01.2024 година адвокат Р.

Д. като пълномощник на ответниците А. М. М. и С. Е. М. е поискал на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът да бъде осъден да им заплати разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева.

Макар молбата да е с посочено основание в разпоредбата на чл. 253 от ГПК, правното основание е в разпоредбата на чл. 248 от ГПК за допълване на прекратителното определение в частта за направените разноски по делото. По тази молба е постъпил писмен отговор от ищеца с възражения за прекомерност на разноските по отношение на ответницата М. и за недължимост на разноски по отношение на ответника М..

След изпълнение на процедурата по чл. 248 от ГПК съдът е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което ищецът е осъден да заплати и на двамата ответници адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева.

При така очертания предмет на спора съдът приема, че възражението на ищеца за прекомерност на дължимото адвокатско възнаграждение е направено в срок, тъй като едва с получаването на молбата на ответниците по чл. 248 от ГПК ищецът е имал възможност да направи това възражение за прекомерност.

Независимо от основанието за прекратяване на производството, когато съдът се произнася в закрито заседание, страните не знаят за приключването на делото и нямат възможността да претендират присъждане на разноски и да представят доказателства за извършването им, нито пък да правят възражение 3 за прекомерност.

По съществото на спора съдът приема следното от правна гледна точка:

Несъмнено при прекратяване на производството ответната страна има право да претендира и да й бъдат присъдени разноски в производството. Щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски за да подаде отговор, при прекратяване на производството за него възниква правото да бъде обезщетен за сторените разноски. Той е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, а ползването на адвокатска помощ при тази му дейност е наложително, с оглед предвидените от процесуалния закон преклузии. Всички разноски, свързани с ползването на такава помощ, се дължат на ответника при прекратяване на делото – достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяването на производството. Освен това, съдът извършва проверка по допустимостта на предявените искове и на образуваното по тях съдебно производство, и без да е налице искане от страните за това, а разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК не свързва правото на ответника да получи направените разноски с наличието на такова искане, т.е. съдът би могъл да прекрати производството по делото, и без да е налице искане за това, което не би могло да лиши ответника от възможността да претендира направените по делото разноски, доколкото подобно ограничение на това негово право в разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК не е установено. Ответникът не би могъл отнапред да знае дали то ще бъде ще бъде прекратено. Поради това, няма пречка до прекратяване на производството ответникът да ангажира адвокат и да му заплати възнаграждение (включително и за проучване на делото), респ. – и да извърши чрез този адвокат процесуални действия в своя защита – да изготви и подаде отговор на исковата молба, да релевира пред съда процесуални пречки за предявяването и допустимостта на иска или за развитието и допустимостта на образуваното по него производство. Тези права на ответника своевременно да ангажира адвокат и да предприеме чрез него процесуални действия в своя защита, както и да бъде овъзмезден за направените във връзка с това разноски за адвокатско възнаграждение, включително при прекратяване на делото, са гарантирани с чл. 56 от 4

Конституцията.

Законът предоставя възможност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Съгласно дадените разяснения в т. 3 на ТР № 6/2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото.

С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че насрещната страна съществено е надценила труда на своя адвокат. Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Преценката е към момента на сключване на договора. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че 5 трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест. Адвокатското възнаграждение подлежи на плащане предварително и не се връща, ако производството по делото не се развие по очаквания начин. Съдът не може да основе преценката си по чл. 78, ал. 5 ГПК само на това, че към момента на постановяване на определението за прекратяване на производството адвокатът на ответника не е могъл да извърши цялата възложена му защита. Обратното означава да се приеме, че в резултат на собствените си действия – предявяване на недопустим иск или на отказ от иска, ищецът може да ограничи отговорността си по чл. 78, ал. 4 ГПК за вече сторени от ответника разноски.

И в този случай съдът концентрира преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК върху това, дали ответникът съществено е надценил труда на своя адвокат, т.е. дали е положил дължимата грижа.