Решение № 739 от 02.04.2026, Административен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 739

Кюстендил, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - VI състав, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

При секретар ГЕРГАНА СТОЕВА и с участието на прокурора МИХАИЛ КРУШОВСКИ като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА административно дело № 20257110700429 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по жалба на А. С. С. от [населено място], чрез адв. С. М., против принудителна административна мярка (ПАМ) - преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство на територията на [населено място], приложена с протокол № 0003486 от 10.09.2025 г. на служител на община С., спрямо лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер].

С жалбата се иска отмяна на акта. Жалбоподателката твърди, че ПАМ е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на ЗДвП.

Предявен е и иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразно наложената принудителна мярка, както следва: 88 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на 80 лв. от посочената сума от ищцата такса за репатриране и 8 лв. – два часа престой на наказателен паркинг, както [рег. номер]. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, непрекъснато усещане за несправедливост, обида от проявеното отношение при прилагане на ПАМ, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 23.09.2025 г. до окончателното й изплащане. Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – служител в община С., съставил констативен протокол № 0003486 от 10.09.2025 г. за осъществено преместване на неправилно паркирано ППС на територията на [населено място], не изразява становище по жалбата.

Ответникът по предявените искове за вреди - община С., не изразява становище по исковете.

Представителят на О. п. - К. дава заключение за основателност на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Административен съд - Кюстендил, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С принудителната административна мярка, предмет на оспорване в настоящото производство, на 10.09.2025 г., в 15.20 ч. е извършено преместване на съсобствения на жалбоподателката (при режим на СИО) лек автомобил "" с рег. № [рег. номер]. От фактическа страна наложената ПАМ е обоснована с паркиране на МПС на активна лента на главен път „ BGS 1220 / ІІ-99, С. – П.“ във връзка, с което е съставен протокол № 0003486/10.09.2025 г. за осъществено преместване на неправилно паркирано ППС на територията на [населено място]. Протоколът е съставен от служител на община С. и в него са вписани данни за дата, място и описание на конкретното превозно средство, като издателят на акта се е позовал на заповед № 8-Z-1357/23.12.2024 г. на кмета на община С. Посочената заповед е изискана и приложена по делото, като се установява, че касае пускане в експлоатация обособени зони за почасово платено паркиране, тип "Синя зона" в конкретно посочени участъци и зони от уличните платна за движение. В заповедта не са посочени поименно конкретни длъжностни лица, които са оправомощени да осъществяват контрол по изпълнението й.

По делото е разпитана като свидетелка Л. М. – приятелка и бивша колежка на ищцата, която заявява, че в деня, в който е станал инцидентът с автомобила и репатрирането му са се чули по телефона, като С. е била разстроена. Свидетелката сочи, че след вземането на автомобила нормалното притеснение вече е отстъпило място на възмущение и недоволство от отношението на служителите, което е получила на паркинга С., където е бил репатриран процесният автомобил.

Разпитани по делото са също съпругът на жалбоподателката – Р. С. и нейният син – Д. С.. Свидетелят Р. С. заявява, че съпругата му се е чувствала доста зле, с повишено кръвно, когато е видяла, че колата им липсва на мястото, където е била паркирана, тъй като е помислила, че е открадната. Свидетелят сочи, че служителите казали, че колата била спряна на активното платно, което според същия не било вярно.

Свидетелят Д. С. заявява, че многократно случката е била коментирана в семейството с чувство на гняв, като е довело и до влошаване на отношенията между родителите му. Свидетелят сочи, че майка му се е чувствала зле и е изпитвала тревожност, че това може да се случи следващ път – неправомерно да й бъде отстранен автомобилът.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага следната принудителна административна мярка - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Органът, който е компетентен да приложи тази мярка на административна принуда, следва да бъде определен по реда на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, според който текст, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

В случая, както се посочи по – горе, в протокол № 0003486/10.09.2025 г. за осъществено преместване на неправилно паркирано ППС на територията на [населено място], издаден от служител на община С., е посочена заповед № 8-Z-1357/23.12.2024 г. на кмета на община С., в която липсват поименно посочени длъжностни лица, който са оправомощени да осъществяват контрол по изпълнението на заповедта. Липсват каквито и да е доказателства за издаден от правоимащия орган – кмета на община С. друг акт, с който да са определени конкретни длъжностни лица, които да налагат ПАМ – „преместване на ППС без знанието на неговия собственик“.

Процесната принудителна административна мярка представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията на законосъобразност, посочени в чл. 146 от АПК – да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. В настоящото производство ответният орган не ангажира, въпреки дадени от съда изрични указания в тази насока, писмени доказателства, установяващи неговите правомощия да издава/прилага принудителни административни мерки – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, поради което съдът приема, че ПАМ е приложена при липса на компетентност. Същата следва да бъде прогласена за нищожна.

Във връзка с установената нищожност на оспорения индивидуален административен акт, какъвто по своята правна същност представлява ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП, съединените с оспорването на основание чл. 204, ал. 2 АПК искови претенции за претърпени от наложената ПАМ имуществени вреди в размер на 88 лв. и за неимуществени вреди в общ размер [рег. номер]., съдът намира, че са подадени от надлежна страна по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и срещу надлежен ответник. В този смисъл исковете се явяват допустими и подлежат на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

По основателността на иска за имуществени вреди, съдът намира следното:

Искът за имуществени вреди се явява основателен и доказан по размер. Налице е прогласен за нищожен индивидуален административен акт (ПАМ), доказана е причинно - следствената връзка между наложената от ответника ПАМ и заплатената глоба в общ размер на 88 лева. След като текстът на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП предвижда, че разноските за преместването на автомобила и таксата за отговорното му пазене са за сметка на собственика на превозното средство и са представени доказателства за реалното плащане на същите, горното обосновава извод за основателност на исковата претенция за претърпени имуществени вреди от нищожен административен акт. Безспорно заплатените такси в посочения размер се явяват имуществена вреда за С. от нищожната ПАМ, като същите представляват разноски за преместването на автомобила и таксата за отговорното му пазене. Налице е вреда (увреда в имуществената сфера), причинена като пряка и непосредствена последица от увредата (нищожен индивидуален административен акт). Размерът на вредата е доказан. По тези съображения ответникът - община С., в чийто бюджет е постъпила сумата от 88 лв., следва да бъде осъдена да ги заплати на ищцата.

По претенцията за неимуществените вреди, съдът намира следното:

Предявеният иск за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, се обосновава с негативни емоции и неприятни изживявания, безпокойство, усещане за несправедливост. За доказване на същите по делото са разпитани свидетели. Макар по делото да не са представени медицински документи за влошеното здравословно състояние на ищцата, причинено в резултат на нищожния административен акт, съдът намира, че свидетелските показания са допустимо, относимо и достатъчно доказателствено средство за установяване на претърпени неимуществени вреди (в този смисъл е и решение № 15636/18.11.2019 г. на Върховия административен съд, ІІІ отд., постановено по адм. дело № 9144/2018 г.). В тази връзка съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели. Въз основа на показанията на свидетелите съдът намира за доказани претърпените от ищцата отрицателни преживявания от нищожната ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Установява, че по делото, че вследствие на издадена ПАМ ищцата е станала неспокойна, с продължително негативно чувство за причинена й несправедливост. Свидетелските показания са и житейски логични, доколкото всеки един утежняващ административен акт, какъвто е и наложената ПАМ за принудително преместване на пътно превозно средство без знание на собственика, несъмнено е свързано с негативни преживявания и емоции в момента, в който лицето установява, че автомобилът му не се намира там, където е бил паркиран.

Претърпените неудобства и страдания, като резултат от изпълнението на нищожен акт, нямат материален еквивалент за пострадалия, но затова именно законът в чл. 52 от ЗЗД постановява следващото се за тях обезщетение да се определи на принципа на справедливостта. Съобразно задължителните указания, дадени в т. ІI от ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси (в този смисъл Решение № 37 от 11.02.2009 г. по гр. д. № 5367/2007 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).

Съдът, при преценка на събраните по делото доказателства, в това число показанията на разпитаните по делото свидетели, намира, че в резултат на приложената ПАМ ищцата е претърпяла неимуществени вреди. Съдът приема за доказано, че същата е изпитала отрицателни преживявания, изразяващи се в силно безпокойство поради това, че автомобилът не е открит на мястото си, а впоследствие - тревога и напрежение, продължило по време на обжалването на наложената принудителна административна мярка, които са в пряка причинно - следствена връзка с обявената за нищожна ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП за принудително преместване на паркирания лек автомобил "" с рег. № [рег. номер]. Следва да се посочи, че незаконосъобразното прилагане на ПАМ от вида на процесната, при която се премества моторно превозно средство без знанието на водача, обективно води до негативни последици върху емоционалното състояние на адресата, тъй като неяснотата поради каква причина автомобилът липсва, създава и тревога за осъществено престъпно посегателство спрямо моторното превозно средство. Безпокойство и напрежение поражда и усещането за несправедливото санкциониране на водача на автомобила, тъй като се нарушава субективната увереност, че в правова държава, каквато е Република България, се наказват единствено правонарушителите, но не и лицата, които не са извършили нарушение.