Решение № 1565 от 09.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1565 гр. Пловдив, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20225300502348 по описа за 2022 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Производството е образувано по :

1.

Въззивна жалба вх.№ 23096/ 08.09.2022г. от „ПрофиКредит България“ ЕООД- гр.София, чрез юрк. Г. П. против Решение № 2110/ 09.06.2022г. постановено по гр.д.№ 12 933/ 2021г. по описа на ПРС – ХІV гр.с. в частта, в която се отхвърля исковата претенция на жалбоподателя в размер на 161,17 лв за претендирано договорно задължение срещу солидарните длъжници по ДПК №3020201997 – Ц. Г.В. и В. К.М., както и в частта на решението, в която жалбоподателят е осъден да заплати на ответницата и ищца по насрещен иск Ц. Г.В. за сумата от 958,16 лв, която се явява присъдена за заплатена без правно основание за възнаградителна лихва. Решението се обжалва като неправилно в тези части поради оспорване като неправилни изводите на съда в насока на това, че : ДПК е недействителен поради противоречие с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.22 ЗПК; че кредиторът е посочил по-нисък от действителния размер на ГПР и това съставлява нелоялна и 1 заблуждаваща търговска практика, както и че ответниците Ц. В. и В. М. са заплатили сумата от 958,16 лв, представляваща възнаградителна лихва при липса на основание, поради което жалбоподателят е осъден да заплати горната сума на ищцата по насрещния иск на Ц. В. , в каквато насока са изложени съображения от жалбоподателя. Иска се отмяна на постановеното решение на РС в обжалваната му част, уважаване на предявения иск за договорното възнаграждение, както и отхвърляне насрещния иск на солидарния длъжник.

Постъпил е писмен отговор от Ц. Г.В. и В. К.М. - въззиваеми по въззивната жалба на „ПрофиКредит България“ ЕООД - гр.София, чрез адв.Д.Б., АКПловдив, в който се оспорва жалбата като неоснователна по изложени съображения в отговора на жалбата и се моли постановеното решение в обжалваната му част да се потвърди. Формулирано е особено искане за присъждане на адв.възнаграждение по чл.38 ЗА и НМРАВ съобразно уважената част на иска с начислен ДДС.

2.

Въззивна жалба от Ц. Г. В. от гр.П., чрез адв.Д.Б., АК-Пловдив против Решение № 2110/ 09.06.2022г. постановено по гр.д.№ 12 933/ 2021г. по описа на ПРС – ХІV гр.с. в частта, в която е бил отхвърлен предявеният от нея иск за връщане на недължимо платени парични средства по нищожна клауза за възнаградителна лихва по ДПК от 30.05.2017г. за разликата от 958,16 лв до 1289,87 лв и в частта, в която е отхвърлен искът за връщане на недължимо платени парични средства по нищожна клауза за „Пакет допълнителни услуги“ за разликата от 1264,04 лв до 1593,75 лв. В тази част се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на претенциите на жалбоподателката в пълен размер, по изложени съображения в жалбата. Формулирано е особено искане за присъждане на адв. възнаграждение по чл.38 ЗА.

Постъпил е писмен отговор от „ПрофиКредит България“ ЕООД- гр.София, чрез юрк. Г. П., в който се оспорва като неоснователна жалбата на Ц. Г. В. от гр.П., чрез адв.Д.Б., АК-Пловдив и се иска потвърждаване в обжалваните от 2 тази страна части на решението на районния съд.

3 . Постъпила е и частна жалба от АД “Г.“, чрез адв.Д.Б. против Определение № 7749/ 17.07.2022г. по гр.д.№ 12933/ 2021г. по описа на РС- Пловдив, с оплаквания за незаконосъобразност и искане за неговата отмяна, уважаване искането за изменение на постановеното решение в частта на разноските и присъждане на такова в претендирания размер, по изложени съображения в частната жалба, основани на разпоредбата на чл.2, ал.5 НМРАВ.

Постъпил е писмен отговор по частната жалба от „ПрофиКредит България“ ЕООД- гр.София, чрез юрк. Г. П., в който се оспорва същата като неоснователна и се иска оставянето й без уважение.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните на основание чл.269 ГПК, намери следното:

По жалбата на „ПрофиКредит България“ ЕООД- гр.София, чрез юрк. Г. П..

В производство по чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищцовото дружество е предявило обективно съединени искове за признаване установеност на вземания по сключен със солидарните длъжници ответниците Ц. Г.В. и В. К.

М. ДПК №3020201997 от 30.05.2017г. за претендираните – главница за сумата 1 189,18 лева, за сумата 161,17 лв – договорено възнаграждение за периода 15.12.2018г. до 15.06.2019г. и възнаграждение за закупени услуги в размер на 656, 25 лева. Висящ пред въззивната инстанция е спорът относно претенцията за договорното възнаграждение в размер на 161, 17 лв, в която част жалбоподателят се основава на поддържаното оспорване процесният договор за потребителски кредит да е недействителен поради противоречие с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 във връзка с чл.22 ЗПК с оглед характеристиката на договора като вид съглашение, което изиска съвпадение на две противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления и постигнато съгласие по основните му елементи, поради това, че към момента на сключването на договора всички полета по договора са били попълнени, вкл. и данните за закупения пакет от допълнителни услуги; в 3 процесния договор била посочена ясно методиката на формиране на ГПР, както и в чл.VІ.“Параметри“ подробно са били посочени размерите на ГПР и ГЛП, размерът на възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги, общото задължение по договора и размерът на месечните вноски; информацията е предоставена на разбираем език и подробно описана всяка сума, която формира крайното задължение по договора. Възразява се за това, че в Закона няма изискване в ДПК да е посочено как се формира ГЛП, а по отношение на ГПР се препраща към Приложение №1 на ЗПК- чл.5.2 от Общите условия, поради което се счита, че процесният договор отговаря вкл. на изискванията на чл.11, т.10 ЗПК. Оспорва се като неправилен изводът на РС за това, че кредиторът е посочил по-нисък от действителния размер на ГПР и това да представлява нелоялна и заблуждаваща практика, тъй като се счита, че след като потребителят е бил предварително запознат с опционалните възможности, е приел по свое усмотрение закупуването на допълнителни услуги, която възможност била легално уредена в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Излагат се съображения и за това, че характерът на процесния договор е вид търговска сделка и по силата на разпоредбата на чл.430, ал.2 ТЗ заемателят заплаща лихва по кредита, уговорена с банката, чийто размер не е ограничен с добрите нрави, поради което се иска приемане неоснователност на предявения и уважен в полза на ищците по насрещния иск в размер на сумата от 958,16 лв за заплатената от същите при липса на основание възнаградителна лихва.

Ищецът „ПрофиКредит България“ ЕООД е предявил обективно съединени искове по чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК против ответниците като солидарни длъжници за заплащане на претендирани незаплатени вземания по сключен с последните ДПК №3020201997 от 30.05.2017г. – за главница в размер на 1189,18 лева, за договорно възнаграждение в размер на 161,17 лв, както и за възнаграждение за закупени услуги в размер на 656,25 лева.

Ответниците и солидарни длъжници по сключения ДПК наред оспорване на предявените от кредитора обективно съединени искове, основани на възражение за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9, 10 и 12 ЗПК, поради което и е претендирано приложение на разпоредбата на чл.23 ЗПК за връщане само на чистата стойност на кредита, като е предявен насрещен иск за връщане на 4 заплатените недължими суми по възнаграждението за пакета допълнителни услуги и част от възнаградителната лихва.

Видно от представения по делото на ответниците е отпуснат кредит в размер на сумата от 3000 лева , със срок на погасяване 24 месеца, с размер на погасителната вноска по кредита 185,46 лева, ГПР – 49,89 %, ГЛП – 41,17 %, като е посочено, че общо дължимата сума по кредита възлиза в размер на 4 451,04 лева; договорен е като избран, поради което и закупен пакет от допълнителни услуги с договорено възнаграждение за този пакет от допълнителни услуги – 2250 лв с размер на вноската – 93,75 лева и определено общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги – 6701,04 лева, при общ размер на вноската – 279,21 лева и дата на погасяване 15 ден от месеца.

По делото е ангажирана ССчЕ, по която е депозирано заключение на в.л. В.

М.Ш. и установени след проверка в счетоводството на кредитора, че от ответниците е заплатена общо сумата 5 220,20 лева, като неплатеният остатък от процесния договор за кредит към 15.06.2019г. – датата на падеж на последната вноска по кредита, е в размер на сумата 2006,60 лева, разпределени по суми, съответстващи на претенциите в ИМ на ищеца – за главница – 1189,18 лева, за възнаградителна лихва – в размер на 161,17 лева и за пакета – допълнителни услуги – в размер на 656,25 лева.

При тези доказателства районният съд е приел неспазване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК във връзка с изискването относно договорения годишен процент на разходите по кредита и общата дължима сума , дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при неговото изчисляване по определения в приложение №1 начин. В контекста на дадената дефиниция в разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения и от всякакъв вид , в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Отчетено е, че в така описаното Споразумение за услугите е договорено пакетът да включва приоритетно разглеждане изплащане на ПК, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност 5 за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснение процедура за получаване на допълнителни парични средства. Направен е анализ на така описаните допълнителни услуги с оглед разпоредбата на чл.10а ЗПК и съответствието им към характера на описаните в цитираната разпоредба услуги, последните които да нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора / предоставяне на парична сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж/ . При този сравнителен анализ е мотивиран изводът, че услугата по т.1 представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение, а тези по т.2,3 и 4 – имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него, като улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства, също представлява действие по усвояване на кредит, която реално не е предоставяна, тъй като липсва конкретно задължение на кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, става пак със съгласието на страните. С оглед на това правилно и в съответствие с практиката на настоящия въззивен състав на съда е изведен правният извод, че с възнагражденията по усвояването и управлението на кредита реално се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК , тъй като с това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, в резултат на което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение и реално се увеличава печалбата на кредитора чрез плащането и получаването от страна на кредитора на допълнително възнаграждение. В тази насока въззивният съд е приемал и досега, че по отношение на спорния въпрос за характера на определените в процесния договор за кредит допълнителни услуги , от договореното съдържание на които се установява, че съставляват действия, насочени към обслужване усвояването и управлението на кредита, тези услуги не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК и са договорени в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. С оглед на това касае се за неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП, констатирането на които обуславя правния извод за недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК и приложение на правните последици на чл.23 ЗПК за връщане само на чистата стойност на кредита. В този смисъл се приема от правната доктрина, 6 че с разпоредбата на чл.143 ЗЗП, към който изрично и пряко препраща чл.24 ЗПК, е уредена т.нар.генерална / обща/ клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за потребителския кредит.