Решение № 212 от 27.07.2023, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Сандански, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бисерка Н. Бакалова Тилева при участието на секретаря Валентина Евг. Томова като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело № 20221250100990 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 422 ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и е образувано по иск, който е предявен от „УниКредит Булбанк“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.

София против Н. М. Й. с настоящ адрес в гр.Б****.

Ищецът сочи, че на 23.02.2015 г. между него и ответника е бил сключен договор за кредитна карта на физически лица, по силата на който на ответника е била предоставена кредитна карта с лимит от 1300 лева. Твърди, че ответникът е усвоил лимита. Сочи, че през м. юли 2018 г. ответникът е преустановил погасяването на задълженията по кредита, поради което на 14.10.2020 г. съгласно уговореното в договора е обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем. Сочи, че е подал заявление пред Районен съд - Сандански за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за дължимите суми и че те са били издадени. Сочи, че въз основа на изпълнителния лист е образувал изпълнително дело, по което на 18.05.2021 г. е постъпила сума и задължението на ответника е било напълно погасено и изпълнителното дело е било прекратено. Посочва, че след получаване на заповедта за изпълнение ответникът е депозирал възражение срещу нея, поради което твърди, че за него е налице правен интерес да установи съществуването на задълженията към момента на образуване на заповедното производство.

Ищецът иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че към датата на образуване на заповедното производство му е 1 дължал сумата от общо 1 815, 10 лева, от която сумата от 1 270, 16 лева за главница по договор за кредитна карта на физически лица № CCIR -504 – 00023-2015 от 23.02.2015 г., сумата от 72 лева за разноски за уведомяване, сумата от 61, 888 лева, за начислена лихва върху редовна главница за периода от 17.07.2018г. до 21.09.2018г., сумата от 411, 06 лева, за начислена лихва върху просрочена главница за периода от 21.09.2018 год. до 31.10.2020 год., ведно със законната лихва считано от 14.10.2020 год. до погасяване на задължението.

Ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати направените разноски в заповедното производство и в настоящото производство.

Ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК кредитът не е бил предсрочно изискуем.

Твърди, че правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем не е било упражнено надлежно. Прави възражения на правно основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, на правно основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, във връзка с чл. 143, ал.1 и чл. 143, ал.2, т. 9 от ЗЗП и възражение на правно основание чл.146, ал.1 от ЗЗП във връзка с чл. 143, ал.1 и чл. 143, ал.

2, т. 3 и т. 1 от ЗЗП за наличие на неравноправни клаузи в договора. На основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД прави възражения за нищожност на договора. Прави възражение на правно основание чл. 110 и чл. 111, б. „в“ от ЗЗД за погасяване на исковете по давност.

В съдебно заседаните ищецът поддържа иска. Ответникът поддържа оспорването и възраженията.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.02.2015 год. между „УниКредит Булбанк“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от пълномощник на законните представители, като кредитор и ответника Н. Й., като кредитополучател бил сключен договор № CCIR – 504 – 00023-2015 за кредитна карта на физически лица. Съгласно раздел I, банката, предоставила и дала право на кредитополучателя, който бил и оправомощен държател на основната карта, издадена при условията на отделен Договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти, да усвои в рамките на периода за клиентски плащания и при условията на настоящия договор кредитен лимит до размера и във валутата по т.1, а кредитополучателят се задължил да възстанови ползваните суми по кредитния лимит по т. 1 или поне минималната погасителна вноска по т. 3-1 или минимално дължимата сума. Съгласно т. 1 размерът на разрешения кредитен лимит на ответника бил 1 300 лева. Лихвеният процент бил в общ размер на месечния лихвен процент, който се равнявал съгласно т.2.1. на месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора, в размер на 1,33 %. В т.2.2. от раздел I от договора било посочено, че годишният процент на разходите се определял от и в рамките на лихвения процент на банката, посочен по- горе (т.2.1. от раздела). Таксите за обслужване и обработка на операции с картата се определяли и дължали от кредитополучателя при условията, посочени в отделен Договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване 2 на банкови карти като електронни платежни инструменти и са били в размера, посочен в този договор и в тарифата за физически лица на банката според вида на ползваните платежни услуги, за които са начислявали, приложима към датата на начисляване и изискуемостта им. Минималната изискуема погасителна вноска съгласно т.3.1. била уговорена на 39 лева. Периодът на клиентски плащания (ПКП) бил всеки календарен месец от първо до последно календарно число с изключение на първия след сключването на договора и последния при изтичането на срока му. Условията за ползване на кредитния лимит били посочени в т. 3 на този раздел, а именно от посочена картова сметка и от сметка с право на директен дебит в полза на банката. Периодът на погасяване бил от 01- во до 15 – то число на всеки текущ месец, следващ ПКП. Срокът на действие на договора бил до 28.02.2017 год. съгласно раздел II, т. 6.1. банката имала правото едностранно, еднократно и автоматично по нейна преценка да продължи правото на ползване и възобновяването на кредитния лимит за следващ период от 24 месеца, при запазване на останалите условия на договора в случай, че кредитополучателя изрично не е поискал прекратяването му с изтичане срока на действие и е изпрана страна по договора. Съгласно т.7.1, за усвоената сума кредитополучателят заплащал на банката ежемесечно определената в т. 2.1. месечна лихва, начислявана ежедневно от датата на всяка транзакция, извършена в рамките на този ПКП на база 3636/363 дни и по начин посочен подробно в договора. Съгласно т. 8.1., кредитополучателят трябвало да погасява задължението си в размер на начислените съгласно т. 2 от раздел I на договора месечни лихви като оправомощил банката да ги събира за сметка на неусвоения разрешен кредитен лимит, съответно срещу незабавно изискуем надвишен кредитен кредитен лимит на всяко 30/ 31- во число на месеца, следващ текущия ПКП. Съгласно уговореното в т. 11.1.1, договорът се прекратявал едностранно от кредитополучателя с 45- дневно писмено предизвестие до банката при спазване на изискванията на раздел V т. 1.2.6 от ОУ. В т. 8.12 от раздел II, страните се договорили, че ако кредитополучателят допуснел необслужване на дълга 61 дни, включително и след изтичане на срока на неговото предизвестие за прекратяване и независимо от поканите на банката не е осигурил средства за покриване на дължимите суми, на 62 – рия ден задължението по договора ставало предсрочно изискуемо. Договорът бил подписан от упълномощен представител на банката и от ответника.

На 23.02.2015 година между банката и ответника бил сключен и договор № CРIR – 504 – 00023-2015 за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти. Съгласно уговореното в т. 1 от договора, банката съгласно условията на този договор и Общите условия за банкови карти за физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти, открила на името и на риск на ответника, като оправомощен държател, картова сметка и му издала една основна карта от вид MasterCard Standart. Срокът на действие на договора бил до 28.02.2019 година. Съгласно раздел III, т. 1 от посочените Общи условия, оправомощеният държател чрез картата можел да извършва финансови операции в страната и чужбина на устройства, обозначени с търговските знаци описани в ОУ, а именно – плащане на стоки/ услуги на ПОС терминал, в интернет или чрез 3 предоставяне на картови данни по факс, телефон или друго телекомуникационни средство, плащане на стоки и услуги в търговски обекти или теглене на пари в брой на каса в банка на механично устройство, кеш бек, теглене на пари в брой на ПОС терминал в банков офис, теглене на пари в брой на банкомат, плащане на сметки чрез банкомати и други подробно посочени финансови услуги. Договорът бил подписан от пълномощник на банката.

От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че ответникът е усвоявал кредитния лимит многократно. Вещото лице заключава, че на 26.06.2018 година ответникът е направил последно плащане на минималната изискуема погасителна вноска в размер на 40 лева.

На 12.03.2020 год. на ответника от ЧСИ Борис Велинов била връчена покана за доброволно изпълнение от „УниКредит Булбанк“ АД, с която бил поканен в 14- дневен срок от получаването й да погаси задълженията си по договора, възлизащи на 1 270, 16 лева главница и 336, 11 лева лихва. В дадения срок плащане на последвало, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че към дата 14.10.2020 год. по процесния договор е имало дължими суми за главница в размер на 1 221, 77 лева, договорни лихви в размер на 61, 88 лева и лихва за просрочена главница в размер на 411, 42 лева.

На 14.10.2020 г. „УниКредитБулбанк“ АД подала заявление пред Районен съд Благоевград за издаване по реда на чл. 417 от ГПК на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Н. Й. за сумата от 1 270 лева, главница по договора, за сумата от 72 лева за разходи за уведомяване, за сумата от 61, 88 лева за лихва върху редовна главница за периода от 17.07.2018г. до 21.02018г., за сумата от 411, 06 лева, лихва за просрочена главница за периода от 21.09.2018г. до 13.10.2020 г. , ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане.

Към заявлението били представени извлечение от счетоводните книги на банката за размера на дълга на Й. и копие на договора за банков кредит. По заявлението било образувано ч. гр.д. № 2066/ 2020 год. По подсъдност, с определение № 908022 от 14.10.2020г., делото било изпратено за разглеждане на РС- Сандански, където било образувано под № 1216/ 2020 год.

На 02.03.2020 год. съдът уважил заявлението, допуснал незабавно изпълнение на процесните парични вземания и издал срещу Н. Й. заповед № 902574 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за всички претендирани суми, както и за разноските по делото от 36,30 лева за платена държавна такса и за сумата от 120 лева за адвокатско възнаграждение. На същата дата в полза на банката бил издаден и изпълнителен лист.

На 18.04.2021 год. съдебният изпълнител връчил на ответника заповедта за изпълнение.

На 28.04.2021 год. той подал възражение срещу заповедта, а на 29.04.2021 и частна жалба срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение.

На 15.08.2022 година на банката било връчено съобщение, с което им било указано, че срещу заповедта за изпълнение има подадено възражение. Настоящият иск бил предявен на 4

12.09.2022 год.

На 02.12.2022 година, Окръжен съд- Благоевград с определение № 1158, постановено по в.ч.гр.д. № 773/ 2022 година, образувано за разглеждане на частната жалба на ответника срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповедния съд, отменил разпореждането в частта, в която било допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение за сумата от 411, 06 лева, представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 21.09.2018 год. до 13.10.2020 година.