Определение № 459 от 24.09.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459 гр. Ловеч, 24.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА в присъствието на прокурора Р. Ив. П. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно дело № 20244300200373 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от Б. А. А., с която моли да бъде условно предсрочно освободен. Излага, че е изтърпял повече от половината от присъдата си, която е 1 година лишаване от свобода и начало на наказанието му е 20.01.2024 година. Сочи, че до настоящия момент няма наказания и нарушения на вътрешния ред в ЗО „Полигона“. Към днешна дата е изтърпял 9 месеца и 19 дни и счита, че има право на УПО, което иска да ползва. Моли да бъде условно предсрочно освободен.

Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч инспектор режимна дейност Г.Д. счита, че подадената молба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение по изложените доводи в становището представено от Началника на Затвора-Ловеч.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч прокурор Р. П. счита, че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода, поради което моли молбата за УПО да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание служебно назначеният защитник на Б. А. А. - адв.

П.К. от ЛАК, моли да бъде уважена молбата, тъй като счита, че са налице условията на чл. 70 от НК, излага аргументи в тази връзка.

1

Лишеният от свобода Б. А. А. в съдебно заседание поддържа молбата и моли да бъде освободен условно предсрочно.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

В момента затворникът изтърпява наказание лишаване от свобода наложено с Присъда № 7/23.11.2023 г. по НОХД № 147/2023 год. по описа на РС-Никопол в размер на 1 година, влязла в законна сила на 08.12.2023 г., с начало на наказанието 20.01.2024 г., от което наказание към днешна дата фактически е изтърпял 8 месеца и 4 дни, от работа 1 месец и 29 дни, или ВСИЧКО 10 месеца и 3 дни и има ОСТАТЪК от 1 месец и 27 дни.

Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода, становището от ГДИН Затвора-Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата на Б. А. А. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Установено е по делото, че към датата на съдебното заседание лишения от свобода е изтърпял фактически повече от половината от наложеното наказание лишаване от свобода. От направения анализ на всички доказателства за цялостното поведение на А. обосновават извод, че не са налице предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка необходима за уважаване молбата му. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателство за своето поправяне.

Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл.

439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които сочат добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, социализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.

От приложеното към делото становище от ГДИН Затвора-Ловеч е видно, че лишения от свобода Б. А. е постъпил в затвора на 20.01.2024 година.

2

Първоначална обща оценка на риск от рецидив и вреди е със средни стойности – 52 т. Като зони на нужди се очертават: Отношение към правонарушението - оправдава се с мотива, че се е прибирал от чужбина, не желае да поема отговорност за собственото си криминално поведение, не изпитва вина, комфортен спрямо служителите, частично мотивиран за промяна, но присъстват криминални нагласи. Има желание да бъде част от обществото, но не изпяло да се съобразява със законовите норми и ограничения. Начин на животи обкръжение - лесно се влияе от криминалното си обкръжение; безразсъдно и рисково поведение. Умения за мисленечастично разпознава проблемите си и ги решава по собствен начин, осъзнава последствията след като извърши действието без значение до колко е правилно, опитва се да бъде част от обществото, но не приема законовите норми.

Анализът на риск от сериозни вреди е със средни стойности. За обществото нараства до среден предвид естеството на деянието, склонността да повтаря едни и същи грешки: Слаби морално волеви задръжки, ниско правно съзнание. В затвора е среден- за втори път в затвора, в условията на затвора са отчетени опасения във връзка с контрола и задълженията. Би бил нарушител, евентуално ако бъде подведен, тъй като лесно се доверява. Ще бъде удачно включването му в трудов процес с цел редуциране на престоя.

Рискови фактори: импулсивност, слаб самоконтрол в състояние на фрустрация.

В момента се работи по всички задачите залегнали в първоначалния план на присъдата. По време на престоя на л.св. А. в Затвора се отчита минимални промени в нуждите, настъпили по време, на изпълнение на наказанието и поправителните въздействия. Текущата оценка на рискът от вреди е без промяна.

Съобразно профила на нуждите на л.св. А. е изготвен индивидуален план за изпълнение на присъдата, съгласно чл. 156 от ЗИНЗС, в който се определят целите, задачите и различните форми за поправително въздействие.

Все още обаче липсва занижение спрямо първоначалната оценка. Рискът от вреди в затвора клони към среден, но в обществото продължава да е от среден към висок. Зоната очертаваща се като най - проблемна е отношение към правонарушението. Л.св. А. все още формално приема отговорността за 3 извършеното, неустойчива е и мотивацията му за промяна.

Предложени са му и е дал съгласието си, но не е участвал в специализирани индивидуални и групови програми поради естеството и натовареността па работата му. Водена е индивидуална корекционна дейност по задачите от плана на присъдата. Социално-възпитателната работа с лишения от свобода е насочена към промяна на нагласите и уменията за мислене. Реализацията на стъпките и рационалността на работата се ограничава отчасти от кратките срокове па третиране, въпреки декларираното желание за промяна. Поставените задачи от плана не са реализирани напълно.

Следва да продължи да се работи с А. във времето за постигане на трайна положителна промяна. В изготвения индивидуален план на присъдата са определени цели свързани с осъзнаване в дълбочина извършеното престъпление и промяна на начина на мислене, формиране на адекватни модели на поведение, мотивация за изграждане на позитивни действия, очертаване на личните и социални ресурси, основен фактор за позитивна промяна, усъвършенстване способността за решаване на проблема.

Поставените задачи са А. да направи цялостна преценка на случая, да се опита да осмисли какво в конкретното деяние го прави ненормално и неприемливо и защо. Да осмисли вредата от деянията и дълготрайните последствия за себе си.

В ЗО „Полигона" първоначално му е предоставена възможност да работи по доброволен труд, а малко след това е изведен на работа на външен работен обект. Към момента не работи, тай като чака влизане в сила на съдебно решение за постановен „строг" режим. Не желае да полага и доброволен труд. Не е награждаван, не е и наказван.

Становището на началника на Затвора е, че не са налице материалните предпоставки, визирани в нормата на чл. 70, ал. 1 от НК, във връзка е чл. 439а от НПК за условно предсрочно освобождаване. В тази връзка изразява отрицателно становище относно условното предсрочно освобождаване на Б. А. А..

Изразено е становище и в доклада на СДВР Г.Х., който счита, че рискът от вреди по отношение па обществото остава непроменен на средно ниво, свързан с неглижиране на общоприети правила и норми, както и от неосъзнаването на последиците от нарушаването им - разпространение на наркотици с користна цел, формиране на зависимост; даване на негативен 4 пример. Ескалира при неблагоприятно обкръжение и стремеж за бързо и лесно набавяне на финансови средства. Рискът за служителите и останалите лишени от свобода е нисък.

Посочва, че у А. от постъпването му в затвора липсват индикации за настъпила трайна позитивна промяна. Положителните резултати в корекционно-възпитателната работа с лишения от свобода при изпълнение на плана на присъдата са частични и неустойчиви.

Изразява становище, че корекционно-възпитателната работа продължава да е насочена и съобразена с индивидуалните потребности на осъдения А. и следва да продължи да се работи съобразно изготвеният план на присъдата и създаване на умения да решава възникналите проблеми, както и ще се провеждат индивидуални беседи, с цел изграждане на умения и способност за законосъобразен начин на живот на свобода.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е изтърпял не помалко от половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е налице, тъй като А. е изтърпял всичко 10 месеца и 3 дни, а остатъкът от наложеното му наказание към днешна дата е 1 месец и 27 дни.

Фактически изтърпяването на повече от половината от наложеното наказание не е единствения и решаващ критерии, който следва да се отчита при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.

Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика - ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие в затворническото общежитие при Затвора Ловеч по отношение на А., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието, 5 визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл.

70, ал. 1 от НК.

В тази връзка настоящата инстанция приема предвид посочените погоре доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да бъде оставена без уважение молбата на лишения от свобода Б. А. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 1 месец и 27 дни от наложеното му наказание с Присъда № 7/23.11.2023 г. по НОХД № 147/2023 год. по описа на РС-Никопол в размер на 1 година лишаване от свобода, като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Б. А. А. – роден на *** в гр. Ловеч, с постоянен адрес: ***, български гражданин, с основно образование, неженен, в момента изтърпява наказание лишаване от свобода, осъждан, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА от 1 месец и 27 дни от наложеното му наказание с Присъда № 7/23.11.2023 г. по НОХД № 147/2023 год. по описа на РСНикопол в размер на 1 година лишаване от свобода, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на Затвора - Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред Апелативен съд - гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.