Решение № 1226 от 20.03.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12408/2022
- Вид
- Решение № 1226
- Подписан
- 20.03.2023
- Състав
- Анна Димитрова Дъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 131, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1226 гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330112408 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Б. Л. Ч. е против „Стик – Кредит“ АД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 007, 02 лв. – начислена наказателна лихва по договор за потребителски кредит № .............и сумата от 216 лв. – неустойка по договор за потребителски кредит № .............
В срока за отговор на исковата молба са предявени кумулативно обективно съединени насрещни осъдителни искове от „Стик – Кредит“ АД против Б. Л. Ч. с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 800 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит № .............. и сумата от 44, 22 лв. – начислена лихва за просрочени плащания на основание чл. 1, т. 10 от Договора за периода от 01.04.2022 г. до 16.09.2022 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ................г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната сумата от 800 лв., при установен годишен лихвен процент 1
– 0 % и годишен процент на разходите – 0 %, при срок на кредита от 30 дни.
Твърди, че с разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. Сочи, че му е начислена неустойка от 216 лв. Твърди, че е получил покана за доброволно изпълнение на задълженията по договора, в която е посочено, че е начислено задължение за заплащане на наказателна лихва от 1 007, 02 лв.
Счита, че така начислените суми са недължими. Сочи, че с начисляване на задължения за неустойка и наказателна лихва се достига до заобикаляне на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, която установява, че при забава на потребителя последният дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Счита, че клаузите на договора, които предвиждат задължение за заплащане на неустойка и наказателна лихва, са недействителни, поради установяването им в противоречие с добрите нрави. Сочи, че в разрез с нормите на добросъвестността са начислени задължения, които надвишават размера на предоставения за ползване финансов ресурс. Твърди, че тези суми са недължими и поради неравноправност на клаузите на основание чл. 143 ЗЗП.
Сочи, че с начисляване на посочените задължения в полза на кредитора се установява допълнително възнаграждение и по този начин се достига до неоснователното му обогатяване. Твърди, че сумите, начислени за неустойка и наказателна лихва, са недължими и поради недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, тъй като договорът е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Твърди, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в договора за потребителски кредит е посочено единствено лихвения процент от 0 %, без да са посочени условията за прилагането му, дали е фиксиран и какъв е размера на задължението. Счита, че в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора е посочен годишен процент на разходите от 0 %, като в последния не е включено задължението за заплащане на неустойка и потребителят е в невъзможност да установи какъв е процентът на оскъпяване на кредита. Счита, че е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като погасителният план не отговаря на изискванията на ЗПК. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ЗЗД ответникът „Стик – Кредит“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната 2 неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит от ..............., в който е установено, че в полза на потребителя се предоставя кредит под формата на кредитна линия, като в полза на потребителя е заплатена сумата от 800 лв. като първи транш по кредита. Твърди, че договорът за кредит е сключен от разС.ие по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие, като сключването на договора е по инициатива на ищеца, който е отправил искане за сключване на договора. Счита, че задължението за заплащане на неустойка е дължимо, като клаузата, която предвижда задължение за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение е действителна. Сочи, че в договора е обективирано съглашение между страните за заплащане на неустойка за неизпълнение на непаричното задължение на потребителя за представяне на обезпечение. Сочи, че неустойка е предвидена да се начислява на ден, докато трае неизпълнението и нейният размер от 0, 9 % не е установен с цел разместване на блага и е съобразен с нормите на добросъвестността. Твърди, че непредставянето на обезпечение засяга интереса на кредитора, поради което се начислява неустойка, като основаната й цел е да репарира причинените от неизпълнението вреди. Сочи, че не е налице изначална невъзможност за осигуряване на обезпечение в посочения в договора срок, като потребителят е бил запознат с условията на договора преди неговото сключване.
В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск „Стик – Кредит“ АД твърди, че по силата на сключения между страните договор е превел в полза на длъжника сумата в размер от 800 лв. на ......... представляваща първи транш. Сочи, че страните са уговорили, че сумата по първия транш подлежи на връщане в 30-дневен срок при размер на лихвата от 0 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %. Твърди, че страните са постигнали съгласие, че просрочените плащания се олихвяват с лихвен процент от 10 %. Твърди, че в установения срок длъжникът не е изпълнил задължението си за връщане на предоставената сума, поради което е начислена и лихва за забава на основание чл. 1, т. 10 от Договора. По така изложените съображения се моли за уважаване на насрещния иск и осъждане на ответника да заплати главницата по кредита, ведно с начислената лихва за забава.
В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответникът по 3 насрещната искова молба – Б. Л..... Ч., е депозирал отговор на насрещната искова молба, в който излага съображения за нейната неоснователност.
Твърди, че сключеният между страните договор за кредит е потребителски, поради което по отношение на него следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Излага съображения за недействителност на договора за потребителски кредит, поради сключването му в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Твърди, че клаузите за неустойка и възнаградителна лихва са недействителни и не пораждат права и задължения за страните. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както и насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е приложен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който са посочени основните параметри на потребителски кредит с размер на главницата по кредита от 800 лв., като е установено, че задължението подлежи на погасяване на 1 погасителна вноска в срок до 01.04.2022 г. при фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 0 %.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищецът Б. Л. Ч. и „Стик – Кредит“ АД е сключен договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разС.ие № ........... по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищеца кредитен лимит под формата на кредитна линия с максимален размер на главницата от 800 лв. Установено е, че първият транш се отпуска след подаване на заявление за кредит и сключване на договора, като общата сума, дължима от потребителя по първия отпуснат транш е 800 лв., която следва да се погаси в 30-дневен срок. Договорен е годишен лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите от 0 %. В договора е установено, че потребителят се задължава да усвои кредита и да погаси главницата, всички дължими лихви, 4 такси, неустойки, обезщетения и други разходи при условията, установени в договора и съгласно погасителния план. В клаузата на чл. 5 от договора е установено, че кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита в деня на сключване на договора по избран от потребителя начин – банков превод или на каса Easy Pay.
С разпоредбата на чл. 19 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок от 3 дни от сключване на договора да осигури действието на физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени в Общите условия или да предостави банков гаранция. С разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, като е установено, че неизпълнение на задължението по чл. 19 от Договора причинява на кредитора вреди в размер на неустойката, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобряване на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Установено е, че неустойката се заплаща периодично, заедно с всяка погасителна вноска.
С разпоредбата на чл. 28 от Договора е договорено, че в случай, че потребителят забави плащането на погасителните вноски потребителят дължи на кредитора законна лихва за периода на забавата. В чл. 1, т. 10 от Договора е посочено, че лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания е 10 %.
В клаузата на чл. 30 от Договора е установено, че при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неплащане на дължими суми в срок, освен останалите неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер от 1 % от размера на просрочената сума на ден.
Към договора за кредит е приложен погасителен план, в който е установено, че главницата по кредита по първия транш подлежи на погасяване в срок от 30 дни – до 01.04.2022 г. В погасителния план е посочено, че размерът на задълженията по договора са от 800 лв. при годишен лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %.
По делото е приложена покана за доброволно изпълнение, изпратена 5 до ищеца, в която е посочено, че ищецът дължи на ответника сумата от 800 лв. за главница, сумата от 24 лв. – лихва, сумата от 1 007, 02 лв. – наказателна лихва и сумата от 216 лв. – неустойка, които задължения са начислени по договор № ............
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.
23 ЗПК.
С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
Разпечатката съдържа 29 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb8dcae8-93ab-49aa-9143-2558e51abaa3