Решение № 169 от 04.12.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Бургас, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232000500305 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 е сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Ж. М. Ж. от с. П., общ. Р., обл. Б., чрез процесуалния му представител адв.Н. Д. от АК Ш., против Решение № 755 от 26.06.2023 г. по гр.д.401/2022 г. по описа на ОС Бургас, с което са отхвърлени исковете на въззивника за осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК 121130788, да му заплати: 70 000 лв - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, получени от ПТП на 02.09.2021 г. с т.а.марка „Ситроен“, модел „Немо“, с peг.№ * **** **, управляван от Х. К. Д.; 2 694,20 лв обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за проведено лечение; законна лихва върху тези суми, считано от 25.10.2021 г. до окончателното й изплащане - на основание чл.429, ал.3 от КЗ.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в частта, в която е прието, че въззивникът единствено и само носи вина за настъпилото ПТП и за причините му увреждания.

Твърди се, че неправилно съдът е приел за основателно въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, както и че неправилно е приел, че пострадалият е единствено виновен за настъпилите вреди. В тази връзка и при данните за ограничена видимост, заключението на вещото лице по приетата по делото автотехническа експертиза, че процесният удар е бил предотвратим при движение на 1 водача със съобразената скорост от 38 км/ч., се сочи, че са неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд, че скоростта на водача на т.а. не може да се приеме, като несъобразена, след като същата е била в рамките на позволената скорост. На следващо място се твърди, че съдът не се е съобразил с константната и задължителна практика на ВКС, при хипотезата на съпричиняване от пострадалото лице по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени и имуществени вреди от пострадалия, да съобрази обективното реално допринасяне от ищеца с поведението му за вредоносния резултат.

По изложените съображения се оспорват като неправилни изводите на съда, че поведението на въззивника е в причинно-следствена връзка с настъпване на ПТП като се твърди, вина за произшествието и за нанесените вреди носи единствено водачът на товарния автомобил, допуснал нарушения на ЗДвП.

В условия на евентуалност, ако се приеме, че поведението на пострадалия е било в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, се претендира определяне на процент на съпричиняване не по-висок от 10%.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените исковете.

Претендират се съдебни разноски за двете инстанции, в това число адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно въведения материален интерес. Не са ангажирани нови доказателства.

Въззиваемият ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок и в съдебно заседание – чрез процесуалния си представител. Твърди се, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество - правилно, като при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложени са твърдения по фактите. Сочи се, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че след аварийното спиране на управлявания от ищеца автобус в най-дясната част на пътното платно, ищецът е бил предупреден на няколко пъти, че следва да си сложи светлоотразителна жилетка, тъй като поради попадането им в засенчената част на пътя, нито светлоотразителният триъгълник, нито спрелият автобус, се виждат от водачите на движещите се по пътното платно МПС, но ищецът не се е съобразил с предупреждението и не е сложил жилетка. Твърди се, че от заключението на вещото лице се установява, че видимостта на пострадалия ищец спрямо другите участници в движението е била по-добра, тъй като за него слънцето е греело в тила, а автомобилите които той е трябвало да види, са в обем по-големи и са били в осветен участък от слънцето. Изложени са твърдения ,че поради слънчевата светлина - ищецът не е бил видим за водачите на МПС, а самият той е имал по-добра видимост към идващите към него МПС. От друга страна се сочи, че при интензивното движение по това време по пътния участък, водачът на застрахования при ответното дружество товарен автомобил, управляван от св. Х. Д., движейки се в колона от автомобили, която започнала да намалява скоростта, също е предприела намаляване на скоростта. Твърди се, че водачката на товарния автомобил е била заслепявана от лъчи на изгряващото слънце, движила се е със скорост 62 км/ч при разрешена в пътния участък скорост от 80 км/ч; при навлизането на автомобила от осветената част на пътя към сенчестата, водачът Д. забелязала ищеца в коридора за движение на управлявания от нея автомобил, който се движел с триъгълник ръка, рязко натиснала спирачки, като намалила скоростта до 45 км/ч, но последвал удар, от който ищецът паднал на земята. Сочи се, че към момента на удара ищецът е бил навлязъл на 1,74 м навътре в платното за движение. Посочва се, че при установеното от събраните 2 доказателства интензивно движенето в пътния участък на ПТП, според вещото лице технически безопасната скорост на движение на застрахования автомобил към момента на навлизане в зоната с намалена видимост, при която е било технически възможно да се избегне ударът, е 38 км/ч, но като в дясната пътна лента колите са се движели при спазване на ограничението на скоростта от 80 км/ч, а в лявата лента - по- бързо, управление на МПС без да е налице предвидима опасност със скорост от 38 км/ч при допустима 80 км/ч би довело до опасност за движението и не се допуска от ЗДвП.

Твърди се, че и по образуваното по случая досъдебно производство № 3388-423/ 2021 г. по описа на V РУ към ОД на МВР - Бургас /пр.пр. № 1967/ 2021г. по описа на РП Бургас/, приключило с влязло в сила постановление за прекратяване - потвърдено с определение по ч.н.д.№ 2388/2022 г. по описа на PC - Бургас, потвърдено с определение по в.ч.н.д.№ 855/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е прието, че макар да са налице част от обективните елементи на престъпния състав по чл.343, ал.1, б.„б“, вр.чл.342 ал.1 от НК причинена на Ж. средна телесна повреда при управление на моторно превозно средство и възникнало пътнотранспортно произшествие, престъпление в случая не е осъществено, тъй като поведението на водача Х. Д. представлява случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.

При така заявените твърдения по фактите, в отговора на въззиваемия се излагат съображения, че с оглед установените пред първоинстанционния съд пътни условия, при които е възникнало процесното ПТП, съдът правилно е приел, че избраната от водачката на застрахования автомобил скорост на движение от 62 км/ч не може да се определи като несъобразена, а ищецът, движейки се в средата на лявата пътна лента за движение от двулентовото платно, при това – без светлоотразителна жилетка, не е бил предвидимо препятствие.

Претендира се съдът да потвърди обжалваното решение и да присъди на въззиваемото дружество съдебни разноски. Също не са ангажирани нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първоинстанционния Бургаски окръжен съд е образувано по исковата молба на въззивника Ж. М. Ж. от с. П., О. Р., област Б., за осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на ищеца: 70 000 лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, получени от ПТП на 02.09.2021 г.; 2 694,20 лв - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за проведено лечение; законна лихва върху тези суми, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 25.10.2021 г. до окончателното й изплащане - на основание чл.429, ал.3 от КЗ; и законна лихва върху сумите за главници и лихва по чл.429, ал.3 от КЗ, начиная от датата, на която изтичат 15 работни дни съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ - 16.11.2021 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че като пешеходец е пострадал от ПТП, настъпило на 02.09.2021 3 г. около 7,30 ч. на път ПП-1-9 км, 233+600, посока кв.„Сарафово“, причинено от Х. К. Д., при управление от нея на т.а. марка „Ситроен“, модел „Немо“, с peг.№ * **** **. Твърди, че управляваният от него автобус, с който превозвал работници „Слънчев бряг“ и „Елените“, движил се по четирилентов път, е получил внезапна повреда, която наложила аварийното му спиране в най-дясната част на пътното платно. Сочи се, че съгласно изискванията на ЗДвП и ППЗДвП ищецът се заел да обезопаси мястото около авариралия автобус и да сигнализира останалите участници в движението чрез поставяне на светлоотразителен триъгълник зад автобуса. Излага твърдения, че след като поставеният от него светлоотразителен триъгълник е бил отнесен от минаващ автомобил и водачът на този автомобил слязъл и му дал своя триъгълник, ищецът тръгнал по банкета на платното за движение, за да постави светлоотразителния триъгълник. Твърди се, че движещият се в това време т.а.„Ситроен Немо“ в дясната лента, поради несъобразена с пътните и метеорологичните условия и с натовареността на движението скорост, както и поради невнимание от страна на водача Х.

Д., която не забелязала авариралия автобус и ищеца, който поставял светлоотразителния триъгълник, блъснал ищеца. Твърди се, че в резултат на това ПТП, на ищеца били причинени телесни повреди - „фрактура крурис синистри“ /фрактура на ляво коляно/, „контузио капитис“.

Посочва се, че по случая е образувано ДП № 3388-423/2021 г. по описа на V РУ към ОД на МВР - Бургас за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“, вр.чл.342, ал.1 от НК за причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на Ж. Ж.

Твърди се, че след ПТП ищецът постъпил в „УМБАЛ Бургас“ АД, отделение по Ортопедия и травматология с оплаквания от болка и затруднени движения в ляво коляно, болка в таза и невъзможна походка. Установена била палпаторна болка в медиален малеол на ляв глезен и ляво коляно медиално и латерално; ограничен обем от активни движения в ляво коляно; увреда на медиална колатерална връзка; невъзможна походка; рентгенови данни за фрактура на тибиално плато на ляв долен крайник; данни за фрактура на латералния кондил на лява тибия и вътреставно; повърхностни наранявания по ляв крак и по тилната област на главата. На 03.09.2021 г. била извършена оперативна интервенция открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула, както и кръвна репозиция с метална остеосинтеза посредством латерална LCP плака и 4 дистални отвора.

Била установена лезия на повърхностната и дълбоката част на медиалната колатерална връзка, която била зашита посредством анкър с дебелина 5,0 мм. Дадени са препоръки за имобилизация за период от 3 седмици, изписани били антикоагулант за 20 дни и антибиотик за 7 дни. Издаден бил болничен лист за временна неработоспособност за 27 дни. Твърди се, че при обичаен ход на оздравителния процес описаните увреждания водят до трайно затруднение на движението на ляв долен крайник за период от около 4-5 месеца. При ищеца, обаче, оздравителният процес бил необичайно продължителен, с висок интензитет на търпените болки и страдания. Счита за много вероятно да настъпят усложнения с оглед сложната травма на крайника.