Решение № 14338 от 17.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14338 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110141361 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу Т. Б. С., с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Т. Б.

С. дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата от 256,14 лева, представляваща непогасена наемна цена по договор за наем от 11.12.2019 г. за периода от 20.07.2020 г. до 21.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 22.12.2023г. до окончателното плащане, както и сумата от 80,69 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.07.2020г. до 14.12.2023г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.02.2024 г. по ч.гр.д. № 71363/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в.

Ищецът твърди, че на 11.12.2019 г. сключил договор за наем с Т. Б. С., по силата на който предоставил на ответницата за временно възмездно ползване недвижим имот – трафопост с диспечерски

№

22-7, находящ се в

************************************************.

Посочва, че падежът на задължението за заплащане на наемната цена бил между 20-то и 30-то число на съответния месец, за която ежемесечно се издавала фактура. Излага, че с чл. 16 от процесната сделка било уговорено обезщетение за забава в размер на законната лихва при несвоевременно изпълнение. Навежда твърдения, че за периода от 20.07.2020 г. до 21.12.2020 г. били издадени следните фактури: Фактура № 129401 от 20.07.2020г. на стойност от 48 лв., Фактура № 129923 от 20.08.2020 г. в размер на 48 лв., Фактура № 130404 от 21.09.2020 г. на стойност от 48 лв., Фактура № 130905 от 20.10.2020 г. в размер на 48 лв., Фактура № 131414 от 20.11.2020 г. на стойност от 48 лв. и Фактура № 136019 от 21.12.2020 г. Поддържа, че бил изправна страна по договора, но ответницата не погасила задълженията си, както следва: за наемни вноски на стойност от 256,14 лв. и 80,69 лв.– обезщетение за забава. Поради изложеното счита, че в негова полза са възникнали притезания за посочените в исковата 1 молба суми. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез назначения му от съда особен представител, с който оспорва предявения иск по основание и размер.

Релевира възражение, че вземанията на кредитора са погасени поради изтекла 3-годишна погасителна давност. Оспорва дължимостта на претендираните суми с доводи, че облигационната връзка между страните е прекратена на 01.09.2020г. на основание чл. 18, т.

4от договора, която предвиждала автоматично прекратяване. В условията на евентуалност възразява, че за периода от 01.12.2020г. до 11.12.2020г. дължи пропорционална част от наемната цена. Евентуално релевира възражение за прихващане с платения по силата на договора депозит в размер на 80 лв. Оспорва дължимостта на акцесорната претенция за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 71363/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 06.02.2024 г.

Заповедта е връчена на длъжника Т. Б. С. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 228, ал. 1, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД.

По делото е представен заверен препис от Договор за наем на недвижим имот от 11.12.2019 г., сключен между ищеца „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД /след промяна на фирмата „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД/, в качеството на наемодател и ответника като наемател, с предмет отдаване от наемодателя на наемателя за временно и възмездно ползване на помещение, представляващо обособена част от трансформаторен пост с диспечерски номер

№

22-707, находящ се в

********************************************* с площ на помещението от 6, 25 кв.м.

Съгласно чл. 2 от сключения договор за ползването на помещението наемателят дължи наемна цена в размер на 40 лв. без ДДС, която наемна цена се изплаща ежемесечно между 20-то и 30-то число на месеца, за който се отнася същата. Наемодателят се задължава да издава фактура за получавания наем, която се изпраща на адреса за кореспонденция на наемателя, който може да получи фактурите в офис на наемодателя, а според ал. 4 от същата разпоредба страните се съгласяват, че при три поредни неполучени или непотърсени на посочения в договора адрес за кореспонденция фактури, задължението на наемодателя за изпращането им се счита за изпълнено с издаването на следващата и мястото на получаване се счита административния адрес на наемодателя, където наемателят може да получи счетоводният документ. Според чл. 3 от договора към датата на влизането му в сила наемателят заплаща на наемодателя депозит в размер на два месечни наема – 80 лв., който депозит ще му бъде възстановен след изтичане на наемния период в случай, че наемателят е погасил всички дължими задължения за заплащане на наемната цена, както и разноските, свързани с ползването на помещението. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора същият влиза в сила от датата на подписването му и е със срок на действие една година. Според чл. 16 от договора при забава от страна на наемателя при плащането на наемната цена той дължи 2 неустойка в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В чл. 18 са предвидени хипотезите за прекратяване на договора, като в т. 4 е посочено, че договорът се прекратява при последователно неплащане на две наемни вноски от наемателя със седемдневно предизвестие от наемодателя. Приложен като писмено доказателство по делото е приемопредавателен протокол, видно от който имотът е предаден на наемателката Т. Б. С. на 11.12.2019 г.

Приети като писмени доказателства по делото са Фактура № 129401 от 20.07.2020г. на стойност от 48 лв., Фактура № 129923 от 20.08.2020 г. в размер на 48 лв., Фактура № 130404 от 21.09.2020 г. на стойност от 48 лв., Фактура № 130905 от 20.10.2020 г. в размер на 48 лв., Фактура № 131414 от 20.11.2020 г. на стойност от 48 лв. и Фактура № 136019 от 21.12.2020 г. в размер на 48 лв. От приложените документи се установява, че всичките фактури са издадени от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД в качеството му на доставчик за задължено лице Т. Б. С. с основание „наем ТП с дис 22-707 д-р 2/1742/11.12.19 г.

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПКвъв вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 228, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже валидно възникнало облигационно отношение, че е предоставил на ответника ползването на наетия имот, че претендираните вземания са изискуеми, както и техния размер.

Ответникът следва да докаже плащане на процесните суми или друг правопогасяващ факт.

Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.

Договорът за наем е неформален и за валидното възникване на наемно правоотношение следва да е налице съгласие на страните относно вещта, която се предоставя във временно ползване, и относно възнаграждението под формата на наемната цена, която наемателят дължи за предоставеното му ползване. При наличието на съгласие относно посочените съществени елементи, договорът се счита за валидно сключен, като ирелевантен по отношение на действителността му е фактът дали вещта реално е предадена на наемателя.

Последното е от значение единствено за дължимостта на наемната цена, доколкото вземането на наемодателя е обусловено от изпълнението на основното му задължение да отстъпи ползването на вещта.

От представените по делото доказателства, настоящият състав счита за безспорно установен факта, че е налице валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по настоящото дело, по силата на сключен договор за наем. Същото следва и от представеното по делото заверено копие от договор за наем, а и не се оспорва от ответната страна.

По делото не се спори, че наемодателят е изпълнил задължението си за предоставяне на наетата вещ за ползване на наемателя. Последното обстоятелство следва и от представения по делото приемо-предавателен поротокол.

Ето защо съдът намира, че в тежест на Т. Б. С. е възникнало задължение за заплащане на наемна цена за процесния имот в периода от м. юли до м. декември 2020 г. Самият договор е сключен като срочен за период от 1 година, с оглед на което и при липса на данни за продължаване на срока на действието му съдът намира, че е бил действащ в процесния период. Следва да бъде отбелязано, че възражението на ответника за автоматично прекратяване на договора за наем поради неплащане на две от наемните цени е неоснователно. На първо място правото да се прекрати действието на договора за наем на това основание е възникнало в полза на наемодателят, освен това съгласно предвиденото в договора същото може да бъде упражнено единствено при отправяне на писмено предизвестие до наемателя за развалянето на договора, липсват както такива твърдения от 3 страна на ищеца наемодател, така и представени доказателства. Нещо повече по делото не представиха и доказателства от страна на ответника за предсрочното прекратяване на договора за наем на това основание, включително и за предаването на наетия имот.

С оглед извода за дължимост на наемната цена за периода от м. юли 2020 г. до м. декември 2020 г. следва да бъде разгледано своевременно релевираното възражение от ответника за погасяване на претендираните вземания по давност. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД С изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, а според чл. 114, л.

1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая според уговореното в договора съдът намира, че вземанията за заплащане на наемна цена за процесния месец възникват на 20-то число на месеца, като същото не е обусловено от издаването на фактура, а самата фактура само обективира вземането. Това е така, защото съгласно чл. 2, ал. 2 от договора наемателят дължи заплащането на уговорената наемна цена между 20-то и 30-то число на месеца, за който се отнася същото. Падежът на вземането не е идентичен с изпадането на длъжника в забава, момент, който е след изтичането на 30-то число на месеца. От възникването на вземането същото е било изискуемо и съответно е започнала да тече погасителната давност по отношение на него.

Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая даността е прексъната с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 22.12.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди и на 22.12.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за периода от 01.07.2023 г. до 31.12.2023 г., като изискуемостта на вземането за м. декември 2023 г. е настъпила на 20.12.2020 г., т.е. погасителната давност по отношение на него е настъпила на 20.12.2023 г. преди предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Теодорва Б. С.. Ето защо и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания е основателно и искът за главница следва да бъде отхвърлен на това основание.