Определение № 45878 от 22.12.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 39465/2023
- Вид
- Определение № 45878
- Подписан
- 22.12.2023
- В сила
- 22.12.2023
- Състав
- СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ,ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45878 гр. /.../, 22.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110139465 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 201984 от 14.07.2023 г. /с дата на пощенско клеймо 13.07.2023 г./, предявена от името на „/..../“ ЕАД, ЕИК /..../, чрез юрисконсулт В. Ц., срещу М. В. В., ЕГН **********, с която „/..../“ ЕАД е предявило срещу М. В. В., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата 4 939,03 лева (четири хиляди деветстотин тридесет и девет лева и 03 стотинки), представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит №: PLUS-15902433/13.04.2018 г., сключен между /..../ С.А. - клон България, в качеството на кредитор и М. В. В., в качеството на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени в полза на /..../ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 18.06.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г., сключени между /..../ С.А. - клон България, в качеството на цедент и М. В. В., в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 2 005,52 лева (двe хиляди и пет лева и 52 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2019 г. до 20.04.2022 г.; 3/ сумата от 1 341,62 лева (хиляда петстотин деветдесет и един лева и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 17.02.2023 г., за които суми на 06.03.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 9768/2023 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
1
Искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба е основателно и следва да бъде уважено.
Следва да бъде приложено за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 9768/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
На 06.03.2023 г. по ч. гр. д. № 9768/2023г. по описа на СРС, 160 състав е издадена заповед за изпълнение срещу ответника, съгласно която последният следва да заплати на /..../ ЕАД, ЕИК /..../ суми, както следва: 1/ сумата 4 939,03 лева (четири хиляди деветстотин тридесет и девет лева и 03 стотинки), представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит №: PLUS15902433/13.04.2018 г., сключен между /..../ С.А. - клон България, в качеството на кредитор и М. В. В., в качеството на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени в полза на /..../ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 18.06.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г., сключени между /..../ С.А. - клон България, в качеството на цедент и М. В. В., в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 2 005,52 лева (двe хиляди и пет лева и 52 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2019 г. до 20.04.2022 г.; 3/ сумата от 1 591,25 лева (хиляда петстотин деветдесет и един лева и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 21.08.2019 г. до 17.02.2023 г., като видно от съдържанието на исковата молба, се предявяват искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата 4 939,03 лева (четири хиляди деветстотин тридесет и девет лева и 03 стотинки), представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит №: PLUS-15902433/13.04.2018 г., сключен между /..../ С.А. - клон България, в качеството на кредитор и М. В. В., в качеството на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени в полза на /..../ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 18.06.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г., сключени между /..../ С.А. клон България, в качеството на цедент и М. В. В., в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 2 005,52 лева (двe хиляди и пет лева и 52 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2019 г. до 20.04.2022 г.; 3/ сумата от 1 341,62 лева (хиляда петстотин деветдесет и един лева и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 17.02.2023 г. Предвид горното заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване в частта за сумата от 249,63 лева, представляваща разликата между заявения в заповедното производство размер на претендираната лихва за забава /1591,25 лева/ и размера на лихвата за забава, претендиран с исковата молба /1341,62 лева/, както и за периода 21.08.2019 г. – 19.02.2020 г., за който не е предявен иск за лихва за забава.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.03.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 9768/2023г. по описа на Софийски районен съд, 160 състав, в частта за сумата от 249,63 лева, представляваща разликата между заявения в заповедното производство размер на претендираната лихва за забава /1591,25 лева/ и размера на лихвата за забава, претендиран с исковата молба /1341,62 лева/, както и за периода 21.08.2019 г. – 19.02.2020 г., за който не е предявен иск за лихва за забава, но е претендиран в заповедното производство и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.02.2024 г. от 09:45 часа , за когато да се призоват страните.
ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Със заявление вх. № 51620/24.02.2023 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. В. В., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата 4 939,03 лева (четири хиляди деветстотин тридесет и девет лева и 03 стотинки), представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит №: PLUS-15902433/13.04.2018 г., сключен между /..../ С.А. - клон България, в качеството на кредитор и М. В. В., в качеството на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени в полза на /..../ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 18.06.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г., сключени между /..../ С.А. - клон България, в качеството на цедент и /..../ ЕАД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 2 005,52 лева (двe хиляди и пет лева и 52 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2019 г. до 20.04.2022 г.; 3/ сумата от 1 591,25 лева (хиляда петстотин деветдесет и един лева и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 21.08.2019 г. до 17.02.2023 г. На 06.03.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане № 77612/22.06.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 9768/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, ищецът е уведомен за възмножността да предяви иск за установяване на вземането си.
Разпореждане № 77612/22.06.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 9768/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е връчено на ищеца на 10.07.2023 г. Исковата молба е подадена на 13.07.2023 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че с посочения договор за потребителски паричен кредит №: PLUS-15902433/13.04.2018 г., сключен между /..../ С.А. - клон България, в качеството на кредитор и М. В. В., в качеството на кредитополучател, /..../ С.А. клон България е предоставило на М. В. В. заем в размер на 6000,00 лева, който следвало да бъде върнат на 48 месечни анюитетни вноски, считано от датата на сключване на договора, респективно, че падежът на задължението на 3 кредитополучателя за връщане на заетата сума бил 20.04.2022 г. Заявява, че ответникът не изпълнил задължението си на падежа, с което изпаднал в забава относно изпълнението на същото. Посочва, че по силата на Приложение № 1 от 18.06.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г., сключени между /..../ С.А. - клон България, в качеството на цедент и /..../" ЕАД, в качеството на цесионер, вземанията по договор за потребителски паричен кредит №: PLUS-15902433/13.04.2018 г., сключен между /..../ С.А. - клон България, в качеството на кредитор и М. В. В., в качеството на кредитополучател, са прехвърлени от заемодателя /..../ С.А. - клон България в полза на ищеца /..../ ЕАД, ЕИК /..../.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: :
1/ сумата 4 939,03 лева (четири хиляди деветстотин тридесет и девет лева и 03 стотинки), представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит №: PLUS-15902433/13.04.2018 г., сключен между /..../ С.А. - клон България, в качеството на кредитор и М. В. В., в качеството на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени в полза на /..../ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 18.06.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г., сключени между /..../ С.А. - клон България, в качеството на цедент и М. В. В., в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 2 005,52 лева (двe хиляди и пет лева и 52 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2019 г. до 20.04.2022 г.; 3/ сумата от 1 341,62 лева (хиляда петстотин деветдесет и един лева и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 17.02.2023 г., за които суми на 06.03.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 9768/2023 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК /а и към настоящия момент/ не е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
4
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между /..../ С.А. - клон България, в качеството на кредитор и М. В.
В., в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит №: PLUS-15902433/13.04.2018 г., по силата на който /..../ С.А. клон България е предоставило на М. В. В. заем в размер на 6000,00 лв., а последният се е задължил да го върне в посочения срок, както и че вземанията по вземанията по договор за потребителски паричен кредит №: PLUS15902433/13.04.2018 г., сключен между /..../ С.А. - клон България, в качеството на кредитор и М. В. В., в качеството на кредитополучател, са прехвърлени от заемодателя /..../ С.А. - клон България в полза на ищеца /..../ ЕАД, ЕИК /..../ по силата на Приложение № 1 от 18.06.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г., сключени между /..../ С.А. - клон България, в качеството на цедент и /..../ ЕАД, в качеството на цесионер, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.