Определение № 150 от 15.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. София, 15.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20238002101202 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 3464 от 28.11.2022 г. по в. гр. д. № 13475/2021 г. на Софийски градски съд, III-б въззивен състав, след частична отмяна на решение от 08.06.2021 г. по гр. д. № 64348/2019 г. на Софийски районен съд, I-по г. о., 166 състав, е отхвърлен предявеният от М. Б. М.-Н. срещу Б. М. Б. иск по чл.45 ЗЗД за сумата над 4000 лв. до 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в наведени клеветнически твърдения, разпространени по време на дадено интервю от 01.11.2019 г. в предаването „Тази сутрин“ по БТВ, ведно със законната лихва. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, с която Б. М. Б. е бил осъден да заплати на М. Б. М.-Н. обезщетение по чл. 45 ЗЗД в размер на 4000 лв. Като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът е бил отхвърлен за разликата над първоначално присъдените 10 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв.

Въззивният съд е приел, че според твърденията в исковата молба на 01.11.2019 г. ответникът е дал интервю в предаването „Тази сутрин“, в което изнесъл неверни, обидни, клеветнически и уронващи доброто име на ищцата твърдения: че предната вечер конспиративно в [населено място] тя отишла де се спазарява кои роми да излязат да кажат "ГЕРБ ми платиха, Ф. ми плати, за да гласуваме за нея“, че братя Г. са й помогнали много пред ромските лидери, както и че няма да се изненада, ако и на първия тур са правили „такива магарии“.

Прието е, че назначеното от първата инстанция вещо лице Х. е извършило проверка на представения от ищцата запис на аудио/видео файл на предаването по БТВ „Тази сутрин“ от 01.11.2019 г. и според изготвената експертиза записът е идентичен с този, находящ се на 1 медийната платформа „БТВ Медия Груп“ ЕАД и че не са налице допълнителни монтажи и манипулации в изследваните данни. В това предаване ответникът Б. Б. е заявил, че по информация, съобщена му от човек от екипа на ищцата М. М., предната вечер във В. тя „отишла да спазарява с кои роми да излязат и да кажат - ГЕРБ ми платиха, Ф. ни плати да гласуваме за нея“.

Според показанията на ищцовите свидетели, единият от които е бил председател на инициативния комитет на М. М., на 31.10.2019 г. тя провела среща с нейни избиратели на открито в близост до ЖП-гара В., като обсъждали най-различни теми, свързани с инфраструктурата, водоснабдяването и канализацията, градския транспорт, влака, липсата на топлоснабдяване. Срещата продължила около 40 - 50 минути, след което по покана на служителите на БДЖ влезли вътре в гарата, консумирали чай и ябълки и ищцата разговаряла със служителите за техните проблеми и проблемите на БДЖ. Всичко продължило не по-късно от около 21: 00 часа, след което се прибрали. На следващия ден в щаба на ищцата тя била разстроена, унизена и обидена от даденото интервю на Б. Б.. След интервюто в щаба идвали множество граждани да задават въпроси и да отправят обвинения към ищцата и нейния екип, че искат да манипулират изборите. Едва през м. януари 2020 г. ищцата започнала да се чувства по-добре, да се възвръща нейната предишна енергия, сила и бодрост.

Според единия от свидетелите на ответника – административен секретар на ПП „Герб“, той получил информация от човек от щаба на М. М., че след планираната официална среща с избиратели на 31.10.2019 г. в [населено място] ще бъде организирана тайна среща с местни ромски барони, които да привлекат гласове за М. М. чрез злепоставяне на другия кандидат Й. Ф., че уж тя е платила да гласуват за нея на изборите. На следващия ден същият човек потвърдил, че тайната среща с ромските лидери била проведена и там се обсъждали варианти те да помогнат с гласове за избора на М. М.. Според другата свидетелка – главен редактор в Агенция „ПИК“, тя също разбрала от информатор от щаба на М. М. за предстоящата среща с избиратели във В., поради което изпратила папараците там. Те проследили М. М. до някаква тайна къща на цигански барони, но не успели да заснемат нищо. Въпросният информатор и още един човек разказали на свидетелката, че са присъствали на срещата във В. с някакви хора, на която се уговаряли да изпратят роми по секциите, които да казват пред медиите, че уж гласуват за Й. Ф., само и само да ги снимат медиите и след това да излезе, че има купени ромски гласове за нея.

Поради допуснати от първата инстанция процесуални нарушения в СГС е била допусната на основание чл.266, ал.3 ГПК повторна експертиза, която е достигнала до същите изводи относно фактите, които са от значение за случая. Въззивният съд е кредитирал това заключение като безпристрастно, компетентно и професионално и не е възприел възраженията на защитата на ответника срещу него.

При тези данни от правна страна съдът е приел следното:

На първо място съдът е разграничил обидата и клеветата като фактически състави. След това е разсъждавал за възможната колизия на права, прокламирани в Конституцията на Република България - в случая между свободата на словото от една страна и правата и 2 доброто име на гражданите от друга страна, както и начина, по който чл.39, ал.2 и чл.41, ал.2 от Конституцията уреждат тази колизия. Обсъдени са мотивите към решение № 7/1996 г. по к. д. 1/1996 г. на Конституционния съд, според които свободата на словото (правата по чл.39 – 41 КРБ) няма абсолютен характер, а може да бъде ограничавано в три основни групи основания – за защита на националната сигурност, запазване на обществения ред и превенция на престъпността, защита на здравето и морала, защита на репутацията и правата на другите граждани (чл.39, ал.2, чл.40, ал.2 и чл.41, ал.1 и 2), както и по съображения за запазване на тайна. Направен е извод, че накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение, както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл.57, ал.2 КРБ, така и с оглед на възприетата структура на чл.39 КРБ, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. Това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл.32, ал.1, изр.1 от Конституцията е също защитено. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели.

Посочените ценности обхващат присъщите на човешката личност чест, достойнство и добро име, които са обект на посегателство при нанасяне на обида-умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него, и на клевета съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму.

Прието е, че свободата на словото не включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.

Прието е, че в конкретния случай за преценка основателността на исковата претенция съдът следва да съобрази доводите относно разграничението на изнесената информация като факт или мнение. При спор за причинени вреди от изнесена в публичното пространство информация, съдът е длъжен да съобрази, че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират деликтната отговорност на разпространилото ги лице само ако са неверни и позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорност само ако представляват обида.

Прието е, че разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление е противоправно деяние - клевета по смисъла на чл.147, ал.1 НК.

При преценка основателността на предявения иск, на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай, че същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на ответника. Мненията и оценките не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от 3 обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на дееца само ако представляват обида. Дори оценките и мненията обаче следва да са изградени върху някаква подкрепяща ги достатъчна фактическа база. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава злоупотреба със свободата на слово, което е виновно и противоправно поведение (P. and Baadsgaard v. D.

[GC], no. 49017/99, § 76, ECHR 2004 XI; J. v. A., no. 26958/95, § 43, ECHR 2001-II. Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи на изследване и преценка дали конкретно изказване с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за факт, което е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените нормативно установени предели.

Въззивният съд се е позовал на съдебната практика, според която когато източник на деликта е клеветническо твърдение, по аргумент от чл.147, ал.2 НК доказателствената тежест се размества, като в полза на ищеца е установена оборимата законова презумпция, че дискредитиращите го твърдения са неверни. Ето защо ответникът следва да ангажира безспорни доказателства, че изнесеното от него е истина. Ако източникът на информация е посочен, цитиран е, то ответникът нито дължи проверка на казаното от третото лице /защото преразказва казаното от него/, нито отговаря за верността на твърденията на последния.

Следователно, няма как да бъде направена преценка относно коректността на препредаденото твърдение, ако не са посочени лицата, на които авторът се позовава или не е осигурен достъп до тяхното изявление под някаква форма.

Прието е, че в конкретния казус наличието на клеветнически твърдения се обосновава от разпространените конкретни обстоятелства, които се явяват позорни, неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото по отношение на ищцата.

Въззивният съд се е позовал на приетата от него съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че е налице съответствие между изявленията, описани в исковата молба и уточнителната молба на ищцата, и видеоклипа, предмет на изследване, предоставен от нея на елекронен носител. Прието е, че това не се променя от обстоятелството, че според депозираното по делото писмо от БТВ не може да бъде предоставен запис на интервюто, излъчено на 01.11.2019 г., тъй като срокът за съхранение, който е тримесечен, е изтекъл, като може да бъде предоставен запис от интернет страницата, срещу заплащане на сумата от 120 лв. с ДДС. Става въпрос за публично разгласяване на клеветнически твърдения, че ищцата М. е имала намерение да наговори определени роми да излъжат, че им било платено да гласуват за „ГЕРБ“ и това да стане достояние на обществото. Не е възприето твърдението във въззивната жалба, че ответникът Б. Б. само е препредавал чутото от възмутен гражданин.

Изявлението му е, че самият възмутен човек е споделил с него въпросните обстоятелства „този възмутен човек, който е там при тях и ги слуша, ми каза, че може да попитате снощи към седем и половина осем без дваесе във В. дали госпожа М. е правила там среща с ромите да прави такава уйдурма... Споделям какво ще правят... Снощи (на 31.10.2019 г.) по негови 4 думи около седем и половина, осем без дваесе, конспиративно, чакали са я на В. е и отишла да се спазарява с кои роми да излязат и да кажат: „ГЕРБ“ ми платиха, Ф. ми плати, за да гласуваме за нея“. От друга страна, от разпита на свидетеля на ответника Ц. П., който е на длъжност „административен секретар“ в ПП ГЕРБ, се установява, че „възмутеният човек“ е споделил със свидетеля, а не с Б. Б. за организираната от М. М. тайна среща с роми, чрез която се цели да се направи опит да се привлекат гласоподаватели в нейна полза, както и това да се представи като опит за купуване на гласове от другия кандидат Й. Ф.. Има разминаване от кого точно Б. Б. е установил сочените от него обстоятелства, които са позорни за ищцата. Съдът не е възприел за доказан факта на „наговарянето“, доколкото и двамата свидетели на ответника не възпроизвеждат факти, на които те лично са свидетели, а препредават думи на трети лица, които отказват да назоват поименно, за да се направи проверка дали тези лица съществуват реално. Няма как да бъде направена преценка относно коректността на препредаденото твърдение, ако не е посочено лицето, на което ответникът се позовава или не е осигурен под някаква форма достъп до неговото изявление.