Определение № 1491 от 15.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1491 гр. Благоевград, 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20251200501279 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба с вх.№ 10320/18.11.2025 година е подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “***“ № 29, ет. 3, представлявано от Я.Б.Я., чрез юрк. Б. О. против Разпореждане № 1362/07.11.2025 година по ч.гр.дело № 1630/2025 година по описа на Районен съд – Петрич.

С жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.

Сочи се, че заповедният съд не следва да проверява в производство по чл.410 от ГПК дали вземането съществува и целта е създаване на изпълнително основание за вземане, което не се оспорва. Според разпоредбата на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и да отговаря на изискванията на редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Посочва, че в случая, с оглед изложените твърдения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, може да се направи извод, че вземането е за парична сума, като предвид посочения размер на тази сума и по правилата за определяне на родовата подсъдност, евентуалният иск за това вземане е подсъден на районен съд. Счита, че заявлението е съобразено с изискванията за неговата редовност по чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, като в закона липсва препращане към чл. 127, ал. 2 ГПК, т. е. не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяване на вземането. Твърди се, че в производство за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК заявителят не е длъжен да представя договорът за цесия, на 1 който основава вземането си и уведомлението за съобщаването на цесията на длъжника по чл.99 от ЗЗД, като се твърди, че тези обсотятелтсва ще следва да се проверяват в исковото производство, при положение, че длъжникът възрази в срока, инкорпориран в чл. 414, ал. 2 ГПК.

Прави се искане въззивната инстанция да отмените разпореждането на първоинстанционния съд и се произнесе по същество да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите, претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК, като присъди и разноските в пълен размер.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 413, ал. 2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна, при следните аргументи:

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч. гр.дело № 1630/2025 година по описа на Районен съд – Петтрич е било образувано въз основа на депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от „Агенция за контрол за просрочени задължения“ АД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Н. Н. А. за парично вземане, както следва: главница в размер на950,00 лева, дължима по Договор за паричен заем № 5967939/13.10.2023 година, дключен между „Вива кредит“ ООД, ЕИК 201995287 и длъжника Н. Н. А., ведно с дължимата се законна лихва, считано от депозиране на заявлението пред заповедния съд до окончателното изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 248,20 лева, сторените пред заповедния съд разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане № 1333/4.11.2025 година, районният съд е оставил без движение подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и указал на заявителя в 3-дневен срок да представи описаяните в заявлението договор за прехвърляне на вземането и анекса към него и уведомлението за съобщаване на длъжника за извършената цесия, като е указал на заявителя да ги представи за установяване дали процесният договор за кредит е предмет на прехвърлянето на вземането. Със същото разпореждане съдът е указал на заявителя, че при бездействие в указания срок, заявлението ще бъде отхвърлено.

С молба вх.№ 9895/6.11.2025 година жалбоподателя е посочил, че не дължи представяне на договора за цесия и уведомлението до длъжника за съобщаване на цесията по реда на чл.99 от ЗЗД, като е изтъкнал сходни на сочените в частната жалба доводи и не е изпълнил дадените му указания от заповедния съд.

С Разпореждане № 1362/7.11.2025 година, районният съд е отхвърлил подаденото заявлението, като в мотивите на обжалваното разпореждане е изложил съображения, че с уточняващата молба указанията не са изпълнени.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло направените от районния съд правни 2 изводи. В действащата редакция на чл. 410, ал. 2 от ГПК и понастоящем има препращане относно изискванията, на които следва да отговаря заявлението за издаване на изпълнителен лист - чл. 127, ал. 1 и ал. 3 от ГПК и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК. В случая районният съд е констатирал, че подаденото от „Агенция за контрол за просрочени задължения“ АД заявление не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК, поради което и на основание чл.

411, ал. 2, т. 1 от ГПК е дал изрични указания на заявителя, които не са били изпълнени.

В депозираната от заявителя молба са изложени доводи защо не се дължи представяне на договора за цесия и уведомлението до длъжника по чл.99 от ЗЗД, вместо да се изпълнят указанията на заповедния съд.

Настоящата инстанция също счита, че от страна на жалбоподателя не са отстранени нередовностите на заявлението относно формиране на вземането и посочването на всички обстоятелства, обосноваващи качеството му на кредитор. В т. 2б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че при заявлението по чл. 410 от ГПК обстоятелства не могат да се извличат от приложените към заявлението документи, тъй като целта е само да се установи дали вземането е спорно.

На следващо място следва да се отбележи, че в случая заявителят претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като титуляр на вземане срещу длъжника, е нужно да има твърдения за изпълнение и на изискването за надлежно уведомяване по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Условие, за да е противопоставима на длъжника цесията, е да е известен за наличието на всеки кредитор.

Законодателят изрично е свързал правните последици на цесията за длъжника и действието й спрямо него с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор. В случая заявителят не твърди факти относно съобщаване на цесията на длъжника. Утвърдената съдебната практика изрично приема, че когато се касае до частно правоприемство, каквото е настоящата хипотеза, за да се приеме, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника. В този смисъл са и указанията, дадени в т. 4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Поради изложените съображения настоящата инстанция не приема изложените от жалбоподателя доводи, че се касае до проверка, която следва да се извършва от съда в исковото производство по чл. 422 от ГПК. Касае се до редовност на заявлението относно наличието на твърдения за този факт и е в обхвата на проверката, която заповедният съд следва да извърши в производството по чл. 410 от ГПК.

На следващо място следва да се има предвид, че с непредставянето на договора за цесия и уведомлението на практика липсват доказателства за материалната легитимация на заявителя – цесионер да търси претендираните суми, тъй като не е доказал качеството си на кредитор.

Ето защо въззивната инстанция приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, а изложените в частната жалба възражения са неоснователни. Достигайки до същия правен извод, Районен съд – Петрич е постановил 3 законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното и на основание чл. 252 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1362/07.11.2025 година по ч.гр.дело № 1630/2025 година по описа на Районен съд – Петрич, с което е отхвърлено депозираното Заявление с вх.№ 9783/4.11.2025 година от "АКРЗ" АД, ЕИК 207172780 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против Н. Н. А., ЕГН **********.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

На основание чл.102а, ал.1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.360а от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.

По реда на чл.102а, ал.4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1491 гр. Благоевград, 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20251200501279 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба с вх.№ 10320/18.11.2025 година е подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “***“ № 29, ет. 3, представлявано от Я.Б.Я., чрез юрк. Б. О. против Разпореждане № 1362/07.11.2025 година по ч.гр.дело № 1630/2025 година по описа на Районен съд – Петрич.

С жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.

Сочи се, че заповедният съд не следва да проверява в производство по чл.410 от ГПК дали вземането съществува и целта е създаване на изпълнително основание за вземане, което не се оспорва. Според разпоредбата на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и да отговаря на изискванията на редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Посочва, че в случая, с оглед изложените твърдения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, може да се направи извод, че вземането е за парична сума, като предвид посочения размер на тази сума и по правилата за определяне на родовата подсъдност, евентуалният иск за това вземане е подсъден на районен съд. Счита, че заявлението е съобразено с изискванията за неговата редовност по чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, като в закона липсва препращане към чл. 127, ал. 2 ГПК, т. е. не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяване на вземането. Твърди се, че в производство за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК заявителят не е длъжен да представя договорът за цесия, на 1 който основава вземането си и уведомлението за съобщаването на цесията на длъжника по чл.99 от ЗЗД, като се твърди, че тези обсотятелтсва ще следва да се проверяват в исковото производство, при положение, че длъжникът възрази в срока, инкорпориран в чл. 414, ал. 2 ГПК.

Прави се искане въззивната инстанция да отмените разпореждането на първоинстанционния съд и се произнесе по същество да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите, претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК, като присъди и разноските в пълен размер.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 413, ал. 2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна, при следните аргументи:

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч. гр.дело № 1630/2025 година по описа на Районен съд – Петтрич е било образувано въз основа на депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от „Агенция за контрол за просрочени задължения“ АД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Н. Н. А. за парично вземане, както следва: главница в размер на950,00 лева, дължима по Договор за паричен заем № 5967939/13.10.2023 година, дключен между „Вива кредит“ ООД, ЕИК 201995287 и длъжника Н. Н. А., ведно с дължимата се законна лихва, считано от депозиране на заявлението пред заповедния съд до окончателното изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 248,20 лева, сторените пред заповедния съд разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.