Решение № 18119 от 25.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 33107/2024
- Вид
- Решение № 18119
- Подписан
- 25.09.2026
- Състав
- ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 50 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 386, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 18119 гр. София, 25.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110133107 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗД „Евроинс“ АД срещу ЗАД „Армеец“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за сумата от 6848,05 лв. – главница, представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено от него по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по л.а. Пежо 208, с рег.
№ СВ****СР, причинени при ПТП на 03.05.2023г. в гр. София, реализирано по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.
Хюндай ix20, с рег.№ СВ****СК, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2024г., до окончателното плащане, и за сумата от 529,26 лв. – мораторна лихва за периода от 16.11.2023г. до 6.06.2024г.
В исковата молба се твърди, че на 03.05.2023г. в гр. София, е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на л.а. Хюндай ix20, с рег.№ СВ****СК, при което са били причинени увреждания по л.а. Пежо 208, с рег.№ СВ****СР. За увреденото МПС е била сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото застрахователно дружество, валидна към датата на ПТП, по която е била образувана щета по повод настъпилото застрахователно събитие. Ищецът излага, че след извършена оценка на щетите по застрахования автомобил на собственика било платено застрахователно обезщетение в размер от 6833,05 лв. Поддържа, че за л.а. Хюндайix20, с рег.№ СВ****СК, е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски в размер от 15 лв. Твърди, че е предявил регресната си 1 претенция за обща сума в размер от 6848,05 лв. с покана до ответника, който обаче отказал да удовлетвори претенцията. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Признава наличието на валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за л.а. Хюндай ix20, с рег.№ СВ****СК. Оспорва представената от ищеца застрахователна полица да съставлява източник на валидна застраховка „Каско на МПС“ за л.а. Пежо 208, с рег.№ СВ****СР, тъй като твърди, че не е подписана от застрахования. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като поддържа, че не се доказва същото да е причинено в резултат от виновно противоправно поведение на застрахования при него водач. Твърди, че ПТП е предизвикано по вина на водача на л.а. Пежо 208, с рег.№ СВ****СР, предприел неподсигурена маневра за движение на заден ход, а в условия на евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на този водач. Намира за недоказано и настъпването на вредите в причинноследствена връзка с ПТП. Поддържа също, че платеното от ищеца застрахователно обезщетение не отговаря на действителната стойност на подлежащите на репариране вреди. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към сочената дата на ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние, противоправност, настъпили в причИ. връзка с деянието вреди в претендирания размер и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 5/ сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване, докато в тежест на ответника е оборване на законовата презумпция за субективния елемент – вината, респ. доказване на твърденията за противоправно поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, което единствено е довело или е допринесло за настъпването на вредоносния резултат наред с поведението на другия водач.
Като доказателство по делото е приета застрахователна полица № 00500100464857/20.03.2022г., обективираща съдържанието на договор за застраховка „Каско на МПС“, сключена на 20.03.2022г. между ищцовото застрахователно дружество и трето за производството лице – Анисия В. Аргирова, в полза на „Евролийз Ауто“ ЕАД, с обект на застраховане л.а. „Пежо 208“, с рег.№ СВ **** СР.
Полицата е подписана от страните, като в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК ответникът не е 2 оспорил истинността на този документ, поради което същият се ползва с формална доказателствена сила досежно авторството на обективираните в него изявления – арг. от чл. 180 ГПК. При тези данни съдът приема, че между ищцовото дружество и застраховащият е възникнало валидно застрахователно правоотношение. Видно от условията по полицата, застраховката е с покритие по клауза „Пълно Каско“, в обсега на покрити рискове по която съгласно предвиденото в Общите условия на застрахователя, приложими към процесния договор и съставляващи част от съдържанието на застрахователното правоотношение, попадат случаите на причинени увреждания по застрахованото превозно средство в резултат от ПТП.
Застрахователният договор е сключен за срок от една година, с период на действие от 11.06.2022г. до 10.06.2023г., и при уговорена застрахователна сума в размер от 22 059,80 лв.
От представените по делото материали по щета № 0500896855, образувана при застрахователя-ищец, се установява, че по процесния договор за имуществено застраховане е заведена ликвидационна преписка по подадено от Д. Н. Г. като представител на собственика „Евролийз Ауто“ ЕАД, уведомление за настъпило застрахователно събитие – ПТП с участието на застрахования автомобил, реализирано в гр. София, в района на кръстовището на бул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Хан Крум“ на 03.05.2023г. - в периода на действие на договора. В документа подателят Г. е посочил, че ПТП е възникнало при предприемане на маневра за излизане от паркомясто и неспиране от страна на другия участник на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се с предимство“ и настъпило съприкосновение, вследствие на което били увредени задната броня и задния ляв калник на застрахованото МПС.
Видно от изготвените описи и калкулация на претенция, експерти на застрахователното дружество са констатирали декларираните с подаденото уведомление повреди по автомобила и са оценили щетите на стойност от 6 833,06 лв.
По възлагане от ищеца е извършен ремонт в официален представител на марката „Пежо“, като не се спори и видно от представено платежно нареждане от 28.06.2023г., ведно с опис на плащанията, ищецът е заплатил в полза на посоченото дружество сумата от 6 833,05 лв. за извършените ремонтни дейности.
Безспорно е също и видно от представена справка от Гаранционен фонд, че към датата на декларираното ПТП за другия посочен участник в него л.а. „Хюндай ix20” с рег. № СВ **** СК е била в действие задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество.
Спорът между страните по делото е концентриран върху конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП, относим към преценката дали поведението на застрахования при ответника водач осъществява признаците на непозволено увреждане, за да бъде ангажирана отговорността на последния по регреса, както и върху обстоятелствата, релевантни за определяне размера на регресното вземане, а именно дали всички репарирани по застраховката вреди са възникнали в причИ. връзка с ПТП, реализирано по този начин, и в какъв обем следва да се ангажира отговорността на ответника за тяхното възмездяване.
Като писмено доказателство относно спорните обстоятелства по делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, както и е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза и са събрани гласни доказателства чрез разпит на водачите на процесните автомобили.
Представеният двустранен констативен протокол е с посочени съставители Д. Г.
3 и Г. П., изготвен във връзка с ПТП с участието на управляваните от тях л.а. „Пежо 208“, с рег.№ СВ **** СР, и л.а. „Хюндай ix20”, с рег.№ СВ **** СК. В протокола са обективирани данни, че ПТП е настъпило на 03.05.2023г., като в частта относно обстоятелствата за инцидента за първото превозно средство липсва отбелязване, а по отношение на второто – че същото е потегляло и при завиване наляво. Протоколът е подписан от името на двамата водачи, като авторството на положените подписи не е оспорено от ответника в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, поради което двустранният констативен протокол следва да се приеме за автентичен.
Изготвянето на двустранен констативен протокол за ПТП може да бъде извършено от водачите на участвалите в ПТП превозни средства, оправомощени съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП да документират настъпването на ПТП, когато вредите от него са само имуществени, какъвто е процесният случай. По своята правна природа обаче този протокол има характер на частен свидетелстващ документ, ползващ се единствено с формална доказателствена сила. Същият обективира съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по настъпване на ПТП и, доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на официалния документ, тези изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти, непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор между страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства. Затова дори участвалите в ПТП водачи да не са имали спор относно механизма на настъпване на ПТП и вината на единия от тях, това не освобождава ищеца, при оспорване от страна на ответника, от процесуалното задължение да проведе пълно и главно доказване на всички обстоятелства, при които е настъпило ПТП, с други доказателства.
Релевантните факти относно механизма на осъществяване на процесното ПТП съдът намира да се установяват от събраните гласни доказателства.
Свидетелят Д. Г. съобщава, че на въпросната дата предприел маневра по излизане от паркомясто на бул. „Патриарх Евтимий“ с включени аварийни светлини, спрял на пътното платно с цел да превключи от задна на първа предавка, при което л.а.
„Хюндай ix20”, извършващ маневра завой наляво от ул. „Хан Крум“ към бул.
„Патриарх Евтимий“, реализирал удар с управлявания от него служебен автомобил „Пежо 208“. Ударът настъпил в задната част на автомобила му. Описва, че към датата на процесното ПТП пътното платно на бул. „Патриарх Евтимий“ се състояло от три пътни ленти за движение, като паркирането не се осъществявало успоредно, а по диагонал. На въпросното кръстовище бул. „Патриарх Евтимий“ бил сигнализиран като път с предимство, а при ул. „Хан Крум“ бил поставен пътен знак „Пропусни движещите се с предимство“. Заявява, че преди предприемане на маневрата по движение назад погледнал в огледалото за обратно виждане, като не установил пътни превозни средства, които да се движат по бул. „Патриарх Евтимий“.