Решение № 354 от 03.07.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Плевен, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20234430200839 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на “Николова Дизайн“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, с управляващ и представляващ дружеството Хр. В. Н., с ЕГН: ********** чрез адв. П. Д. от АК - Враца против наказателно постановление № 15-2300008, издадено на 02.03.2023 от изпълняващия длъжността *** на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Плевен.

С обжалваното НП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

В жалбата се твърди, че дружеството не е осъществило състава на административното нарушение по посочения текст и такова нарушение не се доказва в проведената процедура. Посочват се допуснати процесуални нарушения, отнасящи се до оценката на елементите на фактическата обстановка и събраните доказателства, като установената по преписката фактическа обстановка не подкрепяла тезата за осъществено нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ.

1

В съдебно заседание жалбоподателят-редовно призован, се представлява от процесуален представител адв. П. Д. от АК - Враца, който поддържа жалбата и иска отмяна на издаденото НП.

Административно-наказващият орган *** на Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен, редовно призован, изпраща представител – ст. юрк. П. Ч., който оспорва жалбата и иска от съда да потвърди издаденото НП.

Представителя на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, сочи, че лицето, установено в хода на проверката на органите на Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен, е присъствало по време на проверката в обекта на контрол в гр. Плевен, където престирало работна сила като „шивач“.

При проверката на място лицето е заявило, на контролните органи, актосъставител и свидетел, че работи от дата 19.12.2022 г. пробно без сключен трудов договор с работно време от 10:00 часа до 13730 часа, с определено работно място шивашки цех в ***.

Към преписката е приложена и попълнена собсвеноръно декларация от лицето Кр. Р., от която е видно, че същата е декларирала, че към дата 19.12.2022 г. в 13:43 часа няма сключен трудов договор и е „дошла, за да види начина на работа“, т.е. самата тя не отрича, че не извършвала трудова дейност, като в същата декларация дори Р. е отбелязала, че няма сключен граждански договор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, приема за установено следното от фактическа страна:

При проверка на място, извършена на 19.12.2022 година в 13:46 часа в обект - шивашки цех, намиращ се в *** стопанисван от „Николова Дизайн" ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, с управляващ и представляващ дружеството Хр. В. Н., с ЕГН:********** и при извършена документална проверка на 06.01.2023 година в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Плевен, се констатира нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения, а именно - „Николова Дизайн" ЕООД в качеството си на работодател на 19.12.2022 година в 13:46 часа е приел на работа в горецитирания обект лицето Кр. Й. Р., с ЕГН: ********** да изпълнява трудови функции, а именно - „шивач“ без да има със същия сключен трудов договор в писмена форма.

При извършената проверка на място в обекта на 19.12.2022 година в 13:46 часа лицето е установено да престира работна сила като „шивач“.

Лицето е заявило, че работи от 19.12.2022 година пробно без сключен трудов договор с работно време от 10:30 часа до 13:00 часа, с определено работно място шивашки цех в ***.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства: свидетелски показания на свидетелите М. Г. Б., П. М. Т., и отчасти от показанията на Кр. Й. Р..

2

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М. Г. Б. и П. М. Т., като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. От техните показания съдът извлича информация за обстоятелствата по извършената проверка на 19.12.2022 г. на обекта, където е установено лицето да престира работа като „шивач“, с определено работно място в шивашкия цех, находящ се в ***, като нейните изявления, обективирани в декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на основание чл. 399 от Кодекса на труда и във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 39, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от АПК и чл. 110, ал. 4 от ДОПК.

От показанията на свидетелката Кр. Й. Р. съдът извлича данни за изпълняваната от нея работа за дружеството – жалбоподател, характера на работата, мястото и работното време, както и получаваното заплащане.

Настоящият състав приема за достоверни показанията на Р. в частта, в които същата заявява, че към момента на проверката, същата не е имала сключен граждански договор.

При изрично зададен въпрос от страна на адв. Д. – „Кога сключихте този договор?“, свидетелката Кр. Р. отговаря, цитат: „На 31-ви декември, когато беше…?

Адвокат Д. при зададения въпрос към свидетелката Р. – „Значи на 21-ви декември, вие имате трудов договор, като на 19-ти декември имате гражданки договор подписан, който току-що го представих на съда, така ли?“, свидетелката Кр. Р. лаконично отговаря, на така зададения въпрос, цитат: „Да, може би бъркам датите, но не помня на коя дата дойдоха на проверка.“

Показанията на свидетелката Р. допринасят за изяснявани на обстоятелствата по характеристиките на извършваната към 19.12.2021 г. работа, заплащането на тази работа и извършената проверка от органите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен. Останалите писмени доказателства по делото съдът намира за непротиворечиви в тяхната цялост, поради което им даде вяра.

От правна страна:

Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, тя е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА , като съображенията на съда в тази насока са следните:

На първо място съдът приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентен орган.

Аргументи в подкрепа на този си извод съдът черпи от разпоредбата на чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ. В хода на административно-наказателното 3 производство, настоящия съдебен състав не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, препятстващи адекватно упражняване на правото на защита от страна на санкционираното юридическо лице – търговско дружество.

Съставения АУАН и издаденото НП съдържат задължителните реквизити, заложени от законодателя в нормите на чл. 42 и чл. 57.

Достатъчно пълно и ясно са отразени фактическите обстоятелства, обуславящи извод за извършено нарушение и тяхната правна квалификация.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл.

1, ал. 2 от КТ.

В нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма.

Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ.

Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.

Втората алинея определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения.

Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ определя момента , когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа.

В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни, правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.

Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на общественоопасни последици.

По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

4

От друга страна, договорът за изработка, като вид граждански договор, се сключва между възложител и изпълнител за постигане на определен трудов резултат, който следва да е ясно посочен в договора. При гражданския договор се касае за еднократно изпълнение на конкретна задача и затова този договор по принцип е с по-кратка продължителност и с изпълнението на поставената задача се прекратява.

При договора за изработка, изпълнителят е независим от възложителя и за него няма значение организацията на труда, докато при трудовия договор работникът е подчинен и зависим от работодателя и следва да спазва определено работно време и трудова дисциплина.

При договора за изработка не тече и трудов стаж, тъй като този договор има съвсем различен предмет от трудовите договори.

Съдът, с оглед доказателствата по делото, намира че в настоящия случай фактически е било налице трудово правоотношение между работодателя “Николов Дизайн” ЕООД и работника Кр. Й. Р., тъй като на 19.12.2022 г., последната е предоставила работната си сила за дружеството по-горе, изпълнявайки функциите на определена длъжност, с конкретно работно време и дневно трудово възнаграждение.

От изложеното съдът намира, че не са били налице условията за сключване на граждански договор между санкционираното дружество и Кр.

Й. Р., а е следвало между страните да бъде сключен трудов договор.

В същото време, “Николова Дизайн“ ЕООД не се е използвало възможността да сключи с лицето по – горе срочен трудов договор чл. 68, ал.

1 КТ, и като е допуснало Кр. Й. Р. да престира труд в полза на дружеството, без да е възникнало трудово правоотношение, с последния да е сключен в писмена форма трудов договор, дружеството не е изпълнило от обективна страна задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл. 62, ал. 1, вр. чл.

1, ал. 2 от КТ, поради което спрямо последното следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.

Субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като административно-наказателната отговорност е реализирана спрямо работодател - търговско дружество, което е юридическо лице по смисъла на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от Търговския закон, а отговорността на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е обективна и безвиновна.

Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ определя, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ, което препятства приложението на маловажния случай по чл. 415в, ал 1 от КТ.

За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно 5 нарушение.

Разпечатката съдържа 57 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb8ab778-97a8-4e55-a58b-8e645e180024