Определение № 2317 от 15.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2317 гр. София, 15.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно частно гражданско дело № 20251000501618 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба от „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ срещу определение № 1649/21.04.2025 г. по т. д № 2477/2024 г. на СГС, ТО, 3 състав с което е прекратено производството като недопустимо по предявения от „КТБ“ АД /н./ срещу „Кинтекс“ ЕАД установителен иск по чл. 422 ГПК в частта на сумите от 2 757 530, 50 евро, дължима по договор за гаранционна сделка за издаване на банкова контрагаранция от 22.11.2013 г. и във връзка с искане за плащане от Комерцбанк № 3908 от 10.09.2015 г. и от 1 471 142 евро – неустойка по чл. 5, ал. 6 вр. с ал. 1 от договор за гаранционна сделка за издаване на банкова контрагаранция от 22.11.2013 г. начислена в периода 14.09.2015 г. – 31.08.2018 г. и е обезсилена издадената заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 20231110144604/ 2023 г. на СРС , 49 състав и изпълнителен лист въз основа на същата от 14.03.2023 г. и е спряно производството по делото в останалата част на основание чл. 229, ал. 1, т 4 ГПК до приключване с окончателен съдебен акт на производството по т. д. № 1799/2021 г. по описа на СГС, ТО, 13 състав, както и „КТБ“ АД /н./ е осъдена да заплати сумата от 330 822, 58 лв. представляваща държавна такса.

Твърди се, че определението е неправилно и следва да бъде отменено.

Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по т. д. № 11799/2021 г. по описа на СГС, ТО, 13 състав е образувано по предявен отрицателен установителен иск от „Кинтекс“ ЕАД срещу „КТБ“ АД /н./ за признаване за установено несъществуването на вземания на ответника за сумата от 2 757 539 евро, усвоена на 10.09.2015 г. сума по договор за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова контрагаранция от 22.11.2013 г.; вземане в размер на 1 471 142 евро – неустойка по чл. 5, ал. 6, вр ал. 1 от договор за гаранционна сделка за поръчка и издаване на банкова контрагаранция от 22.11.2013 г. начислена в периода от 14.09.2015 г. – 31.08.2018 г.; вземане за сумата от 724 761 евро – комисионни за периода от 27.02.2015 г. – 27.11.2017 г.

Видно е, че предмет на производството по настоящото дело в прекратената му част и на производство по т. д. № 1799/2021 г. е идентичен между страните спор. Установеното по отрицателния установителен иск правно положение ще обвърже със сила на присъдено нещо 1 страните по него, които са и страни по по - късно заведения установителен иск по чл. 422 ГПК. С цитираното от първоинстанционния определение № 154/ 27.02.2014 г. по ч.гр.д. № 769/2014 г. на ВКС е прието, че е допустим отрицателния установителен иск на длъжника, предявен след като кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение, тъй като ако е налице правен спор между страните по правоотношението, кредиторът не може да се възползва от облекчената процедура по чл. 410 и сл. ГПК. Изложено е също, че ако въпреки наличието на спор, бъде издадена заповед за изпълнение, тя не влиза в сила, дори длъжникът да не е направил възражение по чл. 414 ГПК, като в този случай, заведеният от длъжника отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането е винаги допустим, недопустим е образуваният впоследствие установителен или осъдителен иск на кредитора и именно той следва да бъде прекратен на основание чл. 126, ал. ГПК.

В случая, отрицателният установителен иск е предявен, не само преди да бъде подадена исковата молба на кредитора по чл. 422 ГПК, но и преди да бъде издадена процесната заповед за изпълнение. С оглед гореизложеното следва, че установителния иск на „КТБ“ АД /н./ за вземанията идентични с тези по т.д. № 1799/2021 г. е недопустим и производството по делото в тази част следва да бъде прекратено. В останалата част за вземанията, които не са предмет на т. д. № 1799/2021 г. производството по делото следва да бъде спряно, предвид факта, че същите представляват вземания за лихви, чието съществуване е обусловено от съществуването на главния дълг.

Доколкото в случая, заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, това не променя факта, че е част от специалния вид съдебно производство уредено в глава тридесет и седма на ГПК, чиято главна цел е кредиторът да събере по бърз начин вземанията си.

В обобщение, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1649/21.04.2025 г. по т. д № 2477/2024 г. на СГС, ТО, 3 състав.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съ, при условията за допустимост по чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3