Решение № 13511 от 08.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13511 гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря Р. Д. Г. като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20231110139572 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „А.“ ЕООД, чрез адв. Р. А., срещу „Т..“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1448,96 лева (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 25.03.2024 г. открито съдебно заседание), представляваща цена за ползване на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция на адрес гр. София, УПИ VІ-163, кв. 58, местност „Красно село – Плавателен канал“, ул. „Д.“ № 28 през периода от 16.03.2022 г. до 12.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда /14.07.2023 г./ до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил собственик на присъединителен топлопровод и абонатна станция (съоръжения за присъединяване), необходими за захранване с топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване на жилищна сграда – етажна собственост, находяща се на адрес гр. София, УПИ VІ-163, кв. 58, местност „Красно село – Плавателен канал“, ул. „Д.“ № 28. Процесното съоръжение било изградено след сключване на предварителен договор с ответника. Считано от 29.08.2005 г. владението върху съоръжението било предадено на ответника и той открил абонатни номера на отделните етажни собственици за заплащане на ползваната топлинна енергия. Въпреки че ищецът бил изпълнил точно поетите ангажименти по сключения с ответника договор, до настоящия момент ответното дружество не било изкупило изграденото съоръжение. Без основание ответникът неколкократно отклонявал поканите на ищеца както за изкупуването му, така и за заплащане на дължимата цена за ползването му. С 1 няколко съдебни решения „Т..“ ЕАД било осъдено да заплати дължимата цена за ползване на съоръжението за предходни периоди. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Т..“ ЕАД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата, чрез юрисконсулт Д.а - С.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Твърди, че ищецът би се обогатил неоснователно, получавайки претендираната сума, тъй като същият и до настоящия момент не бил депозирал в ответното дружество заявление за прехвърляне собствеността на енергиен обект и необходимите документи за извършване на процедурата по изкупуване на съоръжението. По този начин същият се облагодетелствал от собственото си неправомерно поведение, като претендирал възнаграждение за ползване на съоръжението. Възразява още, че ищцовото дружество не се легитимирало като собственик на процесните съоръжения. Освен това съгласно § 4, ал. 4а (обн. ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г.), за да възникне задължение за енергийното предприятие да заплаща наем по методиката, определена от КЕВР, следвало да има покана от страна на собствениците по ал. 1. По делото не били събрани доказателства за отправянето на подобна покана към „Т..“ ЕАД. Не бил налице и необоснован отказ от страна на ответното дружество за изкупуване на съоръжението, поради което правото на ищеца да претендира цена за ползването му въобще не било възниквало. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на дължимото за производството юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът „А.“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. Гигова. Процесуалният представител поддържа исковата молба и оспорва депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът „Т..“ ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Д.а. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и 2 становищата на страните, приема за установено следното.

Не се спори между страните, че въз основа на сключен между тях на 12.04.2005 г. Договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, ищецът изградил присъединителен топлопровод и абонатна станция, необходими за захранване с топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване на жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, УПИ VІ-163, кв. 58, местност „Красно село – Плавателен канал“, ул. „Д.“ № 28. Съгласно чл. 8 от договора ищцовото дружество, наречено „потребител“, се съгласявало и задължавало да изгради за своя сметка описаните по-горе съоръжения, като до прехвърлянето на собствеността на „Т..“ ЕАД, потребителят бил техен собственик. А в чл. 24 от договора било предвидено задължение за ответника да поеме от потребителя прехвърлянето на собствеността върху изградените съоръжения при условията на разсрочено плащане за срок не повече от 8 години, което щяло да бъде предмет на отделен договор.

Видно от разрешение за строеж на благоустройствени обекти № 26 от 21.04.2005 г., било разрешено извършването на следните строителномонтажни работи: на Столична община – изграждането на външен топлопровод, а на собствениците на сградата – на абонатна станция за жилищната сграда на адрес гр. София, ул. „Д.“ № 28.

Не се спори по делото, че процесните съоръжения били въведени в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-310/29.08.2005 г., от която дата били предадени за ползване на ответника.

От представената по делото покана вх. № П-1651/10.02.2020 г. се установява, че ответното дружество било поканено да предложи на ищеца договор за изкупуване на процесните съоръжения съгласно чл. 24 от сключения между страните договор за присъединяване, както и да подпишат всички необходими документи за прехвърляне на собствеността.

Не е спорно обстоятелството, че и до настоящия момент съоръженията за присъединяване не са изкупени от ответното дружество.

Допусната е по искане на ищеца комплексна съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза. Заключението на вещите лица Б. и С. е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с материалите по делото и допълнително представени от ищеца и ответника писмени доказателства. От заключението се установява, че стойността за изграждане и въвеждане в експлоатация на топлопровод и абонатна станция за 3 сградата на ул. „Д.“ № 28 била в размер на 17596,09 лева и била заплатена от ищцовото дружество. Въвеждането в експлоатация на външния топлопровод и абонатната станция било извършено съобразно действащата нормативна уредба с участието на страните. Монтираните съоръжения били съгласно инвестиционните проекти и предписаните изисквания на ответника. От заключението се установява, че ответното дружество използвало външния топлопровод и абонатната станция, изградени от „А.“ ЕООД, за захранване на абонатите в процесната сграда с топлинна енергия за отопление и БГВ.

Сградата била включена към централизираното топлоподаване през м. 06.2006 г. Цените за предоставен достъп се изчислявали по Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпространително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители, прието с Протоколно решение № 27 от 04.02.2008 г. на ДКЕВР. Вещото лице изчислило, че цената за ползване на присъединителните съоръжения (абонатна станция и външен топлопровод) за адрес гр. София, ул.

„Д.“ № 28 за исковия период 16.03.2022 г. – 12.07.2023 г. била в размер на 1448,96 лева. От заключението се установява, че както към настоящия момент, така и през исковия период ответното дружество ползвало изградените от ищеца съоръжения.

Съдът намира, че заключението на вещите лица Б. и С. пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

По иска с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 59 ЗЗД:

Съгласно чл. 137, ал. 1 ЗЕ при присъединяване на клиенти/потребители на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждали от топлопреносното предприятие и били негова собственост. В ал. 2 на чл. 137 ЗЕ е предвидена възможността изграждането на съоръженията по ал. 1 да се извършва от клиентите/потребителите след съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплащало цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите/потребителите.

Константната съдебна практика приема, че разпоредбата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ санкционира неоснователното разместване на имуществени блага, когато функциониращ обект, който е следвало да бъде построен за сметка на топлопреносното предприятие и който може да бъде единствено негова собственост, е изграден за сметка на потребител и все още не се намира в патримониума на топлопреносното предприятие, но се ползва от него. В тази 4 хипотеза за времето до изкупуване на съоръженията топлопреносното предприятие дължи на лицето, което ги е изградило за своя сметка, цена за ползването им.

Безспорно се установява от представените по делото доказателства, че ищцовото дружество е изградило за своя сметка съоръженията, необходими за захранване на процесната сграда с топлинна енергия – външен топлопровод и абонатна станция. Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, констатирало, че ищецът сключил всички необходими договори за доставка и изграждане на процесните съоръжения в съответствие с инвестиционните проекти и писмените изисквания на ответното дружество. От представени разходни документи експертът-счетоводител констатирал, че общата стойност на съоръженията в размер на 17596,09 лева била заплатена от ищеца изцяло.

Съгласно чл. 8 от сключения между страните договор за присъединяване до прехвърляне на собствеността върху съоръженията от ищеца на ответника, потребителят бил техен собственик. По делото няма каквито и да било данни, че собствеността е преминала върху етажните собственици, както се твърди в отговора на исковата молба. Топлопроводът и абонатната станция не са част от сградата – етажна собственост, поради което собствениците на отделни обекти в нея не придобиват идеални части от тези съоръжения. Обща част е само сградната инсталация, която съгласно § 1, т. 3 ДР от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) представлява съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръженията за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите. Следователно, само тръбопроводите след абонатната станция са обща част на сградата. Външният тръбопровод и самата абонатна станция са останали собственост на ищцовото дружество, за чиято сметка са били изградени. Обстоятелството, че в разрешението за строеж и в разрешението за ползване, освен ищцовото дружество като възложители били посочени и Столична община и няколко физически лица, не опровергават направения извод, тъй като двата документа касаят не само процесните съоръжения, но и цялата жилищна сграда.

Не се оспорва обстоятелството, а и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че сградата на ул. „Д.“ № 28 била включена към централизираното топлоподаване през м. 06.2006 г. и от тогава ответникът използва изградените от ищеца съоръжения по предназначение – за захранване на абонатите с топлинна енергия за отопление и БВГ.