Определение № 20733 от 08.11.2013, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............... гр. С., 8.11.2013 г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври през 2013 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

АНЕЛИЯ ЯНЕВА при секретаря И.А., като разгледа частно гр. дело № 11786 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по възражение от 19.06.2013 г. по чл. 423, ал.

1 ГПК на длъжника И.С.А. срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2012 г. по гр. дело № 25770/2012 г. на Софийския районен съд, 67 състав, с която същата е осъдена да заплати на М.П.К.

– В. сумата 17 168,52 лв., представляваща припадащата се съобразно участието в общите части на сградата, находяща се в гр. С., ул. „Г.И.” № **, част от разноските за ремонт, ведно със законната лихва от 23.05.2012 г. до изплащане на вземането, и сумата 1 343,37 лв. – разноски

Във възражението се твърди се, че ответницата узнала за издадената заповед за изпълнение едва на 12.06.2013 г., когато й била връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20138400400619 на ЧСИ М. Ц..

Твърди се, че заповедта на изпълнение не й била връчена лично, като към датата на издаване и на връчване на заповедта ответницата не е имала обичайно местопребиваване в Република България, тъй като в периода 2008 г. – м. 05.2013 г. постоянно пребивавала в САЩ.

Предвид изложеното моли въззивния съд да приеме възражението срещу издадената заповед за изпълнение.

Заявителката М.П.К. – В., чрез процесуалния си представител, оспорва възражението.

Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по възражението намира за установено следното:

Възражението по чл. 423 ГПК е допустимо – подадено е в изискуемия 1-месечен преклузивен срок от узнаването /липсват данни за връчена ПДИ, а същевременно не е доказано твърдението на заявителката, че ответницата е узнала за заповедта в началото на м. май 2013 г. – такъв извод по никакъв начин не следва от представеното нотариално заверено пълномощно от 14.11.2008 г., с което ответницата е упълномощила брат си А. А. да я представлява по заведени дела в България/. Разгледано по същество същото е основателно.

Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК предвижда възможност на длъжник, който е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1) заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, 2) заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, или 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Отделно от това, в чл. 423, ал. 3, изр. 3 ГПК е предвидена възможност за обезсилване на заповедта за изпълнение ако не са били налице предпоставките за издаването й по чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 ГПК – към момента на издаване на заповедта длъжникът не е имал постоянен адрес, седалище, обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на РБ. В конкретния случай ответницата твърди, че както към момента на издаване, така и към момента на връчване на заповедта не е имала обичайно местопребиваване в Република България, който довод въззивният съд намира за основателен. От представените към възражението заповед за командироване № К-1217/25.08.2008 г. по чл. 65, ал.

1 от Закона за дипломатическата служба и удостоверение с рег. № RяБ-3309/19.06.2013 г., издадено от СДВР, и копия от издадена виза, бордни карти и електронен билет, е видно, че в периода от 8.09.2008 г. до 7.09.2011 г. ответницата е била командирована като „сътрудник в консулска служба” в Генералното консулство на РБ в гр. Л.А. – САЩ, а в периода 1.01.2009 г. – 19.06.2013 г. няма регистрирани данни за преминаване през ГКПП. Тези данни се подкрепят и от показанията на разпитаната свидетелка Г.Н., според която в периода 2008 г. – 2013 г. ответницата не е живяла в България, а в САЩ. При това положение следва да се приеме за доказано обстоятелството, че през посочения период ответницата не е имала обичайно местопребиваване в РБ, а това означава, че не само е налице основанието по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, но и е била налице пречката за издаване на самата заповед за изпълнение по чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК доколкото заявлението е подадено на 23.05.2012 г. Ето защо и съобразно чл. 423, ал. 3, изр. 4 ГПК въззивният съд следва да приеме възражението и служебно да обезсили заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Така мотивиран,

Софийският градски съд,

О П Р Е

Д Е Л И:

ПРИЕМА възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК на длъжника И.С.А. срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2012 г. по гр. дело № 25770/2012 г. на Софийския районен съд, 67 състав.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2012 г. по гр. дело № 25770/2012 г. на Софийския районен съд, 67 състав, на осн. чл. 423, ал. 2, изр. 4 ГПК.

ОБЕЗСИЛВА издаденият въз основа на заповедта за изпълнение изпълнителен лист от 3.08.2012 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.