Определение № 1121 от 01.09.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1121 гр. Плевен, 01.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20264400100418 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба /ИМ/ от Д. И. А., представлявана от настойника Ц. Л. Д. чрез пълномощника й адвокат И. А. от ПлАК против А. Г.

Г., с която е предявен иск за разваляне поради неизпълнение на договор за покупко-продажба на недвижим имот в гр. Плевен срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 28.03.2024 г. и обективиран в нотариален акт № 60 том 1 рег. № 687 н.д. № 44/2024 г. по описа на нотариус М.М., рег. № *** в НК и район на действие ПлРС по отношение на 2/3 и.ч. от прехвърления имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.2.27 по КККР на гр. Плевен, одобрени със заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК Плевен, с административен адрес: гр.

Плевен, ***, с площ 103 кв.м., ведно с прилежащите му таванско помещение и съответни и.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен.

С оглед смъртта на ищцата Д. И. А., починала на 09.06.2026 г., с определение на съда от 01.07.2026 г. по делото са конституирани наследниците й Ц. Л. Д. и И. Л. Д., които следва да се считат за ищци в производството.

В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата А. Г. Г. чрез пълномощника й адвокат И.И. от САК, с който се изразява становище за недопустимост на предявения иск. Според ответницата спорът между страните вече е разрешен с влязло в сила на 10.07.2026 г. решение по гр.д. № 345/2024 г. по описа на ПлОС, с което процесния договор е развален именно по отношение на 2/3 и.ч. от процесния имот. Претендират се направените по делото разноски. Представя се списък на разноските и договор 1 за правна помощ. Представен е препис от решението на ВтАС без отбелязване на дата на влизането му в сила.

След извършена справка в ЕИСС и изискания от ВтАС заверен препис от решение № 82/30.04.2026 г. по в.гр.д. № 460/2025 г. съдът констатира, че между първоначалните страни по делото е образувано гр.д. № 345/2024 г. по описа на ПлОС по предявен евентуален иск от същата ищца против същата ответница на същото основание с предмет същият недвижим имот, който спор е имал за предмет разваляне на договора за издръжка и гледане по отношение на 5/6 и.ч. от имота. Искът е предявен като евентуален по отношение искове за обявяване на недействителност на договора между страните на различни основания. С представеното решение от 30.04.2026 г. по в.гр.д. № 460/2025 г. на ВтАС предявеният иск с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД е уважен поради признато неизпълнение за 2/3 и.ч. от процесния имот съобразно наследствените права на ищцата и отхвърлен за разликата до предявения размер от 5/6 и.ч. от имота. Видно от предоставената от ВтАС касационна жалба, че против решението е постъпила само една касационна жалба на 09.06.2026 г. /ел.п. от 08.06.2026 г./ от Д. И. А. и със същата решението на ВтАС е обжалвано в частта, в която искът по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 2/3 и.ч. до 5/6 и.ч. от процесния имот, от което може да се направи обоснован извод, че най - вероятно решението е влязло в законна сила в частта, в която искът по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД за 2/3 и.ч. от имота е уважен.

От депозираното писмено становище от ищците Ц. Л. Д. и И. Л. Д. се установява, че според същите искът, предявен в настоящото производство е допустим, тъй като се сочат нови основания за неизпълнение, които се не са посочени преди. Счита се, че не е налице влязло в сила решение между страните и няма пречка ищецът да предяви нов иск за неизпълнение за последващ период спрямо периода, обхванат от първоначално предявения иск.

Излагат се доводи по съществото на спора. Цитира се съдебна практика на ВКС и Пленума на ВС. Алтернативно се прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК съобразно действителните процесуални усилия на пълномощника на ответниката на този етап от производството.

При тези писмени данни по делото ПлОС намира, че следва да уважи възражението на ответника за прекратяване на производството по делото.

2

Налице са условията на чл. 126 ал. 1 от ГПК, тъй като между страните е налице висящ спор на същото основание и за същото искане и образуваното по-късно дело следва да бъде прекратено. Правото на ищцата да предяви нов иск за неизпълнение на алеаторния договор за последващ период на неизпълнение възниква в хипотеза, в която първоначалният иск на това основание е отхвърлен с влязло в сила решение. При наличие на висящ иск по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД за същата е налице правна възможност да се позове на доказателствата за всяко неизпълнение на договора до приключване на делото.

Липсва изрично отбелязване върху решението на ВтАС за датата на влизането му в сила в частта, в която искът по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД е уважен за същите 2/3 и.ч. от имота съобразно наследствените права на ищцата по отношение на имота за да се направи категоричен извод за наличие на условията на чл. 299 ал. 2 от ГПК за прекратяване на делото, но посочените по-горе предпоставки на чл. 126 ал. 1 от ГПК безспорно са налице според съда.

С оглед гореизложеното съдът намира, че в полза на ответницата се дължат разноски на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК и следва да разгледа направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищците. По делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 900 евро, като договорът има характер и на разписка за заплащането му. Допуснатата техническа грешка в списъка на разноските чрез посочване на сумата в лева е без правно значение, тъй като към този момент е налице друга официална валута в страната, а наред с това ответницата е уточнила списъка си с нова молба. При съобразяване на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г. и актуалната практика на ВКС, съдът приема, че нормите на ЗАдв, препращащи към Наредбата на ВАС, която определя размери на адвокатските възнаграждения противоречи на разпоредбите на чл. 101 § 1 от ДФЕС вр. с чл.

4 § 3 от ДЕС, поради което не е задължен да ги приложи, а същите следва да служат само за известен ориентир. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36 ал. 3 от ЗАдв. и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36 ал. 4 от същия закон, като съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Съгласно разпоредбата на чл. 36 ал. 3 от ЗАдв.

3 критериите за определяне на адвокатското възнаграждение са 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката. В конкретният случай по делото няма доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от ищцата, поради което размер на същото не би могъл да бъде съобразен в хипотезата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, а релевантни са обстоятелствата, че ПлОС е сезиран с един иск за разваляне на алеаторен договор с цена на иска 24 794,27 евро, че спорът по този иск не се отличава с правна и фактическа сложност, доколкото се явява и повторно повдигнат между страните и на този етап пълномощникът на ответника е изготвил единствено отговор на исковата молба, към който са приложени доказателства за първото дело, образувано между страните, в което вече е участвал като пълномощник и не е събирал други доказателства и по делото няма проведени открити съдебни заседания.

При тези обсъдени критерии съдът приема, че адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 евро отразява адекватно положените процесуални усилия от пълномощника на ответницата по делото и същото следва да бъде намалено до този размер. Съдът съобрази, че както заплатения от ответницата, така и определения с настоящия акт размер на адвокатското възнаграждение са под минималния определен съгласно относимата разпоредба на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата, която служи на съда за известен ориентир.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл. 126 ал. 1 от ГПК ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 418/2026 г. по описа на ПлОС поради наличието на висящ спор по гр.д. № 345/2024 г. по описа на ПлОС между същите страни на същото основание.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК Ц. Л. Д., ЕГН *** от гр.

Плевен, *** и И. Л. Д., ЕГН ********** от гр. Плевен, ***, *** да ЗАПЛАТЯТ ОБЩО на А. Г. Г., ЕГН ********** от гр. София, *** сумата от 1 400 евро за направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВтАС в 1 - седмичен 4 срок от съобщаването му на страните чрез пълномощниците им, с частна жалба.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 5