Протокол № 416 от 17.11.2022, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 416 гр. Пещера, 16.11.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20225240100368 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ИЩЦИТЕ Г. Г. и Е. Г., редовно призовани, не се явяват. Като процесуален представител за тях се явява адв. Ч., редовно упълномощен.

ОТВЕТНИЦИТЕ И. Г. и Н. Г., редовно призовани, не се явяват. Като процесуален представител за тях се явява адв. Б., редовно упълномощена.

В.Л. В. К., редовно призована, не се явява. Вещото лице е уведомено по телефона, че не следва да изготвя заключение, тъй като ищците се отказват от експертизата.

АДВ. Ч. – Да се даде ход на делото.

АДВ. Б. – Да се даде ход на делото.

При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на 1 фактическата страна на спора.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпила е молба от ищците, ведно с доказателства.

АДВ. Ч. - Поддържаме исковата молба. Поддържаме си и допълнителната молба. Моля да се приемат представените доказателства.

Нека в следващото с.з. да се разпитват свидетелите.

АДВ. Б. – Поддържаме отговора си. Твърдим, че процесната сграда е построена от наследодателя на първия ищец и на ответника много преди 1989 г. Твърдим, че Д. Г. никога не е подписвал такава декларация, както и т.нар. заявление по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ. Поискали сме открИ.е на производство по оспорване на същите. Във връзка с оспорването на подписа на доверителя ми, като сравнителен материал мога да представя подпис с нотариална заверка от нот. акт за покупко-продажба на доверителя ми И. Г.. Имам и други документи. По преценка на в.л. сме готови да ги представим. Признаваме единствено, че страните са наследници на лицата Д. Г. и М. Г.. Засега нямаме други искания. Нека свидетелите се изслушат след експертизата.

АДВ. Ч. – Заявявам, от името на ищците, че същите ще се ползват от писмените доказателства - Декларация от И. Д. Г. с нотариална заверка на подписа и Заявление по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ от 20.09.1989 г., които сме представили и в оригинал.

АДВ. Б. – Представям като писмено доказателство молба от наследодателя на страните - ищецът и ответникът, от 1979 г. с която същият е поискал от общинските власти към онзи момент, да му бъде разрешено да извърши преустройство на съществуващ сайвант. Твърдим, че към онзи период 1979-1980 г. фактически е построена процесната сграда. Молим да се снабдим с удостоверение, с което да получим от Община – Батак препис от жалба във връзка със разрешеното строителство на наследодателя на страните за този сайвант към онзи период 1979-1980 г. Твърдя, че точно това е заснето по плана 1989 г. Действащият план на гр. Батак е одобрен със Заповед № 46/08.02.1990 г. Твърдим, че това е сградата, която е построена.

АДВ. Ч. – Да се приеме това доказателство. Да се издаде и исканото 2 удостоверение.

Съдът на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКАНВА страните към спогодба.

АДВ. Ч. – Няма вариант за такава.

АДВ. Б. – Няма такъв вариант.

Съдът счита, че следва да впише в протокола следния доклад по делото:

Делото е по реда на чл. 124 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗС и чл. 537, ал.

2 от ГПК. Постъпила е искова молба от ищците Г. Д. Г. и Е. Р. Г., двамата от гр. Пазарджик, ул. „*“ № 22, против ответниците И. Д. Г. и Н. Г. Г., двамата от с. Главиница, ул. „*“ № 48, в която твърдят, че ищците са съпрузи, а ищецът и ответникът са братя. Твърдят, че по силата на нот. акт за покупкопродажба на недвижим имот и суперфиция срещу задължения за гледане № 23/1989 г., майка им М. П. Г. и баща им Д. И.ов Г. и са продали ½ ид.ч. от парцел III, имот пл. № 1585, в кв. 11 по плана на гр. Батак, без постройките в парцела, като също така учредили право на строеж на ищеца Г. Г. да построи и да бъде собственик на сграда в дъното на парцела от 65 кв.м., при съседи, описани в молбата, срещу задължението му да гледа родителите си при нужда, докато са живи и да им предостави две стаи от жилищната сграда, която ще изгради, по техен избор да ползват двамата също до края на живота им.

Твърди се, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 161/1990 г. на Пещерски районен съд родителите им били продали на брат му - ответника И. Г. ½ идеална част от терена на дворищен парцел III-1585, в квартал 11 по регулационния план на гр. Батак, целият с повърхност от 639 кв.м., при граници: описани в молбата, както и цялата жилищна сграда в средната част на парцела, като са си запазили правото на пожизнено ползване върху две стаи по техен избор и срещу задължението за 3 пожизнено гледане и издръжка.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот - констативен от 1993г. ответникът И. Г. бил признат за собственик на масивна жилищна сграда, построена в североизточната част на парцел III-15 85, в кв. 11 по плана на гр. Батак.

С Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 65/2012 г. на нотариус Георги Карамитрев, ищците дарили на сина си ½ идеална част от поземления имот и жилищната сграда в гр. Батак, като си запазили правото на ползване върху тях. Не били прехвърлили обаче собствеността на процесната селскостопанска сграда. Към момента на разпоредителната сделка 10годишната давност по отношение на процесната сграда била изтекла в тяхна полза.

На 21.09.2021 г. ответникът И. Г. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 86/2021 г. на нотариус Г.В за сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Батак, общ. Батак, обл. Пазарджик, по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-10/12.04.2011г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение със заповед: без изменение, с административен адрес на сградата: гр. Батак, п.к. 4580, ул. "*" № 4, която сграда била разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ на сградата 8 кв.м., брой етажи на сградата: 1, предназначение: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма - описана и индивидуализирана по т. 2 от нотариалния акт. За това обстоятелство ищците разбрали от кандидат-купувачи, тъй като ответникът И. Г. искал да продава къщата си в поземления имот, като на 28.02.2022 г. била сезирана и Прокуратурата. До момента всички кандидат-купувачи се отказвали заради тази пристройка, защото за нея ответникът И. Г. не е имал документ за собственост и същата била долепена до къщата му.

Тази процесна сграда била построена от ищеца Г. Г. през 1988 г.-1989 г. по време на брака му с ищцата Е. Г., лично и само те са я ползвали от тогава до настоящия момент. Със заявление по чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ от 20.09.1989г. родителите на ищеца Г. Г. са заявили, че са съгласни той да изгради пристройка с площ от 15 кв.м. към съществуващата жилищна сграда, находяща се в средната част на парцел III-1585, на негово име и за негова 4 сметка. За построяване на сградата брат му – ответникьт И. Г. му е подписал декларация и е дал съгласие. Ищецът построил по-малка пристройка - от 8 кв.м. Ищците я ползвали като склад. Само те имали ключ за нея, само те я заключвали и отключвали. От построяването на сградата от ищеца Г. Г., до настоящия момент, единствено той и съпругата му упражнявали фактическа власт върху нея трайно, явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано вече 33 години. Само те толкова години се грижели за сградата, поддържат я и я стопанисват. Първоначално сградата била селскостопански навес, като ищецът Г. Г. я е изградил с тухли и бетон, направил е и зидария. От края на 1989 г., до настоящия момент, ответникът И. Г. нито веднъж не бил отишъл в сградата, не е предявявал никакви претенции за ползването й или за заплащане на обезщетение по чл. 31 от Закона за собствеността. Той не е извършил никакви действия, за да прекъсне придобивната давност, текла за ищците - не е посещавал сградата, не е реализирал никакви права като собственик, декларирал я е през месец Септември 2021г., след снабдяването му с констативен нотариален акт. Ответникът И. Г. дори е подписал нотариално заверена декларация от 1993г. на ищеца Г. Г., че няма никакви претенции за собственост на построената пристройка, изградена и долепена до собствената му жилищна сграда, находяща се в средата на парцела и изградена от ищеца. Декларирал е също, че процесната сграда е изградена изцяло със средства на ищеца Г. Г. и строителството е осъществено преди покупко-продажбата на неговата част от имота от родителите им, направена с нот. акт № 161/1990г., както и че ищецът Г. Г. я ползва с негово съгласие.

Тази декларация била част от фактическия състав на чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ /отм./, действащ към 1993г., уреждащ учредяването на суперфиция на роднина от втора съребрена линия (брат).

Молят да се постанови Решение, с което се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание придобивна давност от построяването до момента, както и на основание отстъпено право на строеж на недвижим имот: сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Батак, общ. Батак, обл. Пазарджик, по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-10/12.04.2011 г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение със заповед: без изменение, с административен адрес на сградата: гр. Батак, п.к. 4580, ул. „*“ № 4, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена 5 площ на сградата 8 кв.м., брой етажи на сградата: 1, предназначение: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.

На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, оспорват издадения охранителен акт и правят искане да се отмени само по т. 2 констативния нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка от 21.09.2021г. с № 86, том III, peг. № 4130, дело № 480/2021г. на Нотариус Г.В, с peг. № 545 на НК, с район на действие при Районен съд — гр. Пещера.

Претендират присъждане на разноските. Ангажират доказателства.

В указания от съда срок ответниците са депозирали писмен отговор, с който оспорват иска като неоснователен и молят същият да бъде отхвърлен, с присъждане на разноските. Излагат подробни съображения. Ангажират доказателства.

Съдът разпределя доказателствената тежест в следния смисъл: ищците следва да докажат, че са собственици по силата на придобивна давност на процесната сграда, като са я владяли за срок от 10 г. с начало на давностното владение от момента на построяване на сградата, посочен от ищците в исковата молба – 1988-1989 г. до момента, въз основа на законно отстъпено право на строеж.

АДВ. Ч. - Нямам възражения по доклада.

АДВ. Б. - Нямам възражения по доклада.

По доказателствата и на основание чл. 157 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото допуснатите такива с определение на съда № 413/28.09.2022 г., Декларация от И. Д. Г. от 02.11.1993 г., Заявление по чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ от Д. И.ов Г., М. П. Г. и Г. Д. Г. от 20.09.1989 г., Молба от Д. И.ов Г. от 1979г.

6

ПРИЛАГА по делото заверено копие от нот. дело № 480/2021 г. по описа на Нотариус Г.В с р-н на действие РС – Пещера.

Д А се издаде съдебно удостоверение, по силата на което ответната страна да се снабди от Общинска Администрация – гр. Батак с преписи от документи (жалби) във връзка с депозираното от наследодателя на страните в настоящото производство – Д. И.ов Г. от гр. Батак искане за преустройство на сайвант към 1979 г.

На основание чл. 193 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОТКРИВА производство по оспорване истинността на Декларация от И. Д. Г. с нотариална заверка на подписа, като разпорежда да се извърши проверка на истинността на подписа. Доказателствената тежест се възлага върху ответната страна.

ОТКРИВА производство по оспорване истинността на Заявление по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ от 20.09.1989 г., като разпорежда да се извърши проверка на истинността на подписите на Д. И.ов Г. и М. П. Г.. Доказателствената тежест се възлага върху ищцовата страна.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-графологическа експертиза, която да отговори на въпросите: Подписите под оспорените документи, положени ли са от посочените лица: в Декларация от 02.11.1993 г. от лицето И. Д. Г.; а в Заявление по чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ от 20.09.1989 г. от лицето Д.