Решение № 277 от 12.03.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 78/2026
- Вид
- Решение № 277
- Подписан
- 12.03.2026
- В сила
- 12.03.2026
- Състав
- Галина Чавдарова, Ралица Каменова, Ралица Цанкова Райкова
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 277 гр. Варна, 12.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галина Чавдарова
Членове:
Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова при участието на секретаря Елена Ян. П. като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20263100500078 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 102427/08.12.2025 г. на „УИЗ ЕЪР Унгария Црт“ – дружество, регистрирано в Унгария, действащо на територията на страната чрез „Уиз Еър Унгария ЦРТ- клон България, срещу Решение № 4181/21.11.2025 г., постановено по гр. д. № 3652/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е признато за установено, че „УИЗ ЕЪР Унгария Црт“ – дружество, регистрирано в Унгария, действащо на територията на страната чрез „Уиз Еър Унгария ЦРТ- клон България дължи на Н. Т. Т. сумата 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № W64501 по направление Варна – Лондон, насрочен за 26.12.2024 г. в 19:05 ч. местно време, на основание чл. 422, ал 1 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2025 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 239/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.
Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е неправилно и необосновано. Излага се, че ответникът е доказал възникнали извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Сочи се, извънредните обстоятелства са настъпили на летище Варна, а именно наличието на силен страничен вятър е попречило на процесния полет да излети навреме от летище Варна. Съдът неправилно заключил, че не са налице предпоставките за освобождаване от отговорност по чл. 5, пар. 3 от Регламент № 261/2004 г. Въззивникът счита, че въз основа на представените доказателства – отговор от Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт АД (концесионер на летище Варна) и 1
МЕТАР информация, може да се направи обоснован извод, че в периода от 19:00 часа местно време на 26.12.2024 г. до 01:00 часа местно време на 27.12.2024 г. са били налице лоши метеорологични условия – силен страничен вятър на летище Варна, което е възпрепятствало изпълнението на процесния полет в планираното време. Навежда се довод, че сравнението между различни въздушни превозвачи не е уместно, тъй като преценката на всеки отделен въздушен превозвач може да бъде различна, операторите притежават различни типове самолети, имат различни правила за изпълнение на полета при лоши метеорологични условия. Преценката на даден въздушен превозвач да изпълни полета при лоши метеорологични условия не означава, че следва автоматично да се приема, че лошите метеорологични условия не са били извънредни и несъвместими. Всеки отделен командир на дадения полет е длъжен да взема преценка спрямо конкретната ситуация, а не да се прави сравнение с други авиокомпании. Капитанът на процесния полет е взел решение, че лошите метеорологични условия не са съвместими с нормалното и безопасно изпълнение на полета, като в противен случай би се застрашил животът на всички 120 пътници.
Подробно се описват задълженията на командира на полета преди започване на полета, уредени в Регламент № 859/2008 г. на Комисията от 20.08.2008 г. Твърди се, че ответникът не е премаршрутирал пътниците на процесния полет, тъй като не е имало други полети по същата дестинация Варна – Лондон, оперирани от други въздушни превозвачи в периода от 19:00 часа на 26.12.2024 г. до 01:00 часа на 27.12.2024 г., видно от т. 3 от отговора на Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт АД, а от друга страна, ответникът разполагал със самолет на летище Варна, който бил в готовност за изпълнение на полета. Поддържа се, че ответното дружество е доказало чрез пълно и главно доказване наличието на извънредни обстоятелства, които изключват отговорността на въздушния превозвач. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на сторените съдебни разноски.
Въззиваемата страна – Н. Т. Т., чрез процесуален представител, депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който счита, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Излага се, че районният съд напълно правилно е счел, че са налице всички елементи от специалния фактически състав за пораждане на вземане за обезщетение по Регламент № 261/2004 и не са налице основания за изключване на отговорността на превозвача. Излага подробни съображения за това, че лошите метеорологични условия не представляват обстоятелства, които са неприсъщи за ежедневното упражняване на дейността на превозвача, както и че същият е бил наясно с прогнозата за времето по-рано през деня, която е предвиждала наличието на вятър на летище Варна и същият е разполагал с достатъчно време да реорганизира полета, използвайки всички необходими за това ресурси, така че пътниците да пристигнат в своя краен пункт на пристигане по разписание с по-малко от три часа закъснение.
Поддържа се, че недоказано е останало обстоятелството, че превозвачът е взел всички разумни мерки за избягване на закъснението или за минимизиране на неговите негативни последици за пътниците. Допълва се, че самолетите, с които са извършени сравняваните в решението полети са еднакви с процесния, а доводът на въззивника, че закъснението на полета е било необходимо с оглед безопасността на пътниците е декларативен и не е подкрепен с доказателства. Твърди се, че решението на капитана е субективно и не означава непременно, че е прието вследствие на наличието на извънредно обстоятелство по смисъла на Регламента, а преценката следва да се извърши от съда за всеки конкретен случай с оглед събраните по делото доказателства и задължителните тълкувания на съда на ЕС. Отправя се искане за потвърждаване на 2 първоинстанционното решение и присъждане на сторените съдебни разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 239/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, се установява, че на 09.01.2025 г. ищецът Н. Т. Т. е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед № 150/10.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК за сумата от 400 евро, обезщетение за закъснение с повече от три часа на полет W64501, по направление Варна - Лондон с разписание за 26.12.2024 от 19:05 часа, опериран от „Уиз Еър Унгария Црт.“, на основание чл. 7, буква „б“ във връзка с чл. 1, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент на Съвета от 11 февруари 2004 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 09.01.2025 г. до окончателното изпълнение на задължението. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като вследствие на депозирано от него възражение в законоустановения срок по чл. 414 ГПК, ищецът предявява настоящия иск.
Между страните е обявено за безспорно с Определение № 8912/01.07.2025 г, в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 24.10.2025 г., че между страните е сключен договор за въздушен превоз за полет № W64501 по направление Варна – Лондон, насрочен за 26.12.2024 г. в 19:05 ч. местно време, както и че същият е пристигнал със закъснение на полет № W64501 от 5 часа и 15 минути. Разстоянието между двете летища Варна – Лондон, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, съгласно чл. 7, пар. 4 от Регламента, е над 1500 км., а именно 2310 км.
От представеното писмо от 10.10.2025 г. от Генералния директор на ДП РВД става ясно, че процесното въздухоплавателно средство е Еърбъс А320, като в 13,10 часа (UTC) на 26.12.2024 г. е получено от оператора съобщение за промяна на полетния план, с което се променя разчетното време за начало на движение в 23,00 часа (UTC), като в базите данни на ДП „Ръководство на въздушното движение“ не са открити данни за прилагане на мерки за управление на потоците въздушно движение за процесния полет.
Според представената от ответника справка „METAR” за летище Варна на 26.12.2024 г. скоростта на вятъра в 17,00 UTC (19,00 часа местно време) е била 18 възела (33 км./ч.), в 17,30 UTC (19,30 часа местно време) – 15 възела (28 км./ч.), в 18,00 UTC (20,00 часа местно време) – 13 възела (24 км./ч.), при пориви на вятъра с максимална скорост от 46 км./ч. до 57 км./ч. Това са данните за действителните стойности на тези показатели, а не очакваните такива за временни метеорологични явления. В периода от 18,30 UTC (20,30 часа местно време) до 23,00 UTC (01,00 часа на 27.12.2024 г. когато е излетял полета) скоростта на вятъра е била между 6 възела (11 км./ч.) и 12 възела (22 км./ч.). Към момента на излитане на полета поривите на вятъра са били с максимална скорост от 43 км./ч.
Приложено по делото е писмо от 23.09.2025 г. от „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджър“ АД, обслужващо Летище Варна, според което времето на излитане на 3 процесния полет е в 01,05 часа на 27.12.2024 г., вместо в 19,05 часа на 26.12.2024 г.
Според същото, съгласно METAR доклада, в периода от 19,00 часа на 26.12.2024 г. до 01,00 часа на 27.12.2024 г. на Летище Варна е имало силен страничен вятър със северна компонента и постоянна скорост между 46-70 км./ч. и пориви достигащи до 89 км./ч. В тази част изложеното в писмото противоречи на горните данни именно от въпросния декодиран доклад „METAR”, представен от ответното дружество.
Представена е справка в табличен вид на изпълнените полети в релевантния период, от която е видно, че единствено процесният полет е излетял с 5-часово закъснение, докато останалите два полета са излетели в 21,07 часа местно време с 57 минути закъснение и съответно в 22,07 часа местно време с 4 минути закъснение. Трите полета са осъществени с един и същи вид въздухоплавателно средство – Еърбъс А320.
При така констатираните обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:
Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително облигационно правоотношение между страните по сключен договор за въздушен превоз, по силата на който „Уиз Еър Унгария Црт.“ се е задължил да превози ищеца с полет № W64501, излитащ по разписание на 26.12.2024 г. в 19,05 ч. от летище Варна и пристигащ по разписание в 20,50 часа на летище Лондон; 2) закъснение на полета с повече от 3 часа и 3) липса на т.нар. „извънредно обстоятелство“ по смисъла на чл. 5, пар. 3 от същия регламент, което да освобождава ответника от отговорност.
По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент /ЕО/ 261/2004 СЕС се е произнесъл с решение по съединени дела С-402/07 г. и С-432/07 г., с което е дал тълкуване, което на основание чл.633 ГПК е задължително за настоящия съд относно приложението на Регламент /ЕО/ 261/2004, с което е приел, че членове 5, 6 и 7 от Регламента трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа (в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание).
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг (чл. 7, т. 4).
Разпечатката съдържа 29 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb888745-5e8c-417c-806d-ab0b00f1a8b0