Определение № 6578 от 20.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6578 гр. София, 20.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев

Членове:

Десислава Зисова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20261100502368 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Хепи Кредит“ ООД /с предишно наименование „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД/, срещу определение №

50250/08.12.2025 г., по гр. д. № 21228/2025 г. на СРС, 41 състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 20605 / 13.11.2025г., постановено по делото, в частта за разноските, като бъде намалено присъденото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адвокат Л.Б. адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева за осъществено безплатно процесуално представителство на Л.З.С. в производството пред СРС.

В жалбата се излагат съображения относно неправилността на обжалвания акт. Делото не се отличавало с правна и фактическа сложност, поради което следвало да се присъди адвокатско възнаграждение под минималния размер. Минималните възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. не обвързвали съда. Съдът не бил обсъдил релевантните критерии относно правната и фактическа сложност на спора, характерът на спора, извършените процесуални действия. Моли се за отмяна на определението и за уважаване на молбата по чл. 248 ГПК, като се намали присъденото в полза на адв. Л.Б. адвокатско възнаграждение в по-нисък размер.

Ответникът по частната жалба не подава отговор в законоустановения срок.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред СРС е образувано по подадена искова молба на Л.З.С., с която срещу „Хепи Кредит“ ООД е предявен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, 1 чл. 10а, ал. 2 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит SO № 3514/24.04.2024 г.

С решение от 13.11.2025 г. е прогласен за недействителен, на основание чл. 26, ал. 1, пр.

1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, договор за потребителски кредит SO № 3514/24.04.2024 г. поради противоречието му със закона.

В производството Л.З.С. е бил представляван от адвокат Л.Б., която му предоставила безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Адв. Борисова е поискала да й се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. С решението, при съобразяване на обективирано възражение от ответника „Хепи Кредит“ ООД за прекомерност на претендираното възнаграждение и при съобразяване на конкретната правна и фактическа сложност на делото, съдът присъдил в полза на адвокат Л.К.Б. сумата от 450 лв.

Молбата по чл. 248 ГПК на „Хепи Кредит“ ООД за ревизиране на така определения размер е оставена без уважение с обжалваното в настоящото производство определение.

Представени са пред СРС договор за правна защита и съдействие и пълномощно, с които е изразено съгласие процесуалното представителство да бъде по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА /л. 36/.

С Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 е прието, че член 101, параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Следователно, размерите посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Основателни са доводите на жалбоподателя, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност Предмет на спора e иск за недействителност на договор за потребителски кредит поради нарушаване на разпоредбите на ЗПК. Спорът е решен в рамките на едно открито съдебно заседания, в коeто процесуалният представител на ищеца не е участвал. От момента на образуване на производството до постановяването на крайния съдебен акт по съществото на спора са изминали приблизително7 месеца. Тези обстоятелства, обаче са съобразени от СРС, като е определено адвокатско възнаграждение в размер под минималния по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Предоставената 2 главница по договора за кредит е 2000 лв., а заедно с възнаградителната лихва сумата е 2864 лв., поради което при всички положение минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е поне 500 лв. При извършване на преценката си, на осн. чл. 78, ал. 5, изр. 2 ГПК във вр. с чл. 36, ал. 3 ЗА, първоинстанционният е съобразил фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, размера на претенциите, извършените процесуални действия. Определеното възнаграждение в размер на 450 лева е справедливо и адекватно на положения труд. Само за пълнота, следва да се посочи, че „Хепи Кредит“ ООД е заплатил адвокатско възнаграждение за защитата си в първоинстанционното производство в размер повече от два пъти по-висок от определения на адвокат Л.К.Б..

Ето защо, не са налице основания за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, както законосъобразно е приел и СРС, поради което частната жалба следва да се остави без уважение.

На основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 вр. чл. 280, ал. 3 ГПК определението не подлежи на касационно обжалване. По иск за обявяване нищожността на процесния договор за кредит, размерът на цената на иска, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, е стойността на договора – размерът на отпуснатия кредит /виж определение № 1585 от 23.05.2025 г. по ч. т. д. № 2214/2024 г. на I т. о. на ВКС/.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Хепи Кредит“ ООД, ЕИК 200604885 срещу определение № 50250/08.12.2025 г., по гр. д. № 21228/2025 г. на СРС, 41 състав, с което е оставена без уважение молбата на „Хепи Кредит“ ООД за изменение на решение № 20605/13.11.2025 г. по гр. д. № 21228/2025 г. на СРС, в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3