Решение № 58 от 10.03.2025, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Айтос, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело № 20232110100741 по описа за 2023 година и като съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Образувано е въз основа на Определение № 692 от 05.03.2025 г. по в. гр. д. № 202/2025 г. на Окръжен съд – Бургас, с което делото е прекратено и е върнато на Районен съд – Айтос за произнасяне по молба за допълване на въззивното решение, инкорпорирана във въззивната жалба.

Въззивният съд е разяснил, че ищеците по делото са поискали съдът да се произнесе не само по искането им да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици поради изтекла в тяхна полза придобивна давност на процесния имот (дворно място с жилищна сграда), но и при условията на евентуалност по отношение на Х. Д. Р., че ищците са собственици на ½ ид. ч. от „процесния имот“ (под което явно се има предвид дворното място и жилищната сграда), а по отношение на А. Ш. Х., че са собственици на цялата жилищна сграда и съсобственици при равни квоти ½ ид. ч.) на дворното място; при условията на евентуалност да се приеме по отношение на А. Ш. Х., че „страните са съсобственици на целия процесен имот съответно на ½ ид. ч. за ищците и ½ ид. ч. за ответника“.

Настоящият съд намира, че молбата за допълване е неоснователна.

Аргументите са следните:

Съдът се е произнесъл по искането на ищците да бъде установено, че са собственици на процесния имот (дворно място и жилищна сграда). Искът им е отхвърлен, което значи, че е установено със сила на пресъедно нещо, че не са собственици на основание придобивна давност на никаква част от процесния имот (дворно място и жилищна сграда) спрямо всеки от ответниците.

1

Объркването идва от погрешната представа на ищците, че са предявили евентуални искове. Предявеният иск е един – за приемане за установено, че са собственици на дворното място и къщата. В останалата част са налице само правни доводи, че ако съдът не уважи иска им в цялост (да ги признае за собственици на имота в цялост), тогава поне да го уважи частично – за идеални части и срещу отделни ответници. Но съдът е длъжен да направи това така или иначе, дори без да е искано. Съдът винаги има право да се произнесе за по-малкото от това, с което е сезиран.

Отделно, ако се приеме, че са налице няколко искове, което според настоящия съд е правно нелогично, исковата молба е нередовна в една част.

Няма как едновременно ищците да са собственици по отношение на Х. Д. Р. на ½ ид. ч. от „процесния имот“ (дворното място и жилищната сграда), а по отношение на А. Ш. Х. да са собственици на цялата жилищна сграда и съсобственици при равни квоти (1/2 ид. ч.) на дворното място. Налице е противоречие, което прави невъзможно произнасянето.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. Ю. Ф. и Ш. Х. Ф., инкорпорирана във въззивната им жалба с вх. № 4961/12.09.2024 г. по входящия регистър на Районен съд – Айтос, за допълване на Решение № 186 от 13.08.2024 г. по гр. д. № 741/2023 г. на Районен съд – Айтос.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________ 2