Разпореждане № 1150 от 11.04.2025, Районен съд - Несебър

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1150 гр. Несебър, 11.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Частно гражданско дело № 20252150100436 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Производството е изпратено по подсъдност с писмо вх. № 3180/31.03.2025 г. на Районен съд - Провадия и е образувано по подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, пояснено с молба вх. № 3548/09.04.2025 г., срещу Я. А. М., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, за следните суми: 190,35 лева – предоставени електронни съобщителни услуги по договор с партиден номер М6930430 за периода 03.08.2022 г. – 02.01.2023 г.; 13,76 лева – такса за събиране на дължими суми по договор с партиден номер М6930430 за периода 03.11.2022 г. – 02.12.2022 г. ; 389,50 лева – неустойка за неизпълнение на договор с партиден номер М6930430, формирана, както следва: 2 лева – обезщетение за обработка на просрочени задължения, 97,47 лева – сбор от неустойки в размер на три стандартни месечни такси с ДДС за услуги ************ и ************; 150,03 лева – сбор от неустойки, представляващи отстъпка от цената на месечна абонаментна такса с ДДС за услуги ************ и ************; 140 лева – неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа за услуга ************, а именно – 4G Router NetBox; ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 26.02.2025 г. до окончателното плащане; 124,97 лева – мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 43,38 лева – мораторна лихва върху вземането за електронни съобщителни услуги за периода 21.09.2022 г. – 10.02.2025 г.; 2,99 лева – мораторна лихва върху таксата за събиране на дължими суми за периода 21.12.2022 г. – 10.02.2025 г.; 0,48 лева – мораторна лихва върху обезщетението за обработка на просрочени задължения за периода 24.09.2022 г. – 10.02.2025 г.; 20,09 лева – мораторна лихва върху неустойките в размер на 3 абонаментни такси за периода 30.01.2023 г. – 10.02.2025 г.; 30,92 лева – мораторна лихва върху неустойката за отстъпки от цената на абонаментни такси за периода 30.01.2023 г. – 10.02.2025 г., 27,11 лева – мораторна лихва върху неустойката за невърнато оборудване за периода 16.03.2023 г. – 10.02.2025 г.; както и сумата от 175 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 150 лева - юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса.

Съдът, като разгледа подаденото заявление, прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането в частта относно претендираните електронни съобщителни услуги, ведно с начислената върху тях лихва за забава върху главницата от 190,35 лева в размер на 43,38 лева за периода от 21.09.2022 г. – 10.02.2025 г., както и за претендираните неустойки в размер на три стандартни месечни такси с ДДС за услуги ************ и ************ от 97,47 лева и лихвата за забава върху тях от 20,09 лева за периода 30.01.2023 г. – 10.02.2025 г.

Вземанията произтичат от твърдения, че между „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и Я. А. М. е сключен 1 рамков договор ID на клиент 506083224, системен партиден номер М6930430, по който заявителят предоставял електронни съобщителни услуги. Твърди се, че длъжникът не е изплащал абонаментни такси и стойността на потребени услуги за период повече от 124 дни, поради което и на основание чл. 54.12 от ОУ на оператора договорът бил едностранно прекратен от страна на А1 и били начислени неустойки в размер на три стандартни абонаментни такси в стандартен размер без отстъпка за предоставените услуги. За забавата за изплащане на посочените суми се претендира лихва за забава. Изложеното е достатъчно да обоснове основателност на искането за издаване на заповед за изпълнение за посочените вземания.

В останалата част, съдът намира, че искането не следва да бъде уважавано.

Претендираните неустойки, както следва: 150,03 лева – сбор от неустойки, представляващи отстъпка от цената на месечна абонаментна такса с ДДС за услуги ************ и ************ и 140 лева – неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа за услуга ************, а именно – 4G Router NetBox; се основават на договорни клаузи с наустоечен характер, по отношение на които съдът дължи служебна преценка по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК. Несъмнено в случая се касае до договор, сключен с потребител, доколкото длъжникът е физическо лице и няма данни договорът да касае професионалната му дейност. Предвид това, съдът, съобразявайки договорните клаузи, обосноваващи описаните неустойки, счита същите за неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5, т. 19 от ЗЗП. Уговорената неустойка в размер на отстъпка от цената на месечната абонаментна такса по договора задължава потребителя по повод неизпълнение на договорните му задължения, довело до едностранно прекратяване от страна на операторадоставчик и скрепено с неустойка в размер на три стандартни абонаментни такси, да заплати необосновано висока неустойка, чийто размер надвишава размера на действително претърпените от кредитора вреди. Както бе посочено по-горе, пропускът на кредитора да реализира приход по абонаментния договор е надлежно обезпечен с договорна неустойка в размер на три стандартни абонаментни такси, като посочената допълнителна неустойка следва да се приеме като обезщетение за забавеното изпълнение на длъжника по договора и е договорено да се следва на кредитора при отсъствие на насрещна негова престация и по причина, че последният по своя воля е решил да прекрати договора. Посочената неустоечна клауза покрива критериите на чл. 143, ал. 2, т. 3 от ЗЗП, която норма е частен случай на чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД – хипотеза на нищожност на договора, поради противоречие с добрите нрави. Изложеното мотивира съда да приеме, че клаузата на чл. 7.1 от сключеното на 25.08.2022г. Приложение № 1 към Договор № 506083224, предвиждаща неустойка в размер на дадени отстъпки от цени на абонаментни такси е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и 3-то от ЗЗД, покривайки критериите по чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП.

При формиране на изводите си съдът съобрази и актуалната практика на въззивната инстанция, обективирана в определение № 1833 от 05.08.2022 г. по в.ч.гр.д. № 937/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас; определение № 1875 от 14.07.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1208/2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас и др.

Що се касае до неустойката за невърнато оборудване, следва да се посочи, че съгласно уговорките между страните е предвидено задължение за потребителя, при прекратяване на договора по негова вина, да заплати стойността на невърнатото или върнато в неизправно състояние оборудване, съгласно действащ ценоразпис на оператора, като такава формулировка несъмнено съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. В тежест на потребителя е вменено задължение да заплати стойността на употребявано оборудване на цена като ново и то едностранно определена от кредитора към бъдещ за датата на сключване на договора момент, което поставя потребителя на услугата в невъзможност да прецени икономическите последици от прекратяването на договора и води до неравноправност на страните. Изложеното мотивира съда да приеме, че клаузите на раздел „Отговорност“ - чл. 7.2 от сключеното на 25.08.2022г. Приложение № 1 към Договор № 506083224, предвиждаща неустойка в размер на стойността на невърнато оборудване, определена съгласно ценова листа на оператора, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и 3-то от ЗЗД, покривайки критериите по чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

Относно таксата за събиране на дължими суми и обезщетението за обработка на просрочени задължения, следва да се има предвид, че същите имат неустоечен характер. На практика с тези клаузи се начисляват допълнителни задължения за потребителя в случай на 2 забава. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, представлява задължение, основано на неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП договорки.

С оглед недължимостта на посочените суми, формиращи част от вземането за неустойки в размер на 292,03 лева – не се дължат и претендираната лихва за забава върху тях в размер на 58,51 лева за периода 24.09.2022 г. – 10.02.2025 г. Не се дължи и претендираната лихва за забава върху заявеното вземане от 13,76 лева за такса за събиране на дължими суми.

Що се отнася до претенцията за разноски, то тя следва да бъде уважена единствено до сумата от 36,66 лева, съразмерно на уважената част от заявлението. При определянето и съдът съобрази, че сторените от заявителя разноски по делото възлизат на общ размер от 75 лева и включват 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – полагаемо юрисконсултско възнаграждение. Според чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В чл. 37, ал. 1 от ЗПП е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 26 от цитираната Наредба за защита по бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 180 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото заповедно производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната със заявлението сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 50 лв.

С оглед изложеното, искането за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено за разликата от 36,66 лв. до пълния претендиран размер от 175 лв.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, ул.

„Кукуш“ № 1, срещу Я. А. М., ЕГН **********, с настоящ адрес в *** и постоянен адрес в ***, за сумата от 190,35 лева – предоставени електронни съобщителни услуги по договор с партиден номер М6930430 за периода 03.08.2022 г. – 02.01.2023 г.; сумата от 97,47 лева – неустойки в размер на три стандартни месечни такси с ДДС за услуги ************ и ************; ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 26.02.2025 г. до окончателното плащане; сумата от 43,38 лева – лихва за забава върху главницата от 190,35 лева за периода 21.09.2022 г. – 10.02.2025 г.; сумата от 20,09 лева – мораторна лихва върху главницата от 97,47 лева за периода 30.01.2023 г. – 10.02.2025 г.; както и сумата от 36,66 лева, представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от заявлението.

ОТХВЪРЛЯ подаденото от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, срещу Я. А. М., ЕГН **********, с настоящ адрес в *** и постоянен адрес в ***, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта, с която се иска присъждане на сумата от 292,03 лева – неустойка за неизпълнение на договор с партиден номер М6930430, формирана, както следва: 2 лева – обезщетение за обработка на просрочени задължения;

150,03 лева – сбор от неустойки, представляващи отстъпка от цената на месечна абонаментна такса с ДДС за услуги ************ и ************; 140 лева – неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа за услуга ************, а 3 именно – 4G Router NetBox; сумата от 13,76 лева – такса за събиране на дължими суми по договор с партиден номер М6930430 за периода 03.11.2022 г. – 02.12.2022 г.; сумата от 81,92 – мораторна лихва върху вземането за неустойка в размер на 150,03 лева за периода 30.01.2023 г. – 10.02.2025 г.; сумата от 27,11 лева – мораторна лихва върху вземането за неустойка в размер на 140 лева за периода 16.03.2023 г. – 10.02.2025 г.; сумата от 2,99 лева – мораторна лихва върху вземането за такса за събиране на дължими суми в размер на 13,76 лева за периода 21.12.2022 г. – 10.02.2025 г.; както и в частта, в която се иска присъждане на разноски над сумата от 36,66 лева до пълния претендиран размер от 175 лева.