Определение № 531 от 25.07.2024, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 331/2024
- Вид
- Определение № 531
- Подписан
- 25.07.2024
- В сила
- 25.07.2024
- Състав
- Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Енчева Димитрова, Петранка Бонева Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- § 13 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 531 гр. Шумен, 25.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:
Теодора Енч. Димитрова
Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500331 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба вх. № 2609/27.06.2024 г., депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„ .....“ № 25, ет. 2, офис 4, представлявано от изп. директор Ю.Х.Ю., действаща чрез юрисконсулт Н.Г.П.А. срещу разпореждане № 592/19.06.2024 г. по ч.гр.д. № 20243610100317 на РС – Велики Преслав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П. И.
Х..
Жалбоподателят твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени, като се произнесе по съществото на спора.
Излага, че, на основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр – Искане за допълнителни услуги, между него и „Микро Кредит“ АД е бил сключен договор за допълнителни услуги, съгласно който дружеството се е задължило да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, описани подробно в приложение № 1.
Съгласно т.4 от договора, допълнителните услуги се предоставят като допълнение към подписан договор за заем. Съгласно приложение № 1, с подписването на искането за допълнителни услуги клиентът потвърждава, че е информиран и разбира, че предоставянето на допълнителните услуги е свързано с разходи за „ Микро Кредит „ АД за организирането, предоставянето и администрирането им, поради което той дължи заплащане на цената, като за негово удобство му е предоставена възможност да я заплати на равни месечни вноски през периода на действие на договора за заем. Съгласно чл.2, ал.1, пр.4 от договора за 1 допълнителни услуги и чл.42 от Общите условия към договора за заем, допълнителните услуги се предоставят на клиента с цел по-лесно и удобно администриране и обслужване на отпуснатия му заем, като пакетът допълнителни услуги не са задължителни за клиента или за сключване на договора за заем и/или за получаване на заема. На следващо място, наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага без тези клаузи. В процесния случай, договорът за кредит, от който са възникнали задълженията за главница, договорна лихва и лихва за забава може да продължи действието си без договора за допълнителни услуги, поради което заповедният съд е следвало да отхвърли претенцията за допълнителни услуги и да присъди всички останали заявени суми.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намери частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 20243610100317 на РС – Велики Преслав е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „.....“ № 25, ет. 2, офис 4, представлявано от изп. директор Ю.Х.Ю., действаща чрез юрисконсулт И.Н.Н., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу П. И. Х., ЕГН **********, от гр. ....., обл. Шумен, ул. „......“ № 4 за сумите, както следва: 464.58 лева - главница; 55.68 лева – договорна лихва за периода от 27.06.2023 г. / падеж на първата неплатена погасителна вноска / до 27.11.2023 г. / падеж на последна вноска /; 346.86 лева – допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 27.06.2023 г. / падеж на първата неплатена погасителна вноска по договора за допълнителни услуги / до 27.11.2023 г. / падеж на последна вноска по договора за допълнителни услуги /; 54.43 лева – лихва за забава по договора за заем за периода от 28.06.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане на задължението и направените по делото разноски, от които 25 лева – платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от задължения по договор за заем Microcredit № 9032-00136013 и договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00136013, сключени между „Микро Кредит“ АД и П. И. Х., на 16.03.2023 г., като впоследствие вземанията по двата договора са прехвърлени от „Микро Кредит „ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания„ ООД, правоприемник на „Агенция за събиране на вземания„ АД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания„ ЕАД, по силата на приложение № 01/20.10.2023 г. към рамков договор за продажба на вземания / цесия / от 30.03.2023 г..
С разпореждане № 529/30.05.2024 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение и е указал на заявителя: 1/ да уточни дали и кои са предоставени от кредитора допълнителни услуги, за които е начислено възнаграждението за пакет „Комфорт“, респективно за какъв период с посочване на начален и краен момент; 2/ да конкретизира за 2 частичното, респ. пълното погасяване на кои вземания по пера /съответно за главница, договорно възнаграждение, възнаграждение за пакет допълнителни услуги, такси/ са разнесени изплатените от длъжника погасителни вноски, предвид, че видно от претендираната незаплатена сума за главница и сключения между страните договор, очевидно по същия са постъпвали плащания и 3/ да уточни върху кои точно суми е начислено претендираното договорно възнаграждение от 55.68 лева и лихва за забава от 54.43 лева – дали само върху главницата и/или и върху други суми, респ. кои, като, в случай че е начислено върху различни вземания, да посочи размер и период поотделно върху всяко от тях, в рамките на глобално заявената сума и период.
С молба вх. № 2370/11.06.2023 г. заявителят е уточнил, че сумата, претендирана като възнаграждение за допълнителни услуги представлява непогасена сума, дължима по договор за допълнителни услуги, които са предоставени пакетно, съответно възнаграждението за тях не се дължи поотделно за всяка една. В договора за допълнителни услуги са описани услугите, включени в предоставения на клиента пакет „Комфорт“. Постъпилите плащания по процесното вземане подлежат на доказване от ответната, а не от ищцовата страна.
Договорната лихва от 55.68 лева е начислена върху главница за периода 27.06.2023 г. – 27.11.2023 г., а обезщетението за забава в размер на 54.43 лева, за периода от 28.06.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, е начислено върху непогасената главница от 464.58 лева.
С разпореждане № 592/19.06.2024 г. заповедният съд е постановил да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по смисъла на чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София, бул. „.....“ № 25, офис – сграда ........, ет. 2, офис 4, срещу длъжника П. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велики Преслав, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. ......, с настоящ адрес: гр. ....., общ. ....., обл.
Шумен, ул. ........ № 21, за следните вземания: сумата от 213.54 лева представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 27.05.2024 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 26.61 лева от 28.06.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 27.05.2024, както и сумата от 19.54 лева за сторени в заповедното производство разноски, като е отхвърлил подаденото заявление за горницата над 213.54 лева до пълния претендиран размер от 464.58 лева главница, за сумата от 55.68 лева - договорна лихва за периода от 27.06.2023 г. до 27.11.2023 г.; сумата за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 346.86 лева, за периода от 27.06.2023 г. до 27.11.2023 г.; за горницата над 26.61 лева до пълния претендиран размер от 54.43 лева – законна лихва, дължима от 28.06.2023 г. до датата на подаване в съда – 27.05.2024 г..
За да отхвърли заявлението на жалбоподателя по отношение на част от претендираните парични вземания, съдът е приел, че според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като ал. 2 на същата разпоредба съдържа императивна 3 забрана за кредитора да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Такива именно действия представляват услугите, за които са договорени претендираните възнаграждения, поради което обсъжданата клауза е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 във вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Същата освен това е нищожна и на основание чл. 24 от ЗПК във вр. с чл. 143, т. 5 от ЗЗП като неравноправна, доколкото възнагражденията са отнапред определени, при липса на сигурност за осъществяване на насрещната престация от финансовата институция, което води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя. Нещо повече - предвид размера на възнаграждението за допълнителните услуги “Комфорт“ в размер на 462.48 лева, съпоставен с този на чистата стойност на отпуснатия кредит от 600.00 лева и алеаторния характер на насрещната престация на търговеца, очевидно крайната цел на последния от включването на допълнителните услуги в отнапред изготвените Общи условия е да си осигури завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната, заобикаляйки изискванията на специалния закон за максимален годишен процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 4 ЗПК). По отношение на претендираното възнаграждение за допълнителен пакет от услуги следва да се посочи, че според наведените от заявителя фактически твърдения може да се заключи, че всички включени в допълнителния пакет „услуги“ се явяват средство за съществено увеличаване на цената на основното кредитиране, като по същество предлагането им като предимство от кредитора води до икономически резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита.
Разпоредбите на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и чл. 21, ал. 1 от ЗПК ограничават свободата на кредитора да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставяна на потребителя. Уговарянето на цената на пакетите с необоснованите предимства, събирани по указания начин несъмнено налага квалифицирането на посочените в договора договорки за същите като средство за заобикаляне на цитираните забрани. При тези правни съображения съдът ги намира за нищожни, като несъвместими с императивна нормативна уредба, гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране. Поради така изложените съображения и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът намира, че в тази част заявлението следва да бъде отхвърлено.
Предвид изложените по-горе изводи за недължимост на уговореното възнаграждение по договора за допълнителни услуги към процесния договор за заем, то заплатената сума в размер на 251.04 лева е била недължима като заплатена по неравноправни (нищожни) клаузи и следва да се отнесе за погасяване на главницата. Ето защо, длъжникът остава да дължи главница в размер на 213.54 лева, като за горницата заявлението следва да се отхвърли. Претендираната сума за договорна лихва в размер на 55.68 лева, за периода от 27.06.2023 г. до 27.11.2023 г. е начислена върху главница в размер на 464.58 лева. Предвид констатираните неравноправни клаузи в договора за кредит и извършваните от длъжника плащания по същите, общият дължим размер на главницата възлиза на 213.54 лева, а не на 4
464.58 лева, върху която сума е начислена претендираната договорна лихва. Съдът е на мнение, че договорната лихва не е коректно изчислена, с оглед обстоятелството, че е начислена върху главница в по-висок размер от дължимия, поради и което претендираната сума не следва да бъде присъждана. В заповедното производство, което е едностранно, съдът не само не е длъжен, но и не следва да извършва изчисления на суми, за които се изискват специални знания, поради и което искането в частта за присъждане на сумата от 55.68 лева – договорна лихва за периода от за периода от 27.06.2023 г. до 27.11.2023 следва да се отхвърли изцяло. За заявителя е отворена възможността да предяви вземането си по исков ред на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК. Законната лихва върху дължимата главницата от 213.54 лева за период от 28.06.2023 г. до 26.05.2024 г. – датата предхождаща датата на депозиране на заявлението, изчислена посредством математическа таблица възлиза на 26.61 лева, до който размер заявлението следва да се уважи. С оглед посоченото, на заявителя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно с уважената част от заявлението възлизат в общ размер на 19.54 лева, от които 6.51 лева за държавна такса и 13.03 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпечатката съдържа 26 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb876650-5278-45ee-a8cf-a8341138dac7