Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6231 от 08.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 13113/2023
Вид
Решение № 6231
Подписан
08.04.2024
Състав
ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 44 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 6231 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110113113 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ищецът В. А. И. с ЕГН **********, съдебен адрес ., действуващ чрез упълномощения процесуален представител адвокат В. С., е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за това, че не дължи сумата 568 лева и 16 стотинки, представляваща половината от претендираната от наследодателя му сума по издадени от ответника фактури за предоставяни водоснабдителни и канализационни услуги. Излага подробни доводи, че между наследодателя му и ответника не е било налице облигационно отношение по доставянето на водоснабдителни и канализационни услуги, тъй като наследодателят му не е бил нито собственик, нито вещен ползвател на съответния водоснабден и канализиран недвижим имот. Излага евентуални доводи, че съответните парични задължения, ако съществуват, са се погасили с изтичането на специалната тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите.

Иска от съда да установи, че ищецът не дължи на ответника сумата 568 лева и 16 стотинки, представляваща половината от претендираната от ответника и начислена стойност на водоснабдителни и канализационни услуги по фактури, издадени от 01. 03. 2012 г. – 31. 03.

2014 г. за имот, находящ се в ., ., абонатен номер .. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., действуващ чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт А.К.М.З., че признава предявения иск. Моли съда да постанови решение при признание на иска на основание чл. 237 ГПК и да възложи разноските на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

След като съобрази твърденията на страните, осъществените от тях процесуални действия и събраните по делото доказателства, съдът направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е предявена от заинтересовано лице, действуващо чрез надлежно упълномощен процесуален представител и е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия размер. Тя отговаря и на останалите изисквания на чл. 127 и чл. 128 1

ГПК. При това положение исковата молба е редовна, а предявеният с нея отрицателен установителен иск – процесуално допустим.

В тежест на ищеца по отрицателния установителен иск е да докаже правния си интерес от воденето на иска, а в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване всички елементи на правопораждащия спорното материално право фактически състав. В настоящия случай последното включва да се докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно отношение между ответника и И.А.Н. (наследодател на ищеца), по силата на което през периода 01. 02. 2012 г. – 28. 02.

2014 г. реално му е доставил водоснабдителни и канализационни услуги на стойност общо 1 136 лева и 33 стотинки спрямо недвижимия имот с абонатен номер ..

Настоящият съдебен състав споделя преобладаващата съдебна практика, според която издаването на фактури относно парични задължения, които се изпращат на предполагаемия длъжник по уговорения в съответните общи условия начин или/и се публикуват в интернет съставляват своеобразна покана за плащане и следователно обуславят наличието на правен интерес да бъде воден отрицателен установителен иск. В дадения случай страните не спорят, че ответникът е издал фактури за съответните отричани парични задължения. Ответникът също така не оспорва наличието на правен интерес на ищеца да предяви отрицателния установителен иск. Поради тези съображения съдът приема, че ищецът е доказал наличието на правен интерес за воденето на отрицателния установителен иск.

Що се отнася до обстоятелствата, чиято тежест на доказване е на ответника, съдът приема следното. Макар и ответникът своевременно да направи цялостно признание на отрицателния установителен иск още с отговора на исковата молба, ищецът не поиска да бъде постановено решение при признание на иска. Вместо това с пространно електронно изявление, наименувано „молба-становище“, той изтъкна, че процесуалният представител на ответника няма мандат да признае иска. Тези аргументи на ищеца са неоснователни.

Според текста на пълномощното в полза на юрисконсулт А.К.М., приложено към отговора на исковата молба, тя е упълномощена да „извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на отказ от иск“. При това положение съдът тълкува на основание чл. 20 във връзка с чл. 44 от Закона за задълженията и договорите пълномощното в смисъл, че ответникът е упълномощил процесуалния си представител да извършва всякакви действия, съставляващи разпореждане с предмета на делото, в това число и признание на иска, с изключение на отказ от иска по делата, по които „.“ АД е ищец.

Така или иначе поради липса на воля от страна на ищеца да бъде постановено решение при признание на иска съдът не можа да прекрати съдебното дирене и да постанови конфесионално решение. Законът предвижда изрично, че решение при признание на иска се постановява „по искане на ищеца“ – чл. 237, ал. 1 ГПК. При това положение, съдът приема, че ответникът не е представил каквито и да било доказателства в подкрепа на съществуването на валидно облигационно отношение, по силата на което е предоставял съответните водоснабдителни и канализационни услуги в полза на наследодателя на ищеца.

Ето защо спрямо него следва да бъдат приложени неблагоприятните последици на тежестта на доказването. Предявеният отрицателен установителен иск е основателен.

Разноски. Най-същественият за страните по настоящото дело въпрос е в чия полза да бъдат присъдени деловодните разноски.

Настоящият съдебен състав приема, че ответникът не е дал повод за завеждането на делото и е признал иска, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сторените по делото разноски трябва да останат за сметка на ищеца. Признанието на иска е направено с първото процесуално действие на ответника по настоящото производство. Ищецът има правен интерес от воденето на отрицателния установителен иск, но този негов правен интерес беше своевременно удовлетворен с отговора на исковата молба. Единствено поради процесуалното бездействие на ищеца съдът не постанови решение при признание на иска.

2

Независимо от това, процесуалното бездействие на ищеца да формулира съответно искане не може да предотврати приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките на този текст на закона са налице. В сходен смисъл е преобладаващата практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя (определение № 468 от 18. 12. 2018 г. на ВКС по ч. гр. дело № 4586/2018 г., III г. о., и цитираните в него съдебни актове).

Това, че ответникът не е дал повод за завеждането на делото, не означава, че нему следва да бъдат присъждани разноски за юрисконсултско възнаграждение. Правото да бъдат присъдени разноски в полза на ответника възниква при отхвърлянето на иска или при прекратяването на производството по него, каквато хипотеза не е налице. В обобщение, съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъждани на нито една от страните.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, че Ищецът В. А. И. с ЕГН **********, съдебен адрес .,, не дължи на ответника ответника „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., . „. III“ ., . ., ., сумата 568 лева и 16 стотинки, представляваща половината от претендираната от ответника и начислена стойност на водоснабдителни и канализационни услуги по фактури, издадени от 01. 03. 2012 г. – 31. 03. 2014 г. за имот, находящ се в ., ., абонатен номер ..

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3