Решение № 4948 от 16.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4948 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20251100508302 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „ЗАД Армеец“ АД срещу решение №22242/08.12.2024 г., постановено по гр. д. № 65874/2023 г. на СРС, 124 състав в цялост. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли се за отмяна на обжалваното решение, респ. за уважаване на предявените искове.

Въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд в тази част е правилно и законосъобразно. Моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

1

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество суми /главница и лихви/.

Ищецът твърди, че със застрахователна полица ищцовото дружество е застраховало по застраховка „Каско“ на МПС, участвало в реализирано ПТП, при което застрахованото МПС е преминало през несигнализирана и необезопасена неравност / дупка/ на пътното платно, в резултат на което по автомобила са настъпили щети. По заведената щета ищецът определил обезщетение, която сума била изплатена на увреденото лице. Въпреки отправена покана, ответникът не изплатил на ищеца исковата сума.

Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, механизма на процесното ПТП, като навежда твърдение, че увреждането не в резултат на покрит риск. Оспорва претендирания размер на вредите, прави възражение за съпричиняване, както и за погасяване на процесните вземания по давност.

Претендира разноски.

С решение №22242/08.12.2024 г., постановено по гр. д. № 65874/2023 г. на СРС, 124 състав, предявените искове са отхвърлени.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Не се установяват нарушения на процесуалните правила.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 2

ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са събрани нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

За да бъде уважена претенцията на ищеца в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно че е налице валидно сключен договор за застраховка „Автокаско“ по отношение на процесния автомобил, по който договор е извършил плащане за вреди в претендирания размер, които са в причинна връзка с твърдяното ПТП, при посочения механизъм, а именно попадане в необезопасена дупка на път, стопанисван от ответника, съставляващо покрит застрахователен риск, съгласно сключения договор. При липса на дори един от посочените елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника, претенцията подлежи на отхвърляне.

Настоящият съдебен състав намира извода на първоинстанциония съд, че не се установява при условията на пълно и главно доказване соченият от ищеца механизъм за настъпване на процесното ПТП, а именно - наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, за правилен.

Споделя възприетото от районния съд, че ангажираните свидетелски показания и експертиза не са достатъчни, за да бъде установен същият.

Разпитан, водачът на процесния автомобил не си спомня процесното ПТП, поради което и показанията му не могат да потвърдят тезата на ищеца.

Свидетелят М., който е завел претенцията пред застрахователя твърди, че имал няколко ПТП с различни автомобили, че той е завел претенцията, че по едно от ПТП уврежданията са в резултат на преминаване през локва с дупка, но не излага конкретни твърдения именно по повод и във връзка с процесното ПТП. В този смисъл правилно не следва да се кредитира и заключението на приетата САТЕ в частта, в която вещото лице посочва, че причина за настъпването на ПТП-то е несигнализирана дупка на пътното платно, доколкото по делото не са налични никакви данни за това, поради което заключението в тази част с базира единствено на твърденията на ищец.

Представеното уведомление-декларация също само по себе си не е достатъчно за установяване на това обстоятелство поради частния си характер. Други годни доказателства по делото, които да установят посочения в исковата молба механизъм, не са ангажирани. Поради изложеното следва да се приеме, че ищецът не е доказал претенцията си съобразно вменената му с доклада тежест и същата подлежи на отхвърляне като неоснователна.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи и 3 предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид неоснователността на въззивната жалба разноски за настоящото производство не се следват на въззивника. Претенция за разноски от въззиваемата страна е заявена и на същото следва да се присъдят 12.78 евро- юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №22242/08.12.2024 г., постановено по гр. д.

№ 65874/2023 г. на СРС, 124 състав в цялост.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на Столична община, ЕИК 000696327, с адрес: гр. София, ул. "Московска" № 33 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 12.78 евро, юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4