Решение № 7 от 09.01.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№7 гр. ХАСКОВО, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. Х.ВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Гражданско дело № 20245600100693 по описа за 2024 година

Предявени са три иска в обективно кумулативно съединение с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

ИЩЕЦЪТ – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София /Банката/ твърди, че на 08.02.2022 год. е сключил договор № FL1255129, в изпълнение на който предоставил на ответника Д. С. С., кредит в размер на 30 400 лева за срок до 08.02.2032 год. Твърди още, че на 08.08.2023 год., ответникът преустановил плащането на дължимите вноски за главница и лихва. С оглед допуснатото от кредитополучателя просрочие, Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 23.02.2024 год., за което ответникът бил надлежно уведомен. Поради неплащане на дължимите по договора вноски в предоставения му за това срок, в размер на 27 249.04 лева – главница; на 1 548.92 лева – възнаградителна лихва за периода от 08.08.2023 год. до 23.02.2024 год. и на 633.91 лева – мораторна лихва за периода от 08.08.2023 год. до 12.03.2024 год., подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. За посочените вземания била издадена заповед за незабавно изпълнение, връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, обусловило правния му интерес от предявяването на положителния установителен иск за съществуване на вземанията му. С оглед на изложеното моли за решение, с което съдът да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, присъдени със заповедта за изпълнение в посочените по-горе размери. Претендира присъждане на деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – Д. С. С., представляван от адвокат И. О. А. от АК - Хасково, назначена за особен представител - оспорва 1 иска. Поддържа, че вземанията по договора за кредит не са надлежно обявени за изцяло и предсрочно изискуеми на ответника. Заявява възражение за нищожност на договора за потребителски кредит, поради неяснота относно формиране размера на ГПР и поради неизпълнение на изискването за това съдържанието на договора да е изпълнено с шрифт не по-малък от 12.

Алтернативно заявява възражение за нищожност на клаузите на чл.3 и чл.9 от договора, даващи възможност на банката да променя едностранно размера на лихвения процент и да начислява лихви върху лихви.

Съдът, като взе предвид фактическите и правни твърдения на страните и обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство е приет договор за потребителски кредит № FL1255129 от 08.02.2022 год., сключен между страните по делото, по силата на който Банката се е задължила да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 30 400 лева. В чл.3, ал.1 от договора е предвидено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 4.800 % – за първите дванадесет месеца, след изтичането на които е договорено лихвата да се изчислява при прилагане на променлив ГЛП като сбор от референтен лихвен процент и фиксирана договорна надбавка. Годишният процент на разходите /ГПР/ по отпуснатия кредит е определен на 7.05 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя – на 41 895.48 лева. Съгласно чл.14, ал.1 от договора, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.

Кредитополучателят е поел задължението да погасява кредита на анюитетни месечни вноски, включващи главница, лихва и застраховка, посочени като размер, брой и падежна дата в погасителен план, неразделна част от договора, видно от който е, че падежът на първата вноска е определен на 08.03.2022 год., а този на последната вноска – на 08.02.2032 год.

Като писмено доказателство по делото е приета покана за изпълнение, обективираща становище на Банката за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем, поради забава в плащанията, допусната от ответника, който е поканен в седемдневен срок от получаване на поканата да заплати в полза на Банката общо сумата в размер на 28 442.87 лева, включваща главница от 27 249.04 лева и договорни лихви от 1 193.83 лева. Поканата е връчена от ЧСИ при условията на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление, поради ненамиране на ответника на адрес в гр.Хасково, ******, удостоверено с протоколи за посещение на адрес от 08.01.2024 год., от 21.01.2024 год. и от 08.02.2024 год., приети като писмени доказателства.

От заключението, представено по допуснатата съдебно счетоводна експертиза се установява, че кредитът в размер на 30 400 лева е усвоен на 08.02.2022 год., съгласно банково бордеро № 6759876 от същата дата. Последното погасяване на задълженията по договора било 2 извършено на 17.07.2023 год. Експертът посочва, че плащанията по договора са преустановени след 08.08.2023 год. Погасени били 18 пълни месечни вноски и частично погасена 19 – та вноска, на обща стойност 6 313.71 лева, от които 3 150.96 лева - главница, 2 802.23 лева – възнаградителна лихва, 15.23 лева – наказателна лихва и 345.29 лева – застраховка, при което размерът на остатъка от чистата стойност на кредита е определен на разликата от 24 086.29 лева / 30 400 – 6 313.71/.

От заключението, представено по допуснатата съдебно – техническа експертиза се установява, че съдържанието на договора за потребителски кредит № FL1255129 от 08.02.2022 год. е изготвен на шрифт Times New Roman с размер на шрифт 11 pt.

От заключението, представено по допуснатата съдебно графологична експертиза се установява, че подписите, положени в договора и в исканията за отпускане на кредит са положени от ответника.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В настоящото производство, кредиторът е този, който следва да установи съществуването на вземанията си, за които е издадена Заповед № 362 от 25.03.2024 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д. № 731 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Вземането на Банката, основано на договор за потребителски кредит е установено по основание, съдържащо се в нормата на чл.430 от ТЗ, съгласно която заемателят се задължава да върне отпуснатата му от банката парична сума след изтичане на срока.

Безспорно по делото е установено, че на

08.02.2022 год. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който Банката - ищец е поела задължението да предостави на ответника, кредит в размер на 30 400 лева.

Безспорно установено е още, че Банката е изпълнила своевременно и при условията на договора задължението си да предостави на кредитополучателя цялата сума по договора в размер на 30 400 лева, която както се установява и от заключението, представено по допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза, е усвоена изцяло на 08.02.2022 год. – обстоятелство, което не е опровергано от ответника, изложените от полномощника на който твърдения за това, че договорът не е подписан от кредитополучателя се опровергават от заключението, представено по допуснатата съдебно графологична експертиза и от извършените частични погасявания на вноски по кредита.

Неточното изпълнение на договора, допуснато от ответника, изразяващо се в преустановяване плащането на дължимите месечни вноски за главница и лихви, се установява от заключението по допуснатата счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно дадено и установяващо, че плащанията по договора на вноските за главница и лихви е 3 преустановено от ответника след 08.08.2023 год., с което съдът намира за осъществена първата от двете предпоставки, обуславящи правото на Банката да трансформира кредита в предсрочно и изцяло изискуем, съгласно чл.14, ал.1 от договора – при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита.

Като доказана съдът намира и втората кумулативно дадена предпоставка от фактическия състав на основанието, въз основа на което са настъпили последиците от обявяване на кредита в предсрочно изискуем, по следните съображения: Действително, поканата за изпълнение, приета като писмено доказателство, обективираща изявление на Банката за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем, е връчена от ЧСИ при отсъствие на изискуемите за това предпоставки, визирани в чл.47 от ГПК. Видно от приложената по делото разписка е, че връчването е извършено единствено на адрес в гр.Хасково, ж.к.“Орфей“, вписан като постоянен такъв на ответника, видно от приложената по делото справка от НБД „Население“, но не и на настоящия му адрес в гр.Хасково, ул.“Люлин“.

Покана не е изпратена и на адреса в гр.София, посочен в договора като адрес за кореспонденция на ответинка. Следователно, неизпълнението на поетото от ищеца договорно задължение, свеждащо се до това, всички писмени изявления на Банката да бъдат изпращани на посочените в договора адреси на кредитополучателя, е достатъчно основание да се приеме, че предсрочната изискуемост на кредита не е обявена чрез връчването на поканата за изпълнение от ЧСИ, изпратена само до един от посочените в договора адреси, връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, при отсъствието на предвидените в посочената правна норма, предпоставки.

Независимо от това обаче, съдът приема, че са настъпили материално правните предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, доколкото изявлението на Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е обективирано както в исковата молба, така и в приложената към нея покана за изпълнение, с факта на получаването на които от особения представител на ответника, се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици за обявяване на кредита за предсрочно изискуем – преди изтичане на договорения срок – 08.02.2032 год. В подкрепа на този извод е и константната съдебна практика, обективирана в Решение № 198 от 18.01.2019 год. на ВКС по т.д. № 193 / 2018 год., I т.о, ТК.

Безспорно е още, че ответникът

– кредитополучател е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и се ползва от закрилата по този закон, както и това, че сключеният между страните договор е и такъв за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който следва да отговаря на изискванията за действителност, предвидени в същия.

В тази връзка като основателно съдът намира заявеното от особения представител на ответника възражение за нищожност на договора за потребителски кредит, сключен между страните, на основание чл.22, вр. чл.10, ал.1 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит е недействителен, когато размерът на шрифта е по-малък от 12. В 4 подкрепа на изложените доводи съдът цени заключението, представено по допуснатата съдебно – техническа експертиза, от което се установява, че съдържанието на договора за потребителски кредит е изготвен на шрифт Times New Roman с размер на шрифт 11 pt., т.е под предвидения в цитираната правна норма, минимален такъв, което е достатъчно основание за обявяване на договора за нищожен.

В тази насока е и съдебната практика, обективирана в Решение № 176 от 22.10.2025 год., постановено по в.гр.д. № 388 / 2025 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което заплатените такива от ответника следва да бъдат приспаднати от чистата стойност на кредита.

Ценейки заключението на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза, съдът намира, че искът за установяване съществуването на вземане за главница, следва да бъде уважен в размер на 24 086.29 лева, определен като разлика между чистата стойност на предоставения кредит от 30 400 лева и внесените от ответника суми за погасяване на задълженията по договора, в общ размер на 6 313.71 лева, формиран като сбор от 3 150.96 лева – погасена главница, 2 802.23 лева – погасена възнаградителна лихва, 15.23 лева – погасена наказателна лихва и 345.29 лева – погасени застраховки, като за разликата до предявения размер от 30 400 лева – главница, ведно с исковете за установяване съществуването на вземания за договорна - възнаградителна лихва в размер на 1 548.92 лева и на мораторна лихва в размер на 633.91 лева, исковете следва да бъдат отхвърлени.