Решение № 51 от 22.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. П., 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора М. Ст. Д. като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20225000500616 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1356/04.11.2022 г. по гр.д. 663/2022 г. по описа на Окръжен съд – П. е осъдена П. РБ, с адрес: град С., бул. ”В.” № 2 да заплати на Н. К. Й. с ЕГН - ********** и адрес: град П., ж.к. „Т.“, бл. 70, вх. А, ет. 7, ап. 31, сумата от 9000-девет хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство - досъдебно производство № 183/2016 г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР - П. за престъпления по чл. 308, ал. 7 във вр. с ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл.

308, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, което досъдебно производство е приключило с постановление за прекратяването му от 05.04.2017 г., влязло в сила на 26.04.2017 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 08.03.2019 г. до окончателното му изплащане, както и сумата от 10-десет лева - разноски по 1 делото за заплатена държавна такса, като е отхвърлил предявения от Н. К. Й. иск против същия ответник за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 9000 лева до пълния претендиран размер от 35000 лева, както и искането му за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 05.04.2017 г. до 08.03.2019 г., като неоснователни.

Със същото решение е осъдена П. РБ да заплати на „А. д. З.З. и П. Д.“, със седалище и адрес: град П., ул. “к.х.“ № 2А, с БУЛСТАТ - ....., сума в размер на 406,29-четиристотин и шест лева и двадесет и девет стотинки, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца Н. К. Й..

Против Решение № 1356/04.11.2022 г. по гр.д. 663/2022 г. по описа на Окръжен съд – П. е постъпила въззивна жалба с вх.№ 29428/09.11.2022 г. от П. РБ (ПРБ). Счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано в осъдителната част, като моли да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което искът за неимуществени вреди да бъде уважен в по-нисък размер. Излага съображения. Досъдебното производство против ищеца е било прекратено поради недоказаност. Не са констатирани по делото причинени болки и страдания над обичайните такива. Определеният от съда размер от 9000 лева, като обезщетение за неимуществените вреди бил прекомерен.

Анализира се критерият за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Смята, че обвинението против Й. не се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството му, нямало негативно отражение върху него с оглед личността му и начина на живот. Досъдебното производство не е протекло в неразумни срокове, мярката „задържане под стража“ е била за кратък период от време – около два месеца и половина, а след това – „Подписка“, която не се отразила по никакъв начин на правото му на свободно придвижване и на обичайния му начин на живот. Предлага да се отмени обжалваното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди до справедлив размер, съответстващ на принципите на чл. 52 от ЗЗД, както и да бъде намалена съразмерно сумата на присъдените разноски.

Постъпил е отговор с вх.№ 30220/17.11.2022 г. от Н. К. Й. чрез адвокат П. Д. Д., вписан в Адвокатска колегия – П.. Счита жалбата за неясна, както и за неоснователна по съображения, които ще изложи в съдебно заседание.

2

Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба на ПРБ.

Постъпила е с вх.№ 30219/17.11.2022 г. въззивна жалба от Н. К. Й. чрез адвокат П. Д. Д. против така постановеното решение, в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 35000 лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената част от иска, считано от 08.03.2019 г. Счита, че в обжалваната част решението е неправилно, поради неточно приложение на материалния закон и допуснато от съда процесуално нарушение. Неправилно е преценен от съда справедливият размер на дължимото обезщетение, като не са отчетени липсата на предишни осъждания, лишаването му през периода на задържане от възможност да общува с детето си, извършените претърсване и изземване в жилището му, довело освен до негативни личностни изживявания и до информираност на всички съседи. Следвало е да се имат предвид характера и тежестта на повдигнатите обвинения за две тежки престъпления, не са отчетени в пълнота отраженията на обвиненията в личния, социалния, професионалния живот, публичността. Моли да бъде отменено решението в обжалваната му част, като бъде уважена претенцията за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди изцяло. Въззивните жалби са подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица – ищец и ответник, засягат се части от неблагоприятно за тях осъдително, респ. отхвърлително първоинстанционно решение, откъм съдържание са редовни, поради което се явява допустими.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на разглеждане от П.ски окръжен съд (ПОС) е предявеният от Н. К. Й. чрез адвокат П. Д. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ против П. РБ. Изложил е твърдения, че на 06.04.2016 г. по досъдебно производство № 183/2016 г. по описа на „Икономическа полиция“ при ОД на МВР - П. ищецът бил привлечен като обвиняем за това, че в условията на продължавано престъпление и в съучастие с други лица е съставял неистински официални документи - свидетелства за управление на превозни средства - с цел те да бъдат използвани, което деяние е извършил с цел имотна облага, както и за това, че е държал предмети с цел да бъдат 3 използвани за съставяне на неистински свидетелства за управление на превозни средства - престъпления по чл. 308, ал. 7 във вр. с ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 308, ал. 3, т. 2 във вр .с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. На 06.04.2016 г. Й. е бил задържан със заповед по ЗМВР, а след това спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение от 23.06.2016 г. по вчнд № 1483/2016 г. по описа на ОС - П. мярката за неотклонение е променена в „подписка“. Тази мярка е отменена на 05.04.2017 г. с прекратяване на наказателното производство против ищеца. В исковата молба се твърдяло, че от неоснователното обвинение е бил претърпял обичайните неимуществени вреди, които произтичат от незаконно наказателно преследване, както и такива над обичайните, тъй като обвинението и задържането му са били медийно разгласени чрез излъчване на репортаж в новинарската емисия на „Нова телевизия“, който все още е наличен на сайта на оператора. В репортажа се съдържа изявление на представител на РП - П. с твърдението, че „фалшивите шофьорски книжки са се печатали в жилищен район „Т.“, а прокуратурата сочи Й. като „организатор на престъпната схема“ и е показан входът на жилищния блок на ищеца. В дома на Й. е било извършено претърсване и изземване, при което са взети компютрите. Поискал е от съда да постанови решение, с което да осъди ПРБ му да заплати сумата от 35000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване, приключило с постановление за частично прекратяване и спиране на наказателното производство от 05.04.2017 г. на РП - П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 5.04.2017 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът ПРБ в отговор на ИМ е поддържал, че липсвали доказателства соченото от ищеца постановление за прекратяване на наказателното производство на РП - П. от дата 05.04.2017 г. дали е обжалвано и кога е влязло в сила. Изложено е възражение срещу наличието и доказаността на твърдените от ищеца неимуществени вреди и връзката им със сочените обвинения за престъпления от общ характер. Липсвали данни за датата, на която ищецът е бил привлечен като обвиняем, както и за датата на задържането му под стража. Й. не е конкретизирал в какво се изразяват търпените от него „обичайни неимуществени вреди“. Единствено се посочва, че обвинението срещу ищеца е било медийно разгласено, но в представените 4 доказателства нямало официално съобщение на Прокуратурата, а отразените в статиите имена не идентифицирали ищеца по категоричен начин.

Ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение от 35000 лева, като счита, че същото не отговаряло на критерия за справедливо обезщетяване на моралните вреди по чл. 52 от ЗЗД, нито е било съобразено с константната съдебна практика в аналогични случаи и с икономическия стандарт на живот в Република България. В конкретния случай от значение са били обстоятелствата, че воденото против Й. наказателно производство е продължило под една година и е приключило още на фаза досъдебно производство, без да се внася обвинение в съда. Същото се е водило срещу повече от едно лице, което предполага, че част от времето на протичане на делото е касаело другите обвиняеми, поради което продължителността му се явява в разумен срок. Сочи, че от значение при определяне на справедливо обезщетение е още обстоятелството, че задържането под стража е продължило кратко време - около два месеца и половина, както и че мярката е определена от съда, а не от прокуратурата.

Колкото до мярката за неотклонение „подписка“, то тя по никакъв начин не е ограничавала правото на свободно придвижване на ищеца и неговия обичаен начин на живот. Прокуратурата е оспорила началната дата, от която ищецът претендирал законна лихва, тъй като липсвали доказателства, че от сочената дата 05.04.2017 г. прекратителното постановление на РП - П. се е стабилизирало. Ответникът е направил възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на акцесорната претенция. Тъй като ИМ е била внесена в ПОС на 08.03.2022 г, поради което ПРБ е възразила по претенцията за лихва за периода 05.04.2017 г. - 08.03.2019 г. (съгласно уточнение с молба от 19.04.2022 г.) като неоснователна.

От събраните доказателства пред окръжния съд и след тяхната преценка се установява, че ДП № 183/16 г. на отдел „ИП“ при ОД на МВР- П. е образувано на 05.04.2016 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Въз основа на Заповед от 07.04.2016 г., издадена от полицейски орган в отдел „ИП” при ОД на МВР- П., Н. Й. е задържан за срок от 24 часа. С постановление от 07.04.2016 г. същият е привлечен в качеството на обвиняем по образуваното ДП за престъпление по чл. 308, ал. 7 във вр. с ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК - за това, че на 06.04.2016 г. в град П. е държал предмети, за които е знаел, че са 5 предназначени и са послужили за съставяне на неистински официални документи и за преправяне съдържанието на официални документи български документи за самоличност, свидетелства за управление на ППС и документи за завършено средно образование, с цел имотна облага, както и за престъпление по чл. 308, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.

20, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - за това, че в периода от февруари 2016 г. до края на март 2016 г. в град П., при условията на продължавано престъпление, като извършител в съучастие с А.Л.Я., М.И.А. и И.П.Б., като подбудители и помагачи, с цел имотна облага е бил съставил неистински официални документи - СУМПС и контролни талони с цел да бъдат използвани. С постановление от 07.04.2016 г. на прокурор при РП - П. обвиняемият Й. е бил задържан за срок от 72 часа в ОЗ “Следствени Арести“ П.. С протоколно определение от 08.04.2016 г. по чнд № 2176/16 г. на ПРС, по повод отправено от РП - П. искане по чл. 64, ал. 1 от НПК, спрямо Н. Й. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение № 506 от 14.04.2016 г., постановено по вчнд 982/2016 г. на ОС- П., определението на първостепенния съд е потвърдено. От материалите по ДП е установено, че на 06.04.2016 г. са били извършени действия по претърсване и изземване в жилището на ищеца в град П., ЖК „Т.“, бл. 70, като са иззети предмети, описани в съставения протокол за претърсване и изземване. Такива процесуално-следствени действия са били извършени и на 07.04.2016 г. в имот на Й. в село Я., област П., където не са открити вещи, имащи отношение към предмета на разследването. На 13.06.2016 г. разследването е предявено на обвиняемия Й., за което е съставен протокол, а на 14.06.2016 г. е изготвено писмено мнение за изпращане на воденото досъдебно производство на РП П. за предаване на съд на обвиняемите. По повод молба на Н. Й., съдържаща искане за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека, е било образувано чнд № 3574/16 г. на ПРС. С протоколно определение № 1045/16.06.2016 г., постановено по това дело, искането е било оставено без уважение. Ищецът подал жалба срещу определението и същото е било отменено с определение от 23.06.2016 г. на ПОС по вчнд № 1483/2016 г., като по отношение на обвиняемия Й. е взета мярка за неотклонение „подписка“. С постановление от 29.06.2016 г. Й. е привлечен като обвиняем по ДП, като обвинението е прецизирано.