Решение № 260204 от 09.10.2020, Районен съд - Велико Търново

Р Е

Ш Е Н

И Е

№...... гр.В.Търново, 09.10.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на десети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И. при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№187 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че на

22.03.2018г., около 15.20ч., на републикански път *****е настъпило ПТП с участието на лек автомобил “Ф Ф” с рег.№********, управляван от В.П.Х. и лек автомобил „Т К” с ДК №********, управляван от Ш.К.Х., при което пострадал ищеца, който пътувал в лекия автомобил „Ф Ф”. Сочи се, че причина за ПТП-то било, че водачът на лекия автомобил „Ф Ф” нарушил правилата за движение и поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, изгубил контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в насрещната лента за движение и се ударил движещия се по нея лек автомобил „Т К”. Излагат се твърдения, че във връзката с настъпилото ПТП, било образувано ДП №*****. по описа на РУ на МВР С, което било прекратено. Сочи се, че ищецът бил хоспитализиран първоначално в МБАЛ С с диагноза: множество счупвания на ребра, закрито. На следващия ден ищецът бил транспортиран в отделение в гр.П.Тръмбеш, където му е поставена диагноза „множество счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза. Множество счупвания на ребра; счупване на пубисна кост двустранно; счупване на ацетабулума, вдясно”. Сочи се, че по време на хоспитализацията ищецът бил прикован на легло, като били проведени много рехабилитационни процедури. Впоследствие, ищецът получил оток и тежест в левия крак, поради което провел консултация със съдов хирург и бил диагностициран и с флебит и тромбофлебит на дълбоките съдове на долните крайници. Ищецът заявява, че на 28.03.2019г. бил освидетелстван с 50% трайно намалена работоспособност. Сочи се, че травматичните увреждания трайно са затруднили движенията на ищеца за срок повече от три месеца, като ищецът бил в болнични заведения повече от 2 месеца, както и че лечебният и възстановителен период продължава и понастоящем. Ищецът заявява, че във връзка с лечението си направил разходи за медикаменти и лечение, които претендира като имуществени вреди в размер на 2 573,15лв., подробно описани в исковата молба по разходни документи /71бр. касови бонове/. Ищецът сочи, че за лекия автомобил „Ф Ф” с рег.№ ****има сключена при ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност”, със срок на действие 18.04.2017г.-17.04.2018г.

Ищецът заявява, че депозирал пред застрахователя заявление от 01.10.2019г. и допълнително заявление от 06.12.2019г. с претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, по което застрахователят отказал да изплати обезщетение. Ищецът счита, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответното дружество, поради което отправя искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2 573,15лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и медикаменти, които вреди твърди, че са настъпили в резултат на ПТП от 22.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2018г. до окончателното изплащане. Претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който искът е оспорен като недопустим, поради неизтичане към момента на подаване на исковата молба на срока по чл.498 ал.3 вр чл.496 ал.1 от КЗ. По същество, ответникът оспорва иска като неоснователен, по съображения изложени в отговора на исковата молба. Не спори наличието на застрахователно правоотношение, но оспорва, че вината за процесното ПТП е на водача на лекия автомобил „Ф Ф”. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва претендираните имуществени вреди, като заявява, че липсват доказателства, че е следвало да бъдат направени разходи за лечение и медикаменти и кое е лицето, което ги е направило. Оспорва и началния момент, от който се претендира лихвата за забава. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като твърди, че същият е бил с неправилно поставен или без поставен обезопасителен колан. Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 22.03.2018г., около 15.20ч. ищецът пътувал в лек автомобил „Ф Ф” с рег.№****, управляван от В.Х., като автомобилът се движел по републикански път *****и при движението си автомобилът навлязъл в насрещната пътна лента, след което се ударил в насрещно движещия се по нея лек автомобил „Т К” с рег******, управляван от Ш.Х.. При възникналото ПТП били причинени телесни увреждания на ищеца Б.Б..

Мястото на произшествието е посетено от органите на МВР и по делото е представен като доказателство заверен препис от протокол за ПТП от 22.03.2018г., в който са описани обстоятелствата при възникване на ПТП.

Във връзка с процесното ПТП било образувано ДП №****по описа на РУ С за това, че на 22.03.2018г. на път ІІІ-407, в района на гр. С, при управление на МПС по непредпазливост причинил на Б.И.Б. средна телесна повреда-престъпление по чл.343 ал.1 б”Б” от НК. Образуваното ДП 576/2018 по описа на РУ С е прекратено по искане на пострадалия, с постановление на РП С от 16.08.2018г.

Видно от представените по делото епикризи, ищецът е бил приет в болнично заведение МБАЛ гр.С, на 22.03.2018г, след претърпяното ПТП, с болки в дясна гръдна половина, наранен гръден кош.

Поставена му е диагноза „множествени счупвания на ребра, закрито”. На 23.03.2018г. на ищеца е направена рентгенография на таза и е установено счупвания- фрактура на пубисната кост хоризонтален и долен клон в ляво и хоризонтален клон в дясно. Проведено е лечение-позиционна терапия, аналитични упражнения в леглото, лечебен масаж, медикаментозно лечение. Поставена му е окончателна диагноза „множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначен стълб и таза”.

По делото са представени и епикризи от проведено от ищеца балнеолечение в Минерални бани- П.Т, както и болнични листи за ползване на отпуск поради временна неработоспособност, издадени за периода 23.03.2018г.-17.03.2019г.

Представени са касови бонове, за периода 15.05.2018г.-06.11.2019г. относно разходи за закупуване на медикаменти.

Видно от представеното по делото заявление, ищецът е отправил до застрахователя застрахователна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от 13.11.2019г. и допълнително заявление от 06.12.2019г. за претенция до застрахователя за обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за медикаменти в общ размер 2573,15лв., претендирани ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението.

От страна на застрахователя е даден отговор на молбата за обезщетение, като е отказано изплащане на обезщетение по посочените в отговора на от 23.12.2019г. съображения и изискан влязъл в сила акт доказващ виновността на водача на МПС.

Не е спорно, че за лек автомобил "Ф

Ф” с ДК №******* е бил сключен в ответното дружество договор за застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в застрахователна полица**********, валидна за период 18.04.2017г.-17.04.2018г.

По делото е допусната съдебна авто-техническа експертиза, от заключението на която се установява механизмът на възникналото на 22.03.2018г. ПТП, при което в резултат на удар между МПС, в което е пътувал ищеца и МПС, управлявано от трето лице, са причинени вреди. Видно от заключението на експертизата, основната причина за ПТП-то от експлоатационно-техническа гледна точка е допуснатото движение на лек автомобил марка „Ф Ф” от водача Х. в насрещната пътна лента, където автомобилът пресича траекторията на движение на управлявания от водача Х. лек автомобил „Т”, като последния не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. В заключението е посочено, че водачът на МПС „Ф Ф” е имал възможност да предотврати удара, като не навлиза в насрещната пътна лента, където в същото време върху нея са се движили два автомобила.

От заключението на допусната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на претърпяното ПТП на 22.03.2018г. ищецът, като пътник в лек амтомобил, участвал в ПТП-то е получил следните травматични увреждания: „фрактура на 6-то ребро в дясно закрита; фрактура на пубисна кост хоризонтален и долен клон в ляво и хоризонтален клон в дясно; фрактура на ацетабулума в дясно. Посочените фрактури са без дислокация на фрагментите”. В заключението е посочено, че в резултат от получените фрактури ищецът е бил хоспитализиран за повече от два месеца, като същият е бил поставен първоначално на строг постелен режим на легло, впоследствие е проведена рехабилитация, която е била продължителна. Вещото лице е посочило, че ищецът повече от три месеца се е обслужвал с чужда помощ и повече от 6 месеца е използвал при придвижването си специализирани помощни средства. Изводът на вещото лице е, че посочените травматични увреждания са обусловили трайно затруднение на движението на снагата и долните крайници за срок по-голям от 6 месеца и ползване на отпуск по болест повече от една календарна година. Вещото лице е посочило, че в резултат от продължителното обездвижване ищецът е получил посттравматичен тромбофлебит на левия крак, констатиран при преглед от съдов хирург. Вещото лице е посочило, че представените по делото касови бонове, описани в исковата молба, са от изпълнени рецепти от ищеца за периода на неговото лечение, като тези разходи са в причинно-следствена връзка с получените травматични увреждания и са били необходими за провеждане на правилно адекватно лечение. Посочено е и че към момента на изготвяне на заключението ищецът продължавал да приема периодично медикамети с цел пълно преодоляване на евентуални оплаквания. Вещото лице е посочило, че нервосензорната загуба на слуха и хиперпладията на простатата при ищеца не са в причинна връзка с претърпяното ПТП.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ш.К.Х., който заяви, че на конкретния ден 22.03.2018г. управлявал автомобил „Т” , който бил наел опреди 6-7 месеца.

Пътувал в посока от гр.П Т към гр.С. Пътят бил заледен. Пред него имало две коли. При навлизане в завой видял кола от насрещното, която правила изпреварване, при което се завъртяла напреки и се ударила в лекия автомобил, управляван от свидетеля. При удара пострадали майката на свидетеля, която пътувала заедно с него и пътник от другия автомобил.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предмет на настоящото производство е пряк иск срещу застраховател, с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ с претенция за обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от водач на застраховано при ответника МПС. Съгласно цитираната разпоредба увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка «гражданска отговорност» застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «гражданска отговорност», между прекия причинител на вредата и застрахования. Наред с това следва да са налице и предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди.

Предявеният иск е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.380 ал.1 от КЗ вр. чл.412 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна застрахователна претенция по чл.380 ал.1 от КЗ е специална предпоставка за допустимост на иска срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените доказателства ищецът, на 06.12.2019г. е отправил до ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция за обезщетяване на имуществени вреди от соченото ПТП. След като е спазено изискването на горецитираната разпоредба от КЗ, исковата претенция, предявена по съдебен ред за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди се явява допустима.

Разпечатката съдържа 32 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb85821b-cead-4b76-92c3-5346134fafcc