Решение № 210 от 23.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Варна, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110202360 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Ж. И. Ж., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №23-0003635 от 05.03.2025 г., издадено от Началник на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, само в частта, с която за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, н а въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер 3000.00 лв.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че проверката е извършена от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, лишено от основание, като наложената санкция е несправедлива.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :

На 28.01.2025 г. около 13.55 ч., в гр. Варна, ЮПЗ, на около 100 м преди вход/изход на пристанища ПЧМВ, управляваното от въззивника съчленено превозно средство, състоящо се от влекач „Волво ФХ12”, категория N3, рег.№******** и прикачено полуремарке с три оси, категория 04, рег.№ТХ1708ЕЕ, извършващо обществен превоз на товар пшеница по маршрут с. Петлешково, обл. Добрич – гр. Варна, било спряно за проверка от актосъставителя К. К. и свид. В. П. – двамата инспектори в ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна. Проверката на превозните документи констатирала, че удостоверената обща маса 57220 кг по представените документи – товарителница и пътнопрехвърлителна разписка, надвишава с 17220 кг допустимата максимална маса 40000 кг на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване съобразно чл.6, ал.1, т.3, 1 б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, поради което спрямо възивника бил съставен АУАН №01226 от 28.01.2025 г. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. Като възприел изцяло констатациите по акта и дадената правна квалификация, наказващият орган издал оспореното НП.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени, непротиворечиви и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите К. Калоянчев и В. П., така и от приобщените документи – НП №23-0003635 от 05.03.2025 г., АУАН №01226 от 28.01.2025 г., Заповед №РД-08-107 от 29.02.2024 г., пътен лист, товарителница и пътно-прехвърлителна разписка.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №РД-08107 от 29.02.2024 г. от Министър на транспорта и съобщенията.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и съставеното въз основа на същия НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на законоустановените процесуални изисквания за форма и съдържание.

Нарушението е констатирано при проверка от служители на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна. Съгласно чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и на свидетел по установяване на нарушението.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП по същество съдържа изискване за спазване на установените допустими параметри за масата на пътните превозни съобразно Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Този подзаконов нормативен акт регламентира както параметрите, с чието превишаване ППС попада в категорията на извънгабаритните, така и разрешителния ред чрез заплащане на такса към ИА „Пътна инфраструктура“ за движение с извънгабаритно ППС. При приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че управляваното от въззивника съчленено ППС, попада в хипотезата на чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г., за която допустимата максимална маса е до 40000 кг и установената стойност 57220 кг сочи претоварване с 17220 кг.

Административно–наказателната отговорност на въззивника е ангажирана на основание чл.177, ал.3 ЗДвП, предвиждащ санкция за всеки, който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. При проверката, а и в последствие до издаване на процесното НП, въззивникът не е представил надлежно издадено разрешително след заплатена такса за извършване на съответния превоз при превишение на допустимите максимални нива на натоварване.

Изтъкнатите аргументи сочат правилност и законосъобразност на констатациите на наказващия орган за съставомерност на поведението на въззивника като 2 административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. Същевременно, съдът намира определеното от наказващия орган наказание "глоба" в максималния установен размер 3000.00, при регламентиран минимум 500.00 лв (съобразно действащата към датата на нарушението редакция на чл.177, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП), за несъобразено с нормата на чл.27 ЗАНН. Действително, констатираното претоварване е с повече от 20 % над допустимите нива и поради това подлежи на класифициране като „най-тежко нарушение“ съобразно Директива 96/53/ЕО на Съвета, но от друга страна, по делото не са налице данни за предходно регистрирани нарушения и санкционни актове спрямо въззивника. Също така, той не е извършвал превоза за собствена сметка, а по възлагане, като осъществяващ длъжност „шофьор“ по трудов договор в търговско дружество – превозвач, спрямо когото въззивникът е в положение на зависимост. Поради това, съдът намира определения размер на санкцията за прекомерен и несъответстващ на тежестта на нарушението и имотното състояние на нарушителя. При изтъкнатите аргументи, съдът счита, че наказанието следва да бъде наложено в занижен размер, между минималния и средния предвиден, а именно – 1000.00 лв, поради което в тази част, обжалваното НП следва да бъде изменено.

При този изход на спора и съобразно отправената претенция от въззиваемата страна, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.00 лв до 120.00 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство в едно с. з., съдът намира, че за база при определяне размера на обезщетението следва послужи минималния установен размер 80.00 лв.

Доколкото намаления размер на наложеното наказание е неблагоприятен за въззиваемата страна резултат, липсата на регламентиран ред за присъждане на разноски в такава хипотеза може да бъде преодоляна чрез приложен от съда критерий за справедливост, съобразен със специфичните основни и същностни цели на производството по оспорване на НП по реда на ЗАНН. От гледна точка на въззиваемата страна, първостепенна цел е да се потвърди оспорения акт, при което отговорността за твърдения нарушител се понася изцяло, а второстепенна се явява целта да се измени само размера на наложената санкция, при което санкционираното лице понася своята отговорност на по-ниска стойност. Изхождайки от тези две цели и съответните последици за въззиваемата страна и като съобрази, че при потвърждаване на НП, съгласно чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, възнаграждението за юрисконсулт се присъждат в пълен размер, то при постигане на второстепенната цел – изменение на НП, настоящият състав счита за справедливо, от установения базов размер 80.00 лв, да се счита половината 40.00 лв като основа за определяне стойността, с която следва да бъде съразмерно редуциран размера на определеното възнаграждение. Съобразно този критерий, в настоящия случай, половината (40.00 лв) на определения базов размер, съразмерно на изменената част - намалена с 2/3 сочи резултат 26.66 лв, с която стойност следва да бъде намалено базово определеното възнаграждение до сумата 53.34 лв.

Въпреки, че намаления размер на наложеното наказание е благоприятен за санкционираното лице резултат и е отправена съответна претенция по чл.63д, ал.1 ЗАНН и от въззивника, при липсата на представени доказателства за платено възнаграждение за упълномощения повереник, разноски за въззивника не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №23-0003635 от 05.03.2025 г., издадено от Началник ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, срещу Ж. И. Ж., ЕГН **********, само в частта за санкционираното нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като в съответната част НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба“, от 3000.00 лв до 1000.00 лв (хиляда лева, 00 ст.), и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част, на основание чл.63, ал.7, т.2, вр. ал.2, т.4 ЗАНН.

ОСЪЖДА Ж. И. Ж., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ИА „Автомобилна администрация“ гр. София, сумата 53.34 лв (петдесет и три лева, 34 ст.), представляваща съразмерно на изменената част възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4