Решение № 388 от 21.10.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Петрич, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20261230100189 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, обективираща обективно кумулативно съединени положителни установителни искови претенции на „АПС Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу М. Н. Д., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Д. Г.“ № *, ет. *, ап. **.

Ищецът твърди, че на 13.02.2020 година ответникът М. Н. Д. Договор за потребителски кредит № 397672 със „С. К." ООД, по силата на който Д. е получила заем от 800 лева, срещу което се задължил да върне заема чрез 11 броя погасителни вноски от по 180 лева в срок до 13.01.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 % и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

Сочи, че процесният договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Твърди, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата 1 информация, изискуема по закон.

Твърди, че ответникът М. Н. Д., не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит.

Сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г. „С. К." ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по процесния договор на цесионера „АПС Б. Б." ЕООД. Твърди, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба задължението на ответника все още не е погасено. Посочва, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Сочи, че същата се дължи от длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

Ищецът сочи, че се е снабдил със заповед по чл.410 ГПК за процесните вземания, по ч.гр.д. № 1339/2025 година по описа на РС гр.К., която заповед длъжникът е оспорил. В тази връзка му е указана възможността да предяви установителен иск за вземанията, което същият е сторил с исковата молба, въз основа на която е образувано делото.

С горното обосновава правния си интерес от предявяване на претенциите.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, за които ищецът се е снабдил със заповед по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1339/2025 г. по описа на Районен съд гр. К., а именно: 409,03 /четиристотин и девет евро и три евроцента/ евро - дължима и неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 397672/13.02.2020 година, сключен между "С. К.“ ООД и ответника, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението; 161,18 /сто шестдесет и едно евро и осемнадесет евроцента/ евро -законна лихва за забава върху главницата за период от 14.01.2021 г. до 30.10.2025 г. Ищецът претендира сторените разноски по исковото и заповедно производство, представя писмени доказателства.

2

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни по основание, така и по размер. Прави искане за отхвърляне на претенциите като неоснователни и за присъждане на съдебни разноски. Релевира възражения за недействителност на процесния договор за кредит. Позовава се на чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9.

Твърди, че в договора липсват подписи за кредитополучател и кредитор на всяка от страниците, включително и на последната страница от представените Договор за потребителски кредит и Общи условия. Оспорва съдържанието на неподписаните страници и документи. Твърди, че кредитополучателят не е дал съгласие за включените в тях клаузи - лихвени условия, неустойки, такси и комисионни, предсрочна изискуемост и др. Твърди, че липсата на подписи върху всяка страница поставя под съмнение автентичността и непроменяемостта на съдържанието на договора, както и реалното информирано съгласие от нея. Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства за сключване на договора за заем по електронен път. В същото време не са представените към исковата молба задължителните съгласно ЗПК документи към Договора - искане за сключване на договор за кредит, Стандартен европейски формуляр, което също води до недействителност на договора.

Оспорва твърденията, че ответникът е усвоил заема.

Твърди, че в процесния договор не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота.

Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него, и как се формира посочения в договора ГПР от 48.25 %, т.е. само формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Сочи Решение от 21.03.2024 г. по дело № С-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз.

Твърди, че предвидената в договора - чл.6.2. клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави. Сочи подробни правни доводи в тази насока.

Прави възражение за недължимост на вноските по главница и лихва, поради изтекла погасителна давност. Сочи Тълкувателно решение № 3/2023 от 3

21.11.2024 г. на ВКС. Твърди, че в конкретния случай данни кредитът да е бил обявяван за предсрочно изискуем. Позовава се на чл. 111 от ЗЗД.

С гореизложеното обосновава искане за отхвърляне на исковете.

Претендира съдебни разноски.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозира чрез процесуален представител писмено становище, с което поддържа предявените искове. Заявява воля за разглеждане на делото в негово отсъствие. По същество на делото пледира за уважаване на исковете като доказани и основателни. Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

Заявява възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение.

Ответникът не се явява в съдебно заседание, представлява се от договорен процесуален представител, който заявява становище за недоказаност и неоснователност на претенциите. Поддържа отговора на исковата молба, релевира подробни правни аргументи, не сочи доказателства, представя писмена защита.

Като доказателства по делото са събрани представените такива писмени от ищеца.

Въз основа на събраните по делото доказателства - разгледани поотделно и в съвкупност, при съобразяване и на приложимия закон, съдът намира предявените искове за недоказани и неоснователни и като такива следва да ги отхвърли. Съображения:

Безспорно се доказа по делото, че на 24.11.2025 година ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 397672, сключен на 13.02.2020 година между „С. К." ООД /кредитор/ и М. Н. Д.

/кредитополучател/, и Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., сключен между „С. К." ООД /цедент/ и „АПС Б. Б." ЕООД /цесионер/. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 1339/2025 година по описа на РС гр.К., в хода на което е постановено разпореждане, с което заявлението е частично уважено/отхвърлено. Издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 1122/26.11.2026 година срещу ответника за процесните вземания. Установи се, че длъжникът е подал възражение в срок, с което е оспорил съществуването на вземанията по заповедта, във връзка с 4 което и в изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят е предявил исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.

Събраните по делото писмени доказателства, в това число Договор за паричен заем Кредирект № 397672 - без подписи на посочените в него като страни лица, не доказват сключване на описаното в исковата молба заемно облигационно правоотношение. Ищцовите твърдения, че вземанията -предмет на исковете, произтичат от договор за кредит, сключен от разстояние, съдът намира за недоказани.

Съгласно чл.18, ал.2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/. По делото не се представиха надлежни доказателства за електронни изявления от страните със съдържание, описано в исковата молба. В този смисъл недоказана е ищцовата теза, че договорът за кредит е сключен в електронна форма, между страните от разстояние.

Ищецът релевира и довод, че договорът за заем е реален договор и като такъв се счита за сключен от датата на получаване на паричната сума.

По делото не се представиха надлежни доказателства за предоставяне на заем от 800 лева от "С. К." ООД на ответника, при договорености за краен падеж, начин на погасяване на задължението, допълнителни клаузи за възнаградителна лихва и неустойка, в смисъла твърдян в исковата молба. В тази връзка съдът счита, че дори и в хипотезата на установяване на факта на предоставяне на определена парична сума от "С. К." ООД на ответника, то при наличните по делото доказателства не може да се направи извод, че сумата е дадена на основание твърдяното от ищеца заемно правоотношение. Ето защо съдът счита за недоказани релевираните от ищеца доводи за възникнало между "С. К." ООД и ответника заемно правоотношение, по силата на което претендира възникване и съществуване на ликвидни и изискуеми вземания /процесните/ от ответника.

Гореизложеното води до категоричен извод за недоказаност и неоснователност на ищцовите твърдения за възникване и съществуване на процесните вземания в патримониума на ищеца, на основание описания в исковата молба договор за заем, респ. договор за цесия, поради което предявените искове следва изцяло да се отхвърлят.

Доколкото по делото не се установи сключване на описания в исковата 5 молба договор за паричен заем, съдът не коментира релевираните от ответника доводи и възражения за недействителност на твърдяното заемно правоотношение поради нарушаване на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП, също и възражението за погасяване на процесните вземания по давност.

Предвид изхода на делото право на разноски има ответника. В тази връзка, на основание чл.78, ал.2 ГПК и предвид на представените от ответната страна доказателства за заплатен от същата адвокатски хонорар в размер на 150 евро, ищецът следва да понесе отговорността за тези разноски. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на разноските на ответника, предвид обема правна помощ и съдействие, оказани от процесуалния представител на ответника, в хода на процеса - подаване на писмен отговор на исковата молба, явяване в открито с.з., представяне на писмена защита.

Водим от горното и на основание чл.422 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ претенциите на „АПС Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.С., район "Тр.", бул."Б." № ** срещу М. Н. Д., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Д. Г.“ № *, ет. *, ап. **, да се признае за установено по отношение на ответника, че съществуват вземания на ищеца за сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1399/2025 г. по описа на Районен съд гр.К., а именно: 409,03 /четиристотин и девет евро и три евроцента/ евро - дължима и неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 397672/13.02.2020 година, сключен между "С. К.“ ООД и ответника, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението; 161,18 /сто шестдесет и едно евро и осемнадесет евроцента/ евро -законна лихва за забава върху главницата за период от 14.01.2021 г. до 30.10.2025 г.