Решение № 661 от 18.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. Пловдив, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330203673 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

/НП/

№

508420-F532403/27.04.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „САВИ 80“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

......, представлявано от Б. Н. С., ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118 ал.4 т.1 от Закона за данък върху добавена стойност /ЗДДС/, на основание чл.185 ал.2 вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС.

По съображения, изложени в жалбата, дружеството-жалбоподател моли съда да отмени НП като незаконосъобразно. В съдебно заседание, не изпраща представител.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк.

Манолева, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна се установява следното:

1

На 20.12.2019г. от служители на НАП при ЦУ на НАП, сред които св.

Й. Н. Й., на длъжност „инспектор по приходите“, била извършена проверка на ресторант „Орфей“, находящ се в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, ул.

„Съединение“ № 61, стопанисван от „САВИ 80“ ЕООД. Установено било, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство марка DATECS DP-150 с ИН на ФУ DT 759732 и ИН на ФП 02759732, от което бил изведен дневен финансов отчет без нулиране. В хода на проверката била разчетена касовата наличност в брой от фискалното устройство, която била в размер на 325,81 лв. Направен бил опис на наличните парични средства след установена фактическа наличност в брой, която била в размер на 305,30 лв. Констатирано било, че сумата на паричните средства в началото на работния ден, както и други служебно въведени и изведени пари във фискалното устройство към момента на проверката били с нулеви стойности.

Въз основа на извършеното, контролният орган констатирал отрицателна разлика на паричните средства в размер на 20,51 лв., като в деня на проверката в наличното в обекта фискално устройство не се регистрирала всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/, извън случаите на продажби, чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени суми“.

Проверяващите приели, че е извършено нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС, което не водело до неотразяване на приходи.

Резултатите от проверката били отразени в ПИП сер. АА № 0409099/20.12.2019г.

За установеното св. Й. съставил срещу „САВИ 80“ ЕООД Акт за установяване на административно нарушение

/АУАН/

№

F532403/26.12.2019г. за извършено на 20.12.2019г. в гр. Пловдив нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на „САВИ 80“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба за Н18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на Й. Н.

Й. - актосъставител, разпитан в качеството на свидетел, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, както и от приложените към административната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства - АУАН № F532403/26.12.2019г., ПИП сер. АА № 0409099/20.12.2019г., Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от 20.12.2019г., декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение от 20.12.2019г., дневни отчети, фискален бон, съкратен отчет на фискална памет, Заповед № ЗЦУОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, Решение № 2

1936/17.10.2022 г. по АНД № 3672/2022 г. по описа на РС-Пловдив, ІХ н.с., НП № 508422-F532402/27.04.2020 г., Приложение към НП № 508422-F532402/27.04.2020 г., АУАН № F532402/26.12.2019 г., писмо с изх.

№ 66046/29.10.2020 г., Решение № 260297/30.09.2020 г., постановено по АНД 4124/2020 г. по описа на РС-Пловдив, ІV н.с., НП

№

508454-F532534/27.04.2020 г., АУАН № F532534/29.12.2019 г. и Решение № 14767/30.11.2020 г. на ВАС.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема, че описаното в НП деяние е безспорно доказано и правилно квалифицирано като неизпълнение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС. Нарушената разпоредба предвижда извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Посочената разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Относно препратката към чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, следва да се посочи, че тази разпоредба предвижда издаването на наредба от Министъра на финансите за условията, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане /извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с ФУ и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Именно въз основа на посочената норма е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006г., за нарушение на която дружеството е санкционирано. В случая на датата на 3 нарушението е констатирана касова разлика в размер на 20,51 лв., представляваща парични средства отразени във фискалното устройство на проверения обект в повече от установените парични средства в касата на стопанисвания от дружеството ресторант, като не е била регистрирана във фискалното устройство промяна на касовата наличност чрез операция „служебно изведени“ суми, което очевидно противоречи на цитираните погоре законови изисквания. Монтираното в обекта фискално устройство притежавало такава функционална възможност, като този факт не се оспорва от нарушителя. По този начин с бездействието си санкционираното дружество е извършило от обективна страна нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006г. вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

Установеното нарушение е на просто извършване и в резултат на осъществяването му не се е стигнало до неотразяване на приходи, поради което и на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС, административнонаказващият орган е наложил санкцията по реда на чл.185 ал.1 от ЗДДС, която разпоредба предвижда за юридическите лица и едноличните търговци имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. Наложената санкция за нарушението в конкретния случай е минимално предвидения в закона размер от 500 лв., която санкция според съда се явява съответна на извършеното нарушение и би способствала за постигането на целите на ЗАНН.

Съдът не приема като основателни доводите на жалбоподателя, че управителят не познава лицето Спас Димов Кухтев и същият не бил в списъка на работещите в дружеството. Установява се по делото, че лицето Кухтев в действителност е работил в проверения обект, за което е попълнил собственоръчно декларация в този смисъл, както и че лично той е приел плащането на сумата от контролната покупка, направена от проверяващите /отразено в констативния протокол, съставен във връзка с проверката/. Що се отнася до това дали управителят на дружеството знае кои са лицата, които обслужват клиентите в ресторанта и дали може да присъства лично във въпросния обект, това според съда са организационни въпроси, касаещи дейността на дружеството и са неотносими към факта на констатираното нарушение.

Неоснователно е и възражението, че констативният протокол бил нечетливо написан, поради което управителят на дружеството се затруднявал да упражни правото си на защита. Следва да се посочи, че т.нар. „констативен протокол“ не е акт, предвиден в ЗАНН, а в някои случаи до съставянето на същия се прибягва по преценка на органа за скрепяване на определени обстоятелства, което не е задължително. В случая извършената проверка, съставеният АУАН и издаденото НП биха били законосъобразни и без съставянето на констативен протокол, като фактите по нарушението се установяват от показанията на самия актосъставител. И до колкото липсата на съставен констативен протокол не би могла да опорочи настоящото производство, то още по-малко последното би могло да се случи предвид нечетливо написан констативен протокол.

4

Не са налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на §1 т.4 от ЗАНН, доколкото процесното деяние не разкрива пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. Действително от нарушението не е последвало неотразяване на приходи, но това, както и размерът на невъведената сума са били взети предвид от административнонаказващият орган при индивидуализиране на наказанието. Нарушената разпоредба на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. е част от установена фискална политика и следващите от това задължения, касаещи регистрацията и отчетността на извършваните касови операции.

Именно с цел предотвратяване възможността за укриване на данъчни задължения, законодателят е въвел административни изисквания към лицата, ползващи фискални устройства и е създал условия за проследяване на паричния поток в търговския обект чрез съпоставянето на касовата наличност, отразените в съответното фискално устройство суми от продажби и извършените служебно въведени и изведени суми във всеки един момент, като разликата между наличните и документираните средства представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност, какъвто е настоящия казус. В случая по делото липсват доказателства за наличие на смекчаващи обстоятелства. Напротив, представени са такива и за други нарушения на процесната наредба, което по категоричен начин води до извода за липса на предпоставки за маловажност на деянието. По тези съображения съдът намира за неприложима в настоящото производство разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.