Решение № 46 от 16.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Пловдив, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20235000500022 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №400 от 18.11.2022г., постановено по гр.дело №205/2022г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, П., гр.С., бул. В. № *, е осъдена да заплати на С. Ю. С. с ЕГН:**********, от гр.П., бул. Г. Б. № ***, на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, сумата от 15000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение по чл.199,ал.1,т.2 във връзка с чл.198,ал.1,т.4 от НК и незаконно предаване на съд за престъпление по чл.198,ал.1,т.4 от НК, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума от 25.02.2022г., като иска за разликата над 15000лв. до 40000лв., ведно със законната лихва, е отхвърлен и постановено по гр.дело №205/2022г. по описа на Окръжен съдПазарджик, П., гр.С., бул. В. № *, е осъдена да заплати на С. Ю. С. с ЕГН:**********, от гр.П., бул. Г. Б. № ***, разноски по делото в размер на 1

10лв., а на адвокат И. В. от АК-Пазарджик, с адрес: гр.П., ул. И. № *, на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, адвокатско възнаграждение в размер на 1750лв., съобразно уважената част от иска.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят П., която го обжалва в осъдителната му част относно присъденото обезщетение от 15000лв. със законна лихва и разноски с конкретни доводи за неправилност относно наличието на действително причинени неимуществени и техния характер и интензитет, с оглед конкретните обстоятелства и приложението на чл.52 от ЗЗД, и претендира за отмяната му относно нея и отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на размера на обезщетението.

Въззивна жалба е подадена и от страна на С. Ю. С., чрез пълномощника му адв.И. В., посредством която решението се атакува в отхвърлителната му част за разликата над присъдения размер от 15000лв. на обезщетението за неимуществени вреди до пълния предявен от 40000лв. Поддържа да не са отчетени в достатъчна степен продължителността и характера на търпените вреди. Претендира за отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и уважаване на иска в пълен размер с присъждане на разноски.

Страните не са подали отговори на въззивните жалби.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от С. Ю. С. против П. иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение от 40000лв. за неимуществени вреди претърпени вследствие воденото спрямо него наказателно производство за престъпление по чл.199,ал.1,т.2 във връзка с чл.198,ал.1,т.4 от НК, преквалифицирано по чл.198,ал.1,т.4 от НК по ДПсл.д.№*/****г. на НСлС, за извършването на което е оправдан изцяло с влязла в сила в тази й част след произнасянето на ВКС с Решение №16/24.02.2022г. по н.д.№1098/2021г. Присъда №12 от 12.10.2021г. по ВНОХД №474/2021г. на Окръжен съд-Пазарджик, ведно със законната лихва от 25.02.2022г.

Ищецът твърди през време на наказателното производство основните му притеснения да са били свързани с обвинението за грабеж, породени от 2 страха, че ще бъде осъден ефективно, че ще бъде разделен от семейството му и детето му Н. С., родено на 15.10.2015г. от съвместното му съжителство с И.

Б., ще расте без бащини грижи. Вследствие на поС.ния стрес станал сприхав и раздразнителен, без причина повишавал тон на близките си, предпочитал да е сам и почти престанал да общува с приятелите си, страдал от безсъние и безпокойство. Преди да бъде привлечен като обвиняем работел във В., където със семейството му възнамерявали да се установят за поС.но, но тези му намерения били осуетени от наложената му заради обвинението в грабеж забрана да пътува в чужбина.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдение ищецът да не е претърпял сочените неимуществени вреди и такива да не са пряка последица от действията на П., както и претендираното обезщетение да е изключително завишено по размер. Позовал се е на това, че в същото наказателно производство ищецът е признат за виновен по обвинение за престъпление по чл.137 от НК. Подчертал е, че по-голямата част от забавянето на наказателното производство е в съдебната фаза, за която отговорността на П. не може да се ангажира, тъй като ръководно-решаващият орган е съдът. Поддържал е, че липсват доказателства за налагането на принудителната процесуална мярка „забрана за напускане на пределите на страната“, а и при такава ищецът да е могъл да поиска и получи разрешение за напускане на страната, да обжалва отказа или да иска отмяната й от съда, като принудителните административни мерки се налагат от административните органи, различни от П., и на съответно предвиденото законово основание.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Безспорно установено е, че с Постановление от 22.03.2018г. ищецът С.

С. е привлечен по образуваното ДП-сл.д.№*/****г. по описа на НСлС като обвиняем за престъпления по: чл.199,ал.1,т.2 във връзка с чл.198,ал.1 вр. ал.4 от НК; чл.137 във връзка с чл.20,ал.2 от НК; чл.319 във връзка с чл.20,ал.2 от НК; чл.286,ал.2 във връзка с ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр. чл.26,ал.1 от НК; чл.290,ал.1 вр. чл.20,ал.2 и чл.26,ал.1 от НК и спрямо него е взета мярка за 3 неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000лв. С Постановление от 10.10.2018г. наказателното производство спрямо С. е частично прекратено за престъплението по чл.199,ал.1,т.2 във връзка с чл.198,ал.1 вр. ал.4 от НК, като същото е продължило за престъпления по: чл.198,ал.1 вр. ал.4 от НК; чл.137 във връзка с чл.20,ал.2 от НК; чл.319 във връзка с чл.20,ал.2 от НК; чл.286,ал.2 във връзка с ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр. чл.26,ал.1 от НК. С Постановление от 18.10.2018г. наказателното производство е прекратено и за престъпленията по чл.319 във връзка с чл.20,ал.2 от НК и по чл.286,ал.2 във връзка с ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр. чл.26,ал.1 от НК, като е продължило за тези по чл.198,ал.1 вр. ал.4 от НК и по чл.137 във връзка с чл.20,ал.2 от НК, за които на 18.04.2019г. е внесен обвинителен акт в съда и е образувано НОХД №*****г. по описа на РС-Пазарджик. С постановената по същото Присъда №******* С. е оправдан по обвинението за престъпление по 198,ал.1 вр. ал.4 от НК, като е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195,ал.1,т.4 във връзка с чл.194,ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за една година и два месеца, и е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.137, във връзка с чл.20,ал.2 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за една година и два месеца, като на основание чл.23,ал.1 от НК е определено едно общо найтежко наказание „лишаване от свобода“ за една година и два месеца, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години.

Присъдата е отменена с Присъда №12 от 12.10.2021г. по ВНОХД №474/2021г. на ОС-Пазарджик в осъдителната й част относно престъплението по чл.195,ал.1,т.4 във връзка с чл.194,ал.1 и чл.20,ал.2 от НК, вместо което е постановено оправдаване на С. за това престъпление, и е потвърдена относно престъплението по чл.137 във връзка с чл.20,ал.2 от НК с изменение относно наложеното му за него наказание „лишаване от свобода“ за една година и два месеца, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000лв. Присъдата на въззивния съд е потвърдена с Решение №16 от 24.02.2022г. по нак.дело №1097/2021г. на ВКС.

Противно на доводите на ответника, застъпвани и във въззивната жалба, независимо, че в материалите по досъдебното производство не се съдържа прокурорско постановление, по делото е представено удостоверение рег.

№312р-18545/29.07.2022г. на ОД на МВР-Пазарджик, според което на 4

11.10.2018г. на С. е наложена „забрана за напускане на страната“ на основание чл.68,ал.1 от НПК въз основа на Постановление от 09.10.2018г. на ОП-Пазарджик по процесното ДП №*/****г. на НСлС, която е снета на 03.12.2021г. въз основа на Определение №302 от 12.10.2021г., изпратено с писмо изх.№2425 от 23.11.2021г., и писмо изх.№2543 от 01.12.2021г. на ОСПазарджик. Касае се за официален удостоверителен документ, изложеното в който се потвърждава от приложеното на лист 52 определение за отмяна на мярката за процесуална принуда и приложените на листове 90 и 93 от ВНОХД №474/2021г. на ОС-Пазарджик и цитирани в удостоверението писма.

Наложената мярка на процесуална принуда е във връзка с обвинението в извършване именно на престъплението по чл.198,ал.1 вр. ал.4 от НК, тъй като тя, съгласно чл.68,ал.1 от НПК, се налага, когато обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление, каквото е посоченото.

Според писмо изх.№312000-11805/30.05.2022г. на ОД на МВРПазарджик, извлечение от ЕИСПП и свидетелство за съдимост, С. е неосъждан с наложено административно наказание в рамките на процесното наказателно производство, като паралелно на него спрямо същия е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.345,ал.2 от НК за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, по образувано на 29.05.2019г. ДП №***** по описа на РУ-Пазарджик, по което е оправдан с влязла в сила присъда от 17.10.2019г. по НАХД №1548/2019г. на РС-Пазарджик.

Така установените обстоятелства за образувано наказателно производство, по което ищецът С. е бил привлечен като обвиняем за извършване на конкретно престъпление, прекратено от П. частично на основание чл.243,ал.1,т.1 във връзка с чл.24,ал.1,т.1 от НПК, за което е оправдан с влязлата в сила присъда на въззивния наказателен съд, обосновават по смисъла на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, пасивната материалноправна легитимация на ответната П. като държавен орган, под чието ръководство и надзор е водено, в посочената хипотеза.

Според задължителните указания по Тълкувателно решение №5 от 15.06.2015г. по тълк.дело №5/2013г. на ОСГК на ВКС, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове по чл.2 от ЗОДОВ само в случаите по ал.1,т.4 и т.5. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че 5 държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи, независимо от това дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице, при което вината е правно ирелевантна за отговорността на държавата. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината, при което отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, а по обвинение в извършване на престъпление рискът е за П., на която е предоставена държавната функция по обвинението в наказателния процес, под чийто надзор и ръководство действат, съгласно чл.46,ал.2,т.1 и чл.52,ал.3 от НПК, разследващите органи.

В този смисъл доводите на жалбоподателя-ответник да не носи отговорност за съдебната фаза на наказателното производство са неоснователни.

Според задължителните указания по т.10 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. по тълк.дело №3/2004г. на ОСГК на ВКС, когато незаконното действие или акт на администрацията се осъществяват по нареждане на органите на следствието или П., административният орган не носи отговорност, като изрично е посочена хипотезата на взета спрямо обвиняемото лице мярка за ограничаване на свободното му придвижване извън пределите на страната по чл.153а от НПК /отм./ или чл.68 от НПК, която, макар и да се прилага от административния орган по предвидения в закона ред, той действа при условията на обвързана компетентност и при отмяна на постановения от него акт не носи отговорност за вреди, като отговорността за вредите се поема от органите на П. и следствието и тя не е самостоятелна, а се взема предвид при определяне на размера на обезщетението по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ. Без значение за отговорността на П. е дали обвиняемият е искал разрешение за напускане на пределите на страната или отмяна на наложената му ограничителна мярка.