Решение № 669 от 29.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. София, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

И. Симеонова при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20211100513299 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ** СУ „Ц.С.В.“, ответник в производството пред СРС, срещу решение № 2015

2457/06.07.2021 г. по гр. д. № 3808/ 2020 г. на СРС, Второ гр. отделение, 170 състав, в частта, в която са уважени предявените срещу ответникавъззивник, искове по чл. 344 ал. 1, т. 1 до т. 3 КТ и в негова тежест са възложени разноските по делото.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение, включително при превратна преценка на събраните по делото доказателства.

Сочи, че същите били обсъдени едностранно в полза на ищцата. Счита, че по делото е установено по обективен начин наличието на неспособност на ищцата да изпълнява резултатно възложената й трудова функция. Сочи, че липсващите качества на ищцата били визирани в заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение. Затова счита, че извода на СРС, че в уволнителната заповед не били посочени липсващите качества бил неправилен; заповедта била мотивирана. Посочените в заповедта като липсващи качества били съобразени с длъжностната характеристика на 1 ищцата. Сочи, че липсата на качества у ищцата за изпълнение на трудовата й функция била трайно състояние. Счита, че неправилно СРС не бил кредитирал показанията на разпитаните на страната на ответника свидетели, чийто показания били последователни и непротиворечиви. Същите били в съответствие и със събраните по делото писмени доказателства. Налице били предпоставките на чл.328, ал.1,т.5 КТ за прекратяване на ТПО с ищцата.

Приетият от СРС извод, че след като ищцата имала необходимата квалификация, то тя притежава и необходимите качества за ефективно изпълнение на задълженията бил неправилен. Тъй като прекратяването било не на основание чл.330, ал.2,т.6 КТ, то за работодателя не съществувало задължение да излага в заповедта дисциплинарни нарушения, извършени от ищцата. В този смисъл била и съдебната практика. Неправилен бил извода, че след като работодателят бил проверил качествата на ищцата в изпитателния срок, то уволнението било незаконно. Сочи, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС, преценката на работодателя за наличието или липсата на определени качества може да бъде направена за конкретен период от време с оглед постигнатите резултати по поставените от работодателя задачи. Това било така защото в тази хипотеза било необходимо обективно и трайно състояние, което имало проявление през един сравнително продължителен период от време, а не инцидентно при случайно проявление на обстоятелства.

Нивото на професионални качества следвало да се доказва от работника постоянно, а не само в срока за изпитване.

Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено друго, с което исковете по чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ да бъдат отхвърлени. Не се претендират разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищцата пред СРС- Д. В.

М., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при преценка на събраните по делото доказателства. Не били налице предпоставките на чл.328, ал.1,т.5 КТ за прекратяване на ТПО с ищцата. В случая заповедта за прекратяване била мотивирана изцяло с твърдени от работодателя дисциплинарни нарушения.

Сочи, че ищцата се била справила по време на изпитателния срок. Същата притежавала необходимото образование. Представените от ответника писмени доказателства не обосновавали наличието на липса на качества по 2 отношение на ищцата. Тези доказателства не следвало да се обсъждат защото били относими към производство по налагане на дисциплинарно наказание.

Следвало да се вземе предвид, че родителите били отправили благодарност към ищцата. Правилно СРС бил приел, че заповедта е незаконосъобразна.

Решението било постановено в съответствие със съдебната практика на ВКС.

Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 22.07. 2021 г.

Въззивната жалба е подадена на 03. 08.2021, /по пощата/ следователно въззивната жалба е в срок.

Тъй като въззивникът е ответник в производството пред СРС и предявените срещу него искове по чл.344, ал.1, т.1-т.3 КТ са уважени като основателни, то въззивната жалба се явява допустима .

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд е постановено в допустим процес и е валидно.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в хипотезата на чл.328, ал.1, т.5 КТ уволнението е безвиновно и не може да се мотивира с дисциплинарни нарушения. Представения по делото протокол от Педагогически съвет от 22.10.2019 г. съдържал точна такива данни.

Констатациите в този протокол за неизпълнение на задължения, работодателят бил длъжен да провери при условията на дисциплинарно производство и да изиска обяснения по чл.193 КТ. Тези констатации не предполагали липса на качества у ищцата. Не представлявало доказателство за липса на качества и писмото от 14.11.2019 г. за екипа за подкрепа, защото работодателят не бил провел процедура по изясняване на обстоятелствата и действията на ищцата, а бил приел, че е налице липса на качества. По заповед № РД-10-48 от 19.11.2019 г. също не били изяснени фактите и обстоятелствата, за да се достигне до извода за липса на качества у ищцата.

3

Освен това липсвал и констативен протокол относно неизпълнението на възложената работа. Освен това неизпълнението на задълженията по тази заповед можело да се дължи и на обективни причини, които работодателят не бил изяснил. Ако било допуснато дисциплинарно нарушение, работодателят следвало да извърши дисциплинарна процедура по КТ, а не да приема, че е налице липса на качества у служителя. Действително, допустимо било фактите, които обосновават наличието на основанието за уволнение по чл.328, ал.1,т.5 КТ да бъдат изложени в допълнителни документи – протоколи от проверки, например към който заповедта за уволнение евентуално препраща. Но ако заповедта за уволнение само възпроизвеждала законният текст, то тя била незаконна. Съгласно съдебната практика на ВКС работодателят бил длъжен да посочи в самата заповед за уволнение точно и конкретно какви качества липсват на работника за изпълнение на трудовите му задължения. Освен това липсващите качества трябвало да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретните трудови задължения и да отразяват трайно състояние на работника и да свидетелстват за неговата неспособност да изпълнява резултатно възложената му трудова функция, а не да бъде единична негова проява. Липсата на качества следвало да бъде обективна и установена, а не плод на субективното отношение на работодателя към работника. В случая в заповедта за уволнение липсвало посочване на каквото и да е липсващо качество на ищцата. Следвало да се има предвид, че ищцата била назначена на работа по реда на чл.70 КТ с 6-месечен срок за изпитване и работодателят имал възможност да извърши преценка за качествата на ищцата. Нямало спор, че в първата учебна година от назначаването на ищцата същата се била справила със трудовите си задължения. Ищцата имала нужното образование и квалификация за заеманата от нея длъжност. Това означавало, че тя документално има доказани професионални и делови качества за заемане на длъжността начален учител. Въз основа на съдържащите се в личното трудово досие на ищцата СРС е приел, че същата е спазвала задълженията си за непрекъснато разширяване и повишаване на квалификацията си. Липсвали доказателства за трайно неефективно изпълнение на работата от страна на ищцата. Затова и заповедта следвало да бъде отменена като незаконосъобразна.

При това положение искът по чл.344, ал.1,т.1 КТ бил основателен.

Исковете по чл.344, ал.1,т.т.2 и 3 КТ като обусловени от него-също. Като по 4 отношение на иска по чл.225, ал.1 КТ съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза и е присъдил сумата в размер на 5630,40 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 6000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

В частта, в която искът по чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен като неоснователен, решението като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следнота:

По иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ:

С оглед доводите на страните пред двете съдебни инстанции спорно по делото е налице ли са предпоставките на чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение.

В заповедта за прекратяване на ТПО, № РД-11-114 от 19.12.2019 г. като основание за това, работодателят е посочил разпоредбата на чл.328, ал.1,т.5 КТ.

Следва изрично да отграничим, че предмет на съдебна преценка за законност е заповед за прекратяване на ТПО, а не за дисциплинарно уволнение като най-тежката санкция за допуснати нарушения от страна на работника или служителя.

При това положение въззивната инстанция не споделя мотивите на СРС във връзка с посоченото нееднократно в мотивите, че се касае до „заповед за уволнение“.

При това положение преценката на съда за законността на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ се свежда до проверка дали констатациите на работодателя за липса на качества за ефективно изпълнение на работата отговаря на действителните факти. В този смисъл решение № 420 от 08.01.2013 г. по гр. д. № 1014/2011 г. ІV г.о. ВКС. В последното е прието, че в случаите, когато неизпълнението не се дължи на виновно поведение на работника, а на недостатъчни професионални знания, умения, навици, на недостатъчен опит или на физически дадености, то се касае за обективно трайно състояние, несвързано с виновно поведение на работника или служителя и трудовото правоотношение може да бъде прекратено от работодателя по реда на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.

5

Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника - неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни.

В трайно установената си практика Върховният касационен съд намира, че в тежест на работодателя е да докаже липсата на претендираните качества.

Доказването на отрицателните факти "липса на качества" се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява определени свои задължения. Без правно значение е дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други подобни причини, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на една от тях, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 165 ОТ 06.07.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1611/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, постановено по аналогичен случай.

В т.3 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 01.02.2021 Г. ПО ТЪЛК.

Д. № 4/2017 Г., ОСГК НА ВКС е посочено, че субективното право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е потестативно право, което се упражнява с едностранно писмено волеизявление, като трудовият договор се прекратява по причина у работника или служителя. Фактическият състав на основанието включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на работата. Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Формата на волеизявлението за прекратяване трудовия договор е писмена, за действителност, но законът не урежда съдържанието на заповедта. Необходимостта работодателят да посочи фактическото основание за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества се извлича от правилата за индивидуализация на волеизявлението, при отчитане значението на принципите за защита на правото на труд и законоустановеност на 6 основанията за уволнение.