Определение № 5582 от 04.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5582 гр. София, 03.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Частно касационно гражданско дело № 20248003101717 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр.1 вр. чл.248, ал.3, изр.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Н. Д., чрез адв. С. срещу определение № 602/5.03.2024 г., постановено от Апелативен съд София по в.гр.д. № 1773/2023 г., с което е изменено постановеното от него решение № 1491 от 20.12.2023 г. по в.гр.д. № 1773/2023 г. в частта за разноските като ответникътвъззивник е осъден да заплати на ищцата-въззиваема страна Р. Д. П., на основание чл.78, ал.1 ГПК допълнително сумата от 800,00 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение.

Насрещната страна – Р. Д. П., чрез адв. А., изразява становище за неоснователност на частната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото, доводите на жалбоподателите и възраженията на насрещната страна приема следното:

Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 1491 от 20.12.2023 г. по в.гр.д. № 1773/2023 г. на Апелативен съд София е потвърдено решение № 260474 от 15.03.2023 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.дело № 3292/2018 г., в частта, с която е уважен предявения от Р. Д. П. срещу касатора, евентуален иск с правно 1 основание чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД за сумата от 36 094,26 лв., получена по банков пътна 15.05.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 12.03.2018 г. до окончателното изплащане, като с решението на въззивния съд ответникът-въззивник е осъден да заплати на ищцата –въззиваема страна разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 2 700,00 лв./платени по банков път/.

Така постановеното въззивно решение е изменено с обжалваното в настоящото производство определение, като на въззиваемата страна са присъдени допълнително още 800,00 лв., тъй като съдът е пропуснал да констатира, че разликата над 2 700 лв. до пълния уговорен размер на възнаграждението от 3 500 лв., а именно 800,00 лв. са платени в брой, за което е направено изрочно отбелязване в договора за правна защита и съдействие.

С определение по гр.д. № 1718/2024 г. по описа на ВКС, настоящият състав на Четвърто гражданско отделение не е допуснал касационно обжалване на решение № 1491 от 20.12.2023 г. по в.гр.д. № 1773/2023 г. на Апелативен съд София.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че на ищцатавъззиваема страна се дължи само половината от уговорения размер на адвокатското възнаграждение, тъй като предмет на делото били два иска – главен и евентуален и съдът е уважил само евентуалния иск. Предмет на въззивното производство, образувано по жалба на ответника, е единствено предявения от ищцата евентуален иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, който е уважен с първоинстанционното решение, но не и отхвърления главен иск по чл.285 ЗЗД, тъй като в тази част, ищцата не е депозирала въззивна жалба.

Възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, е заявено за първи път с частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК, а не до приключване на устните състезания във въззивната инстанция, поради което е несвоевременно и не може да бъде разглеждано в настоящото частно производство. В т.11 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Практиката на ВКС разпростира това разрешение и за възражението по чл.78, ал.5 ГПК, т.е. когато страната е имала възможност да участва в производството, но не е направила искане за присъждане на 2 платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в намален размер, възражението по чл.78, ал.5 ГПК не може да бъде заявено, респ. уважено впоследствие. Неоснователно е и оплакването, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено по два различни договора за правна помощ, тъй като видно от представения списък по чл.80 ГПК въззиваемата страна е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лв. на основание договор за правна защита и съдействие от 26.05.2023 г. под № 0929587, който е представен пред въззивния съд и според който, сумата от 800,00 лв. е заплатена в брой, а остатъкът от 2 700 лв. – по банков път, за което са представени надлежни доказателства с посочено основание – процесния договор. В действителност в едно от трите банкови извлечения последната цифра на договора е „2“, вместо „7“, но очевидно се касае за техническа грешка, доколкото погрешно посоченият от ищцата номер касае договор, сключен между адв. А. и друг клиент, в който уговореното възнаграждение от 2 325 лв. е заплатено в брой при подписване на договора.

С оглед изложеното, частна жалба срещу определението на въззивния съд, с което по реда на чл.248 ГПК е изменено въззивното решение в частта за разноските, се явява неоснователна, поради което обжалваното съдебен акт следва да бъде потвърден.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 602/5.03.2024 г., постановено от Апелативен съд София по в.гр.д. № 1773/2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3