Решение № 849 от 09.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 849 гр. София, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000501382 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 30/29.01.2021 г. по гр.д. № 253/2017 г. ОС- Видин е обявява за относително недействителни по отношение на Й. К. В. действаща лично за себе си и като майка и законен представител на малолетната си дъщеря М. Д. Д. Г. С. А. и М. А.

Й. против три поредни Договора за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите № 3490, 3491 и 3492 от 28.06.2016 г. на нотариус Б. Т. вписан под № 161 на РНК, с район на действие РС – Видин, с които „СКМ Интернешънъл ЕАД е прехвърлило на „СКМ Груп ЕАД три плавателни съда, а именно: Моторна яхта „СКМ”, регистрирана в регистъра на корабите на пристанище Видин с регистров № Вд 987, том 5, стр. 463-468; Несамоходна сухотоварна баржа „Поларис-9101 ”, регистрирана в регистъра на корабите на пристанище Лом с регистров № 121, том 2, стр. 230-233, и Несамоходна сухотоварна баржа „Слава”, регистрирана в регистъра на корабите на пристанище Ло м с регистров № 98, том 2, стр. 137-141. Ответниците са осъдени да заплатят по сметка на ОС – Видин държавна такса в размер на 19 800 лева и 300 лева за вещи лица.

Ответникът „СКМ Груп“ ЕАД е депозирал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е обявен за относително недействителен по отношение на Й. К. В. действаща лично за себе си и като майка и законен представител на малолетната си дъщеря М. Д. Д., Г. С. А. и М. А. Й. договор за покупко-продажба, с който „СКМ Интернешънъл ЕАД е прехвърлило на „СКМ Груп ЕАД Моторна яхта „СКМ”, регистрирана в регистъра на корабите на пристанище Видин с регистров № Вд 987, том 5, стр. 463-468. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с практиката на съдилищата. Първоинстанционният съд не обсъдил всички доказателства в тяхната взаимовръзка, логическа и времева последователност.

1

Решението съдържало множество фактически неточности и липса на мотиви относно представени доказателства. Подържа, че „СКМ Груп“ ЕАД е закупило процесната яхта при спазване на всички изисквания на закона и в момент, когато същата не е била възбранена (десет месеца след злополуката). Дружеството било уведомено за претенциите на ищеца едва две години след злополуката. Не било обърнато внимание, че договорът преследва единствено търговски интереси, тъй като очевидно дружествата не разчитали на процесуално бездействие на ищеца. По делото не било доказано знание на жалбоподателя за увреждането, което било необходимо условие за уважаване на иска. Изводът на съда за наличие на знание за увреждането почивали само на предположение, произтичащо от факта, че към момента на злополуката свидетелят М. С. И. е бил изпълнителен директор на продавача „СКМ Интернешънъл“ ЕАД, а към датата на сделката – на купувача „СКМ Груп“ ЕАД. Останалите доказателства, разгледани в тяхната съвкупност обаче сочели на липса на такова знание. Ответниците не били и свързани лица.

Ищците са депозирали отговор на въззивната жалба, в който излагат доводи за нейната неоснователност. Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищците Й. К. В., М. Д. Д., Г. С. А. и М. А. Й. са твърдели в исковата молба, че са наследници на А. Й. А.. Същият загинал при инцидент с кораба, на който работел, настъпил на 06.09.2015 г. Работодателят му „СКМ Интернешънъл“ ЕАД декларирал злополуката като трудова пред ТП на НОИ – Видин с декларация от 26.11.2015 г.

Наследниците на загиналия моряк предявили искове за заплащане на обезщетение по чл. 200 КТ срещу работодателя „СКМ Интернешънъл“ ЕАД, като по исковете им били образувани гр.д. № 231/2017 г. на РС – Видин и гр.д. № 232/2017 г. на РС – Видин.

Междувременно и след като злополуките били приети за трудови с Разпореждане № 17 и № 18 от 28.12.2015 г. на ТП на НОИ – Видин, „СКМ Интернешънъл“ ЕАД прехвърлило на „СКМ Груп“ ЕАД всички свои три плавателни съдове, между които и Моторна яхта „СКМ“, регистрирана в регистъра на корабите на пристанище Видин с рег. № Вд 987, т. 5, стр. 463-468. Според ищците дружеството знаело за увреждането на ищците и целяло да ги увреди, тъй като намалявало имуществото на дружеството и ищците нямало да могат да се удовлетворят от него при постановяване в тяхна полза на осъдителни съдебни решения. „СКМ Груп“ ЕАД също знаело за увреждането, тъй като законният му представител към момента на сключване на договора М. С. И. е бил законен представител на продавача към датата на настъпване на трагичния инцидент. Наред с това знанието се установявало и от свързаността между двете фирми, която произтичала от сходството на фирмите на двете дружества.

Предвид изложеното ищците са искали съдът да обяви за относително недействителни спрямо тях на договорите за покупко-продажба с нотариална заверка 2 на подписите, с които са прехвърлени трите плавателни съдове, вкл. Договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите № 3490/28.06.2016 г. по описа на нотариус Б. Т., вписан под № 161 на НК, с който „СКМ Интернешънъл“ ЕАД е прехвърлило на „СКМ Груп“ ЕАД правото на собственост върху моторна яхта „СКМ“, регистрирана в регистъра на корабите на пристанище Видин с рег. № Вд 987, т. 5, стр.

463-468.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от „СКМ Груп“ ЕАД, с който се оспорва основателността на иска. Излагат се доводи за неоснователност на предявения иск за обявяване недействителност по отношение на страните на трите договора.

Твърди се, че „СКМ Груп“ ЕАД е добросъвестен купувач на плавателните съдове, спазена е формата за сключване на договорите - писмена с нотариална заверка на подписите и вписване в съответните регистри на Изпълнителна агенция “Морска администрация“. Поддържа се, че сделките са възмездни и по тях са извършени реални плащания. Излага се също, че сделките следват търговските интереси на „СКМ Груп“ ЕАД и са закупени с банков кредит, за което са били представени договори за морска ипотека. Ответното дружество поддържа, че сделките са сключени десет месеца след злополуките, а не непосредствено след това. Иска се да бъде отхвърлен иска, тъй като не е налице знание у купувача за увреждането.

„СКМ Интернешънъл“ ЕАД също е депозирало отговор на исковата молба, с като оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че дружеството било уведомено за претенциите на ищците едва през януари и февруари 2017 г., когато получили исковите молби от съда, поради което процесните сделки били сключени преди възникване на вземането, а не след това, както твърдели ищците, поради което последните не били материалноправно легитимирани по исковете.

В настоящото дело пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и заключения на ССЕ.

От представените смъртен акт и удостоверение за наследници се установява, че ищците Й. К. В., М. Д. Д., Г. С. А. и М. А. Й. са наследници на А. Й. А., който е починал на 06.09.2015 г.

От представения граждански договор от 26.08.2015 г., се установява, че А. А. е работел при „СКМ Интернешънъл“ ЕАД като моряк.

С трудов договор № 23/30.06.2015 г. А. Й. А. е назначен за старши моряк при „СКМ Интернешънъл“ ЕАД. Именно при изпълнение на договора, в качеството си на моряк, А. А. е загинал по време на плаване по река Дунав в района на Австрия.

С Декларация за трудова злополука от 26.11.2015 г. „СКМ Интернешънъл“ ЕАД, чрез М. И., е декларирало пред НОИ злополуката с А. А. като трудова.

С разпореждане № 17/28.12.2015 г. на ТП на НОИ злополуката с А. А. е приета за трудова.

Представено е писмено „Сведение“ (л. 39) от 10.09.2015 г., член на СД, дадено от дадено от М. С. И. пред Дирекция на труда – Видин, че в предприятие „СКМ Интернешънъл„ ЕАД е настъпил инцидент с трима служители, сред които и А. Й. А..

С решение № 521/19.12.2018 г. по гр.д. № 231/2017 г. на РС – Видин, влязло в сила на 03.07.2019 г., „СКМ Интернешънъл“ ЕАД е осъдено да заплати на М.А. И.

150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Й. А. и на Г. С.

А. 100 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Й. А..

С решение № 220/29.07.2019 г. по гр.д. № 232/2017 г. на РС – Видин, влязло в сила на 01.10.2019 г., е осъдено „СКМ Интернешънъл“ ЕАД да заплати на Й. К. В.

100 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Й. А. и на М. Д.

Д. 150 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Й. А..

3

С договор за покупко-продажба на моторна лодка от 28.06.2016 г. с нотариална заверка на подписите „СКМ Интернешънъл“ ЕАД е продало на „СКМ Груп“ ЕАД моторна лодка, марка „Кранчи Зафира 34“ с име „СКМ“ за цена от 126 000 лева, която сума е посочено, че е изплатена изцяло към момента на сключване на договора. Няма спор между страните, че това е процесната моторна лодка „СКМ“.

По делото е прието без възражения от страните заключение на ССЕ, видно от което сумата 126 000 лева действително е изплатена от продавача на купувача.

Пред първата инстанция е разпитан като свидетел М. С. И.. От справка в търговския регистър обаче се установява, че към момента на разпита (08.09.2020) М. И. е законен представител на ответника „СКМ Груп“ ЕАД, поради което и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК неговите показания имат всъщност характера на обяснение на страната, а не са свидетелски показания. Обясненията на страната имат доказателствено значение само доколкото съдържат признание за неизгодни за страната факти и обстоятелства. Единственото неизгодно за страната изявление на М.

И. е, че е знаел за трудовата злополука, но доколкото не се споменава към кой момент е налице това знание, посоченото обяснение е с малко доказателствено значение.

При справка в търговския регистър по партидите на „СКМ Интернешънъл“ ЕАД и „СКМ Груп“ ЕАД се установява, че М. С. И. е бил законен представител на „СКМ Интернешънъл“ ЕАД от 26.02.2013 г. до 02.06.2016 г. Той е законен представител на „СКМ Груп“ ЕАД от 18.05.2016 г. и към настоящия момент без прекъсване.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият състав намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при следния фактически състав: 1. Наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо. Наред с наличие на вземане, което не е необходимо да бъде установено с влязло в сила решение, а е достатъчно същото да произтича от твърдените факти, законът изисква 2.

Знание от страна на длъжника, че уврежда кредитора с атакуваното действие. Ако сделката е възмездна, за да е основателен иска следва да е налице и 3. Знание за увреждането у третото лице, с което длъжникът е договарял. Посочените елементи от фактическия състав на иска по чл. 135, ал. 1 ГПК следва да бъдат доказани от ищеца главно и пълно.