Решение № 1548 от 29.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1548 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

В. Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000502854 по описа за 2025 година

Производството e по реда на чл.258 и следв. ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба на Н. В. В., ответник пред първата съдебна инстанция, срещу решение № 4540 от 10.07.2025 г. на СГС, І ГО, 7 състав, постановено по гр.д.№ 7100 по описа за 2024 г., в частта, в която е уважен предявеният от ищеца Е. Б. Г. срещу ответника/въззивник, иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и в нейна тежест са възложени разноските в процеса.

Излагат се доводи неправилност и незаконосъобразност; същото било постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Сочи, че мотивите на решението противоречали на диспозитива. Налице било противоречение и при анализа на събраните по делото доказателства. По отношение на сочения от ищцата предварителен договор навежда довод за наличие на чл.26, ал.2,предл.3 ЗЗД, тъй като в случая договор в писмена форма не бил сключен. Липсвали и годни доказателства, установяващи плащане на сумите, които се претендирали от ищцата за връщане, именно за процесния имот. Ответницата притежавала и 1 други имоти. Свидетелските показания не установявали за кой точно имот се касае, а освен това същите били заинтересовани, тъй като били близки на ищцата. Съдът не бил обосновал защо кредитира показанията. Следвало да се има предвид и нормата на чл.164, ал.1,т.3 ГПК. Дори да се приемело, че е сключен устен предварителен договор за покупко-продажба, то ищцата не ангажирала доказателства, че договора е прекратен. Затова не било доказано отпадането на основанието за плащане. Не била налице и причинна връзка между обогатяването и обедняването, защото те не произтичали от един факт или от обща група факти. Казусът не можел да се квалифицира при нито една от хипотезите на чл.55, ал.1 ЗЗД.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което претенцията на ищеца по чл.55, ал.1 ЗЗД да бъде отхвърлена. Не се претендират разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред първата съдебна инстанция – Е. Б. Г., в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в обжалваната чу част. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при постановяване на обжалваното решение. Претенцията по чл.55, ал.1 ЗЗД била доказана от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които противно на соченото от въззивницата, били годни такива. Тези доказателства били подложени на обстоен анализ и правните изводи на съда били правилно изведени. Действително, между страните не бил сключен подписан предварителен договор за покупко-продажба по чл.19 ЗЗД. Ищцата счела, че това не е необходимо, тъй като била закупила и други имоти от ответницата. Последното се потвърждавало от представената справка от АВ-Имотен регистър. Показанията на свидетеля В., съпруг на ищцата, не били оспорени от ответницата. От последните се установявало предаването на сумата в размер на 5 хиляди лева, което предаване свидетелят бил сторил по поръка на ищцата, която по това време била в болница за лечение от Ковид-19; свидетелят сочел, че е забравил да поиска разписка за тази сума. От показанията на свидетелите В. и К. се установявало, че предаването на сумите са именно за покупката на процесния гараж. Сочи, че представените 35 бр. квитанции, установяващи плащане от страна на ищцата в полза на ответницата, не били оспорени от последната. От гласните доказателства се установявала уговорката между страните за покупко2 продажба на процесния гараж с адм.адрес: ***, за сумата от 58 хиляди лева.

Това бил последният имот, който ответницата била получила по завещание и с който не се била разпоредила. Този имот продължавал да е собственост на ответницата. Доказано било, че сделката не се е състояла, тъй като ответницата след плащането на сумата, отказала да прехвърли имота и да върне парите, които била получила. Задържането било без правно основание.

Отказът на ответницата да прехвърли имота и върне парите се потвърждавало от гласните доказателства, а именно: показанията на свидетеля В.. По делото била представена и покана, чийто текст потвърждавал казаното от свидетеля.

По арг. от ТР №5/21.11.2019 г. по т.д.№ 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС следвало да се приеме, че ответницата е недобросъвестна. В случая претенцията била предявена в хипотезата на чл.55 ЗЗД, именно защото липсвал сключен писмен договор по чл.19 ЗЗД. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Обжалваното решение е връчено на въззивника на 04.08.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 14.08.2025г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

В частта, в която претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлена като неоснователна, решението като необжалвано е влязло в сила.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото /пред първата съдебна инстанция/ приема следното:

С обжалваното решение се: ОСЪЖДА Н. В. В.да заплати на Е. Б. Г., на основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД сумата в общ размер от 58 000 /петдесет и осем хиляди/ лева, представляваща дадена без основание сума, по устен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ гараж на адрес ***, ведно със законната лихва от предявяване 3 на иска - 19.06.2024. до окончателното изплащане на вземането; ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Б. Г. срещу Н. В. В., иск за с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 29 000 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 58 000 лв., считано от датата на заплащане на всяка една месечна вноска от договорената цена в периода от 19.07.2018 г. - м.02.2022 г., до датата на предявяване на исковата молба - 19.06.2024 г., като НЕДОКАЗАН.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД – връщане на дадено без основание. В хипотезата на предявен иск по първия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД, следвало да е налице предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание било налице, когато нещо е получено въз основа на нищожен акт. Доказателствената тежест в тази хипотеза се разпределяла по следния начин: кредиторът следвало да докаже заплащането, а в тежест на ответника било да установи претендираното от него основание. При втория фактически състав на чл55, ал.1 ЗЗД престацията се извършвало с оглед очаквано в бъдеще основание, което не могло да бъде осъществено. В случая ищецът считал, че претендираната сума му се дължи като получена от ответницата с оглед на неосъществено основание, която правна квалификация не задължавала съда.

Съгласно чл. 14 от ЗЗД договорът се считал сключен от момента на съвпадане на насрещните волеизявления на страните - приемане на предложението, с което е постигнато помежду им съгласие по всички негови съществени елементи. До този момент страните б и л и в преддоговорни отношения, с които чрез преговори уточнявали параметрите на проектираната от тях сделка. Тези отношения възниквали от момента на получаване на предложението за сключване на договор и те поражда.ли обвързаност, на която законът също придавал правно значение, съобразно чл. 12 от ЗЗД.

Освен, че страните били длъжни да се уведомяват взаимно за значими за сключването на договора обстоятелства, да не прекъсват без основателна причина преговорите, да вземат мерки за опазване на взаимните си интереси, те също така можели да сключат и конкретни съглашения с договорен 4 характер, подготвящи съответните преговорни етапи до сключването на бъдещия същински договор, включително такива за заплащане на определена сума като част от цената, задатък или отметнина.

В конкретния случай ищцата с твърденията си за постигнато между нея и ответницата съгласие да закупи от нея конкретния недвижим имот за сумата от 58000 лв., платима на вноски, с окончателен договор за прехвърляне в нотариална форма след цялостното й изплащане, без уговорен срок, по същество навеждала страните да са постигнали съгласие по всички съществени елементи на продажбата - предмет и цена, и да са се задължили да сключат окончателен договор за такава в изискуемата се нотариална форма след заплащане на цената, което обещание за продажба очертавало характеристиките по чл. 19, ал. 2 от ЗЗД на сключен предварителен договор, в изпълнение на който именно да били извършени авансово плащания от общо 58 000 лв. Твърденията на ищцата за така постигнатото между страните устно съглашение да не е подписан писмен договор сочели не, че воля за такъв у тях не е окончателно формирана, с което той се считал сключен, а, че тя не била обективирана в изискуемата се от чл. 19, ал. 1 от ЗЗД писмена форма за действителност на предварителния договор. От тези твърдения се извеждало, че същият е нищожен поради липса на предписаната от закона форма по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл.3 от ЗЗД и платеното по него било при начална липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД , поради което подлежало на връщане.

При неоснователното обогатяване, обаче, независимо от хипотезата, в която било осъществено, в доказателствена тежест на ищеца било да установи предаването на сумата на ответника, а последният - наличието на основание да я задържи. И при двете хипотези на чл. 55, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД се дължало връщане на престацията поради изначална липса на основание или поради неосъществено такова./ в този смисъл било Определение № 396 от 08.05.2020 г. по гр.д. № 1122/2020 г., на ВКС, Г. К., ІІІ г.о/ В случая анализа на събраните писмени доказателства, кредитираните свидетелски показания и неоспореното заключение на ССчЕ, сочели на извод ищцата да е дала на ответницата претендираната сума от общо 58 000 лв. като продажната цена за имота. Ответницата не доказала да е налице правно основание за задържането й.

5

Представено било платежно нареждане от 19.07.2018 г. за сумата от 18 000 лв. с посочено основание за банков превод: "предплата за покупко продажба", както и тридесет и пет неоспорени разписки за платени от ищцата ежемесечни суми от по 1000 лв. Посоченото в платежното нареждане основание за плащането и извършването на последващи плащания потвърждавали твърденията на ищеца да се касае за заплатена от него на ответницата сума от общо 58 000 лв. като авансово плащане на вноски на част от цената по бъдещ договор за покупко-продажба на посочения имот.

Основанието за така извършените плащания на практика не се оспорвало от ответницата с отговора на исковата молба, нито се опровергавало с други доказателства, които да сочели престациите да са осъществени не за авансово плащане на част от продажната цена, а в изпълнение на други уговорки.

По делото се установило, че ищцата е дала на ответницата претендираната сума от общо 58 000 лв. като продажната цена по нищожен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот. Ответницата не доказала да е налице правно основание за задържането й. Това обосновавало еднозначен извод за основателност на главния кондикционен иск за връщане на даденото без основание в предявения размер от 58 000 лв., ведно със законна лихва от предявяване на иска до изплащането.

/В частта, в която с първоинстанционното решение е отхвърлена претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД, решението не се коментира от настоящата инстанция, тъй като не е предмет на въззивен контрол/.