Решение № 602 от 08.12.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. Плевен, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20214430201808 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С наказателно постановление № 35-0000972 от 05.08.2021 година, издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ - гр. Плевен, с което на ***, представлявано от управителя си ХР. Ц. ХР., на основание чл.

96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лв. за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, който е редовно призован, не се явява. Като негов процесуален представител се явява адв.*** от АК - гр. Плевен, поддържа жалбата против наказателното постановление и прави искане за неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В случай, че жалбата бъде уважена и в хода на съдебното производство жалбоподателят претендира разноски за адвокатски хонорар, моли размерът на присъдените разноски да 1 бъде съобразен с предвидения в Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е основателна.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Наказателното постановление е издадено за това, че на: 30.07.2021г. около 14:30 часа в гр.Плевен в РД”АА" -гр.Плевен,при извършване на комплексна проверка на фирма *** за извършване на обществен превоз на товари в Република България се констатира,че: 1:Лицензирания превозвач е осъществил превоз на товари с товарен автомобил Скания *** на 25.06.2021г. с маршрут на движение гр.Плевен-гр.Върбица-гр.Плевен с пътен лист *** от същата дата управляван от водача *** с ЕГН:**********, който не отговаря на изискванията за психологическа годност определени с Наредбата по чл.7,ал.З и чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП- няма издадено удостоверение за психологическа годност на водача -валидно към датата на извършване на превоза и към датата на проверката -установено след направена справка в електр.регистър на ИА"АА"-София.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител Д. П. ИВ., от които се установява, времето и мястото на извършеното и личността на извършителя. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН и НП. Възраженията на жалбоподателя се явяват основателни.

На първо място в разглеждания случай описанието на нарушението и в двата административни акта е сведено единствено до опускане от страна на дружеството, да бъде извършен превоз на товари от водач, който „не отговаря 2 на изискванията за психологическа годност”, Съдът споделя изводите на жалбоподателя, че наказващият орган не само не е посочил на какво изискване за психологическа годност не е отговарял водачът, но и къде се съдържа правната регламентация на тези обществени отношения - Наредбата, в която са уредени изискванията за психологическа годност, на които наказващият орган е приел, че водачът не отговаря, без да е конкретизирано кое е изискването, къде е регламентирано то и поради каква причина е прието, че водачът не отговаря на него. На второ място отбелязването, че АУАН и НП са издадени след направена справка в регистър за психологическите изследвания на водачите не санира констатираните пороци, тъй като не е уточнено какъв е бил резултатът от тази проверка, нито какво точно обстоятелство е било проверявано при справката.Доказателства за такава проверка и за резултатите от нея не са ангажирани.Това прави деянието недоказано. От началото на производството, лицето следва да бъде уведомено какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под състава на какво административно нарушение се подвеждат тези факти. Това според съда е довело до нарушение при реализиране на отговорността на жалбоподателя, като при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са спазени изискванията относно задължителното съдържание на тези актове, регламентирани съответно в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което налага извода за незаконосъобразността на наказателното постановление. В разпоредбата на чл.7а, ал.2 ЗАвПр законодателят препраща към чл.152, ал. 1, т. 2 ЗДвП, съставляващ законовото основание за издаване на Наредба № 36 от 15.05.2006г. Разпоредбата на чл. 7а, ал.2 ЗАвПр е бланкетна и е следвало да бъде запълнена чрез препращане към конкретно правило за поведение, което се приема че е било нарушено. Така установените от съда процесуални нарушения, не са от категорията нарушения, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Те са съществени и не би могло да се санират в последващ стадий на административнонаказателното производство. Наред с това като основание за издаване на процесното НП е посочена разпоредбата на чл.96г, ал.1 от ЗАвПр, като в същата се съдържа - предложение първо, касаещо назначаване на работа на водач, който не отговаря на изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове, докато приетата за установена фактическа обстановка предпоставя извод за наличието на хипотезата на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр, отнасяща се до допускане водач, който не 3 отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.

На последно място следва да се отбележи и факта, че опита за преквалифициране на нарушението от страна на наказващият орган в НП е ненужен и води до допълнителна неяснота и нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Предвид гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По делото е направено искане от адв.*** за присъждане на разноски в размер на 500 лв. Видно от приложения по делото договор за правна помощ е че адв. *** от Плевенска адвокатска колегия е осъществила правна помощ в настоящото производство на жалбоподателя. Съгласно чл. 8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: „За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лв. /какъвто е настоящият случай/ е 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв .Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), с ъ д ъ т намира, че РД „Автомобилна администрация“ - гр. Плевен, представлявана от *** следва да бъде осъдена да заплати на „***, сумата от 500,00 лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат *** от Плевенска адвокатска колегия. Съдът счита, че адвокатското възнаграждение от 500 лв. не се явява прекомерно.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000972 от 05.08.2021 година, издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ - гр.

Плевен, с което на ***, представлявано от управителя си ХР. Ц. ХР., на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 4

3000 /три хиляди/ лв. за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр.

ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“ - гр. Плевен да заплати на ***, представлявано от ХР. Ц. ХР. съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд - Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5