Решение № 263 от 18.03.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Варна, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседА.е на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от Константин Д. И. В. гражданско дело № 20243100500105 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Вл.

Варненчик” № 258, Варна Тауърс- Г, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3389/22.10.2023 год., постановено по гр. дело № 20223110111573 по описа на РС-Варна за 2022 год., с което са отхвърлени предявени по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК от дружеството – въззивник срещу И.Н.И., действащ като едноличен търговец с фирмено наименовА.е „И. И. 2000" с ЕИК 103587237, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „М.С." ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между стрА.те, че ответникът И.Н.И., действащ като едноличен търговец с фирмено наименовА.е „И. И. 2000" с ЕИК 103587237, със седалище гр. Варна дължи на ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691 със седалище гр. Варна, следните суми: сумата от 321, 84 лева – сбор от дължими суми, представляващи стойността н а п р е д о с т а в е н а на ответника мрежова услуга

„достъп до електроразпределителната мрежа“ за периода 23.06.2020 год. до 31.05.2021 1 год. за обект на потребление с абонатен номер ***, находящ се в гр. Варна, ***-4-1, по единадесет броя фактури, издадени в периода 13.08.2020г. до 02.06.2021г., ведно със законната лихва върху горнат а сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.07.2022г. до окончателно й изплащане, както и сумата от 46,74 лева, представляваща сбора от мораторната лихва върху всяка от сумите по фактурите, за периода от датата на падежа за плащане на сумата по всяка фактура до 01.07.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 4391/13.07.2022 г. по ч. гр. дело № 9002/2022 г. по описа на РС- Варна.

В жалбата са наведени оплаквА.я, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което решението е и необосновано.

Неправилно е прието от съда, че по делото не е доказано, че ответникът е потребител на ел. енергия за сочения от ищеца обект на потребление, както и че не било доказано, че ответникът имал качеството на „небитов клиент“, в резултат на което и неправилно е прието, че по отношение на ответника са неприложими Наредбата № 1/14.03.2017 год. за регулирането на цените на ел. енергията, както и Решение № Ц-29/01.07.2020 год., издадени от КЕВР, които регламентират задължението на небитов потребител да заплаща цената на мрежовата услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, предоставена на небитов клиент, както и цената на тази мрежова услуга. Не е съобразено, че абонатите на дружеството-доставчик на ел. енергия, както и абонатите на електрозпределителното дружество се индивидуализират с клиентски номер, с абонатен номер, както и с фабричния номер на средството за търговско измерване на доставяните до обекта на потребление на абоната количества електрическа енергия. Счита, че в случая е безспорно установено, че ответникът е титуляр на партида с клиентски номер ********** и с абонатен номер *** /номерът на обекта на потребление/, на който обект е монтирано средство за търговско измерване /СТИ/ на доставяната до обекта електрическа енергия с фабричен номер 1127031900425695; установено е също, че средството за търговско измерване е тройно тарифен електромер, който измерва активна ел. енергия на трифазни консуматори, т. е., електрическа енергия за небитови нужди, поради което и ответникътвъззиваем, в качеството си на „небитов клиент“ дължи на ищцовото дружество, въззивник, стойността на предоставената мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ за процесния период, съобразно представените по делото фактури, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от посочените във фактурите суми за периода от падежа на сумата по всяка фактура до 01.07.2022 год.

Отправеното с жалбата искане е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез 2 процесуален представител, насрещната страна И.Н.И., действащ като едноличен търговец с фирмено наименовА.е „И. И. 2000" с ЕИК 103587237, със седалище г. Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.

В съдебно заседА.е въззивникът поддържа жалбата си, а въззиваемият поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от „Енерго – Про Продажби” АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, ”Варна Тауърс-Г”, срещу И.Н.И., действащ като едноличен търговец с фирмено наименовА.е „И.

И. 2000" с ЕИК 103587237, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ул. „М.С." ***, по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК о бективно кумулативно съединени искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между стрА.те, че ответникът И.Н.И., действащ като едноличен търговец с фирмено наименовА.е „И.

И. 2000" с ЕИК 103587237, със седалище гр. Варна дължи на ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691 със седалище гр. Варна, следните суми: сумата от 321, 84 лева

- сбор от дължими суми, представляващи стойността на предоставена на ответника мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ за периода 23.06.2020 год. до 31.05.2021 год. за обект на потребление с абонатен номер ***, находящ се в гр. Варна, ул. „М.С.“ 33-4-1, по единадесет броя фактури, издадени в периода 13.08.2020г. до 02.06.2021г., ведно със законната лихва върху горнат а сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.07.2022г. до окончателно й изплащане, както и сумата от 46, 74 лева, представляваща сбора от мораторни т е лихви върху всяка от сумите по фактурите за периода от датата на падежа за плащане на сумата по всяка фактура до 01.07.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 4391/13.07.2022 г. по ч. гр. дело № 9002/2022 г. по описа на РС- Варна.

В исковата си молба ищецът е навел следните твърдения:

Ответникът И.Н.И., действащ като едноличен търговец с фирмено наименовА.е „И. И. 2000" с ЕИК 103587237, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „М.С." ***, е клиент на ищцовото дружество по договор за продажба на електрическа енергия за стопански нужди за обект на потребление с абонатен номер ***, находящ се в гр. Варна, ***-4-1.

Обектът на ответника е присъединен към електроразпределителната мрежа при резервирана мощност от капацитета на мрежата от 39 kW. Според Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) при небитовите потребители на електрическа енергия, какъвто е и ответникът, цената на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“ се определя на ден, съобразно предоставената мощност или ангажирА.я от потребителя капацитет на ел. мрежата, дължи се за всеки ден, през който потребителят е присъединен към мрежата и не зависи от ползваното количество електрическа 3 енергия.

Твърди, че сумите по процесните фактури съставляват стойността предоставената на ответника мрежова услуга

„достъп до електроразпределителната мрежа“ за месеците от юни 2020 год. до 31 май 2021 год. вкл. (на която дата електромерът на обекта на ответника е бил демонтиран), които суми ответникът дължи на ищцовото дружество.

Съгласно чл. 38 от Общите условия на ДПЕЕ за незаплатените в срок суми потребителят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Сумите по горните единадесет фактури не са заплатени в установения срок, поради което ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата по всяка фактура, за периода от падежа на задължението по съответната фактура до 01.07.2022 год.

За удовлетворяване на вземА.ята му за горните суми, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 9002/2022 год. по описа на РС-Варна, срещу която ответникът е подал възражение по реда на чл. 414, ал. 1 и 2 ГПК, което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на исковете за установяване на вземА.ята му към ответника.

В съдебно заседА.е ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковете си и настоява да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседА.е, ответникът И.Н.И., действащ като едноличен търговец с фирмено наименовА.е „И. И. 2000" с ЕИК 103587237, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „М.С." ***, чрез процесуален представител, оспорва исковете. Твърди, че са недопустими, поради противоречие между твърденията на ищеца, наведени в заявлението му за издаване на заповед за изпълнение и тези, наведени в исковата му молба относно естество на процесната сума /относно основА.ето, на което се претендира вземането/, а също и по отношение на твърдяния от ищеца обект на потребление, по повод на който според ищцовото дружество между стрА.те имало облигационно отношение за доставка на електрическа енергия.

В евентуалност оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че между стрА.те липсва договорно правоотношение за процесния период /юни 2020 год. – май 2021 год./. Оспорва да е сключвал с ищеца договор за доставка на електроенергия за обект на потребление с адрес: гр. Варна, ул. „М.С." *** или гр. Варна, ул. „М.С.", „до блок 45“. Не е сключвал и договор за присъединяване към електрическата мрежа на апартамент на нито един от горните два адреса. Твърди, че за процесния период юни 2020 год. – май 2021 год. в търговското си качество на „ЕТ И. И. 2000" не е имал договорно отношение за доставка на електроенергия с ищеца или с друго лице; не е имал договорно отношение с ищеца или с друго лице за достъп до електрическата мрежа. Твърди, че за обект на потребление - апартамент в гр.

Варна, ул. „М.С.", *** се извършва доставка на електроенергия за битови, а 4 не за стопански нужди, между ищеца и И.И. но не в търговското му качество на едноличен търговец. З а горния обект на потребление l регистрите на ищцовото дружество ответникът И.И., без търговското си качество на едноличен търговец, фигурира като битов потребител и е заведен с клиентски номер 1100117078.

По изложените съображения ответникът счита, че исковете са недопустими и настоява за прекратяване на производството, а в евентуалност – че са неоснователни и настоява за отхвърлянето им. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателсва и взе предвид становищата и доводите на стрА.те, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно констативен протокол № 1061839/04.06.2020 год. служители на „Електроразпределение Север“ АД, със седалище гр. Варна са извършили смяна на електромер на обект [на потребление] с абонатен номер ***, находящ се в гр. Варна, ул. „М.С.“ /други данни липсват в протокола, вкл. и какво представлява самия обект/, като е монтиран нов електромер с фабр. номер 1127 0319 0042 5695; техн. данни: тип предпазител – автоматичен, 63 А; ел. табло, разположено на фасада извън имота. В протокола е посочено, че „титуляр“ на обекта е ЕТ И. И. 2000, с клиентски номер **********. Видно от констативен протокол № 6193353/31.05.2021 год. монтирА.ят на 04.06.2020 год. електромер с фабр. номер 1127 0319 0042 5695 е демонтиран.