Решение № 210 от 18.12.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. К., 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20255100500202 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С Решение рег.№ 129/25.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1828/2023 г., Районен съд – К. е отхвърлил предявените от М. Х. Ю. против „Т.И.“ ООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 286 от ЗЗД, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца: сумата от 11 178.99 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по сключения между страните договор за управление, обективиран в трудов договор № 26/03.11.2008 г., изменян с допълнителни споразумения № 4 от 03.06.2013 г.; № 5 от 04.01.2016 г. и № 6 от 01.03.2017 г. за периода м. януари – м. април 2022 г.; сумата от 7 917.71 лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за двадесет работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., за двадесет работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2021 г., както и за седем работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2022 г., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от подаване на исковата молба в съда 22.12.2023г. до окончателното им погасяване, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху отделните вземания за 1 възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за периода от 01.02.2022 г. до 22.12.2023 г., считано от последното число на следващия месец, за който се дължи трудовото възнаграждение за съответния месец и деня, от който се дължи обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, в общ размер от 3 654.48 лева, от които 2 162.70 лева – обезщетение за забава върху претендираното възнаграждение и 1 491.78 лева – обезщетение за забава върху претендираното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ.

Със същото решение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , М. Х. Ю. е осъден да заплати на „Т.И.“ ООД разноските по делото в общ размер от 2 655 лева, от които 400 лева – депозит за вещо лице и 2 255 лева - разноски за адвокат, а на основание чл.77 от ГПК, да заплати по сметка на Районен съд -К. сумата от 910.04 лева, съставляваща държавна такса.

Срещу така постановеното решение е депозирана чрез процесуален представител от М. Х. Ю. въззивна жалба с вх. № 6252/30.05.2025 г. (п.кл.

28.05.2025 г.), в която са изложени оплаквания, че първоинстанционното решение е немотивирано и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необосновано.

Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение ограничаващо правото му на защита, като служебно при решаване на делото, без участието и знанието на страните, е преквалифицирал исковата претенция, приемайки че предявеният иск не е по чл. 128, т. 2 от КТ, съобразно окончателния доклад по делото, а е по чл. 79, ал.

1 от ЗЗД, във вр. с чл. 286 от ЗЗД. В нарушение на разпоредбата на чл. 375, ал.

1 от ГПК не е дал указания за кои от фактите ищецът не сочи доказателства и така е преградил правото му за представяне на доказателства и доказателствени искания. Сочи, че не му е дадена възможност да представи Протокол от проведено ОСС на ответника от 11.04.2022 г., с който е бил освободен като управител на дружеството, освободен от ОСС и от отговорност. На следващо място въззивникът сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил признанията на ответника в депозираният от него отговор по чл. 131 от ГПК, не е обсъдил и неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза, а се е ограничил само до частично обсъждане показанията на разпитаният по делото свидетел. Твърди, че счетоводството на ответното дружество е било външно и всички документи са се изготвяли от ЕТ „Б.-Б.Ч.“, 2 пряко подчинен на мажоритарния собственик М.О., и това обстоятелство опровергавало твърдението, че счетоводството е било подчинено на въззивника и баща му. Твърди в жалбата и, че спирането на плащанията не били заради вреди и установени липси, а поради възникнали разногласия между него и баща му от една страна и мажоритарния собственик на капитала на дружеството М.О., от друга, свързани с неизплатените им дивиденти за периода от 2014 г. – 2018 г.

Видно от приобщените по делото писмени доказателства било, че въззивникът е работил в ответното дружество на длъжност „управител” с основно трудово възнаграждение в размер на 3 474 лв., въз основа на безсрочен трудов договор № 26/03.11.2008 г., което не му било изплатено за месеците януари, февруари, март и април 2022 г., съгласно съдебносчетоводна експертиза, назначена по делото и представените ведомости за заплати.

По реда и при условия на чл.266, ал.3 от ГПК от въззивника са направени доказателствени искания за приемане на писмено доказателство, за допускане до разпит на двама свидетели, за задължаване на ответното дружество да представи находящи у него доказателства, и за ССчЕ.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което предявените от ищеца искове бъдат уважени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока и по реда чл. 263, ал. 1 от ГПК от ответника по жалбата „Т.И.“ООД, чрез процесуален представител е постъпил писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Доказателствените искания са счетени за преклудирани. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

С Определение рег.№ 313/08.08.2025 г., постановено на основание чл.267 от ГПК, въззивният съд по реда и при условията на чл.266, ал.3 от ГПК, е приел представеното писмено доказателство – заверено копие от Протокол с решения на ОСС на „Т.И.“ ООД от 11.04.2022 г. и е назначил ССчЕ, а исканията за разпит на двама свидетели и за задължаване на ответното дружество да представи находящи у него доказателства са оставени без уважение, доколкото установяването наличието на такива е възложено на експертизата.

3

В съдебно заседание, жалбоподателят М. Х. Ю., чрез процесуален представител, поддържа въззивната жалба по посочените в нея основания.

Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата - „Т.И.“ ООД, гр. К., чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба по изложените в депозирания отговор съображения. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Окръжният съд, след като съобрази доводите на страните и прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата, като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени чрез процесуален представител от М. Х. Ю. против „Т.И.“ ООД, гр. К. осъдителни искове с посочено правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, след допуснато изменение на иска : 1. сумата в общ размер от 11 178.99 лв. , съставляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. януари 2022 г. от 2 998.41 лв., за м. февруари 2022 г. от 2 233.37 лв., за м. март в размер на 2 998.41 лв. и за м. април в размер на 2 948.80 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда - 22.12.2023г. до окончателното й погасяване; 2. сумата от 7 917.71 лева, представляваща обезщетение по чл.

224, ал. 1 от КТ за двадесет работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., за двадесет работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2021 г., както и за седем работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда - 22.12.2023г. до окончателното й погасяване; 3. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху отделните вземания за възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за периода до 22.12.2023 г., считано от последното число на следващия месец, за който се дължи трудовото възнаграждение за съответния месец и деня, от който се дължи обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, в общ размер от 3 654.48 4 лева, от които 2 162.70 лева – обезщетение за забава върху претендираното възнаграждение и 1 491.78 лева – обезщетение за забава върху претендираното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ.

Ищецът е обосновал исковата си претенция с твърдения, че е бивш управител на ответното дружество с основно трудово възнаграждение в размер на 3 474 лв., въз основа на безсрочен трудов договор № 26/03.11.2008 г., което правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ било прекратено на 03.05.2022 г., въз основа на Заповед № 602/03.05.2022 г. и обстоятелството, че не са му заплатени дължими му се суми, съставляващи нетно трудово възнаграждение за периода м. януари – м. април 2022 г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни за 2020 г., на 20 работни дни за 2021 г. и за 7 работни дни за 2022 г.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответното дружество оспорва по основание и по размер предявените искове за заплащане на претендираните обезщетения, с твърдения за злоупотреби от страна на ищеца с поверените му парични средства като управител на дружеството ответник. На 19.04.2022 г. с решение на Общото събрание, ищецът и неговия баща били освободени като управители на дружеството, и съответно заличени като такива. След което била извършена проверка, при която се установило, че в периода 2014 - 2021 г. от страна на двамата са извършени парични злоупотреби - присвояване на парични средства от касата на дружеството, теглене на пари в брой, теглене на банкомат, и от банковите сметки на дружеството, извършване на плащания със средства на дружеството за лични нужди и др., като по-голямата част от тези присвоявания били извършени от М. Х. Ю., със знанието и съдействието на неговия баща си Х. А. Ю., в качеството им на управители през посочения период. Присвоените парични средства били на стойност от около 400 000 лева, за които ищецът и неговия баща - Х. Ю. изрично писмено признали и се задължили да ги възстановят – подписани декларация от 09.04.2022 г. и споразумение за уреждане по доброволен път от 19.04.2022 г. Задълженията по двата документа били предмет на т.д. № 35/2022 г. по описа на Окръжен съд – К., а продължилата проверка на счетоводната документация установила и други присвоявания от двамата бивши управители на парични средства в размер над един милион лева, за периода 2014-2020 г., което било предмет на т.д. № 61/2022 г. по описа на Окръжен съд - К..

5

Направено е и възражение за недействителност на сключените и представени по делото Допълнително споразумение № 4/03.06.2013 г.;

Допълнително споразумение № 5/04.01.2016 г. и Допълнително споразумение № 6/01.03.2017 г., с които ищецът сам на себе си е увеличавал възнагражденията си, а при условията на алтернативност е направено и възражение, че последващи допълнителни споразумения за увеличаване възнаграждението до претендираните от ищеца суми от 3 474 лв., не били налични. Ответникът оспорва изцяло като неоснователна и претенцията за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, с твърдения, че същият бил ползвал всички полагащи му се платени отпуски за процесния период.

Не е спорно по делото, че правоотношението между ищеца и ответното дружество „Т.И.“ ООД, гр. К., е възникнало първоначално като трудово, въз основа на Трудов договор №26/03.11.2008 г., с който ищецът е бил назначен за „общ работник“. С Допълнително споразумение № 4/01.06.2013 г. правоотношението е било изменено и ищецът е бил назначен за управител на ответното дружеството. С допълнителни споразумения № 5/04.01.2016 г. и № 6/01.03.2017 г. е било изменяно договореното между страните възнаграждение. Същото е прекратено със Заповед № 602/03.05.2022 г., считано от 03.05.2022 г..