Решение № 306 от 16.09.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора АНГЕЛ АТАНАСОВ като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600657 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Присъда от 17.12.2024 г. постановена по НОХД № 2828/2020 г. по описа на Софийски градски съд /СНС закрит/, НО, 11-ти състав, подсъдимите:

Л. А. Я. - живущ в гр.***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********;

Д. Г. И. - живущ в гр.***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН ********** и

Ц. С. Д. - живущ в гр. *** българин, български гражданин, с основно образование, женен, осъждан, ЕГН ********** са признати за невиновни в това, че за периода от 01.01.2018 год. до 21.11.2018 година, на територията на гр.София и страната да са участвали в организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК - структурирано трайно сдружение на четири лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.281 от НК /с цел да набавят за 1 себе си или за другиго имотна облага, противозаконно да са подпомагали чужденци да пребивават, или преминават в страната в нарушение на закона/, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като в групата да са участвали лицата А. С. Г., Д. Г. И., Л. А. Я. и Ц. С. Д., и същата да е създадена с користна цел /получаване на доходи от престъпна дейност/, поради което и на основание чл.304 от НПК, и тримата подсъдими изцяло са оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. с ал.2 от НК.

С присъдата, съдът е постановил, на основание чл.190 от НПК, сторените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

В срока по чл.319, ал.1 от НПК, срещу оправдателната присъда, в Софийски апелативен съд е депозиран протест от прокурор при Софийска градска прокуратура. В протеста са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на оправдателната присъда, които доводи са доразвити в депозираното допълнение към протеста.

Според прокурора, първоинстанционният съд е изложил фактическа обстановка, която не съответства на събраните по делото доказателства, които пък от своя страна били преценявани поотделно, а не в тяхната съвкупност. Отправя се упрек за немотивираност от страна на първия съд, защо е приел, че тримата подсъдими не са извършили престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр с ал.2 от НК.

Нарушението на разпоредбите на чл.13, чл.14, ал.1 и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, според прокурора, е намерило израз в липсата на кореспонденция между изграденото вътрешно убеждение на съда, при произнасяне на присъда, и доказателствата по делото. Не били изследвани пълно, обективно и всестранно всички обстоятелства по делото.

Извода, че подсъдимите Л. Я., Ц. Д. и Д. И. са участници в престъпната група, бил обоснован от събраните на досъдебното производство доказателства, а именно:

Свидетелят Т. Й., който заявил, че се бил запознал с М., който му предложил да работи за него; че с Л. го запознал М.; че телефонът на този свидетел бил 08********, на който М. или Л. му звъняли за да си уговарят мястото на срещите; че разказал за случай на 18.11.2018 г. и за конкретни действия на Л. и М.. Този свидетел знаел от М. и Л., че Ц. също бил наеман да превозва бежанци, а М. му дал телефон за връзка; че М. и Л. се занимавали с превозването на бежанци от София до Трън; че ги заловили заедно с Л.; че Ц. му споделял, че се занимавал с бежанци и, че работил за М. и Л., които му указвали откъде да натовари мигранти; че Л. се качил при него, натоварили бежанците, после Л. се прехвърлил при М.; че го подгонили полицаи, но той се уплашил и не спрял, а после избягал, но го хванали, както и, че свидетелят Т. Й. разпознал и посочил подсъдимите Ц. Д. и Д. И..

Свидетелят Н. А. познавал Л., като при разпита разпознал и посочил Я. и Д. И..

Познавал А. и Ц.. Запознал се с „М. /жена му се казва А.“. Сочи, че „телефона на М. е 08********“.

Свидетелката Н. А. разпознала Л. по наличието на бенки на клепача. Според нея 2

„Говореха за някакви бежанци с А.“.

Свидетелят И. Х. познавал Л. Я., който му споделял, че се занимава с бежанци.

Свидетелствал, че знае, че в къщата му в София са настанявани по 30-40 бежанци; че за него работели Ц. Д. /малката ***/, Д. И. от ***; „Л. се занимава с тази дейност, а М. му помага“; че използваните коли били „Гранд Чероки“, „Нисан Терано“, „Нисан Патрул“.

Р. И. свидетелствал, че през месец ноември 2019 г. спрели джип „Митсубиши Паджеро“, в който пътували лице с име Т. и подсъдимият Л. Я., други хора в автомобила нямало. След около седмица – на 18.11.2019 г. задържали Т. и Л. Я.. Този свидетел бил нощна смяна със свидетеля И. И.. Получили сигнал, че в района на Трън, „Зебелски ханове“ било „засечено“ лицето Д. И.. При спирането, свидетелят го разпознал, а спътникът му се представил за полицай от Вътрешна сигурност.

Прокурорът сочи, че подсъдимият Ц. Д. е бил разпознат от А. М., А. И. и Р. М., които при разпита им като свидетели и като разпознаващи лица по снимки, и тримата били заявили, че това е лицето, което ги возило с черен джип „Чероки“; че слязло от автомобила и побягнало към гората и по-късно задържано от полицията, а от иззетия телефон ставало ясно кога, за какво и с кого бил разговарял.

Прокурорът се позовава още на показанията на таен свидетел № 369; на обясненията на А. Г. дадени в хода на досъдебното производство, както и на служителите на МВР – свидетелите Р. Б. и Д. В..

Според прокурора, коментираните доказателства следвало да бъдат обсъдени в хода на съдебното следствие, не поотделно за всеки от подсъдимите, а заедно, в тяхната цялост и единство. Вместо това, съдът коментирал отделните доказателства без да ги съпостави едно с друго, което довело съда до неправилни изводи и немотивираност на присъдата.

В протеста се твърди, че по делото било безспорно установено, че осъденият А. Г. е извършвал трафик на незаконно пребиваващи лица на територията на Република България.

Същото се отнасяло и за подсъдимия Ц. Д..

Свидетелят Т. Й. и подсъдимият Ц. Д. били обвиняеми по досъдебни производства, приключили преди повдигането на обвинения по настоящото наказателно производство.

Според прокурора, в мотивите си към присъдата съдът бил приел, че на 18.11.2018 г. подсъдимите Д. И. и Л. Я. поръчали на свидетеля Т. Й. да натовари 15 бежанци в предоставен му от двамата подсъдими джип, но не коментирал ВДС от СРС, а се задоволил само да приеме, че между подсъдимите са провеждани разговори, но били откъслечни фрази, от които съдът не успял да извлече смисъл.

Не били анализирани ВДС от СРС-та по отношение на това от кой телефон с кой телефон е проведен разговор, от кого са иззети телефоните, с които са били провеждани разговорите, съвпадат ли датите и часовете на проведените разговори с датите и часовете, когато били задържани свидетелят Т. Й. и подсъдимите Ц. Д., Д. И., и Л. Я., както и 3 осъдения А. Г..

Не били коментирани и разпознаванията на Л. Я. от свидетелката Н. А., която го познала по бенката на клепача и го разпознала като „...мъжът предложил на А. да карат или превозват бежанци ..“

Прокурорът възразява срещу заключението на съда, че показанията на Д. В. не могат да бъдат ползвани. От прочетените показания на този свидетел било ясно, че лично бил наблюдавал и възприел, че Д. И. бил участвал в дейност по трафик на хора и единият бил задържан.

Изобщо не били коментирани и съпоставени с останалите доказателства, изброени в мотивите, разпознаванията извършени от свидетеля Т. Й.. В протокола от 19.11.2018 г. от разпознаването на А. Г., било записано, че осъденият А. Г. е заявил, че това е лицето, което е било наемано за превоз на бежанци от М. /подсъдимия Д. И. / и било плащано на него за това.

При извършеното също на 19.11.2018 г. разпознаване от свидетеля Й. на подсъдимия Л. Я., в протокола било записано, че „това е Л.“, който го е наемал за превоз на бежанци.

При поредното разпознаване на 19.11.2018 г., свидетелят Т. Й. разпознал и посочил осъденият А. Г. и подсъдимите Ц. Д. и Д. И.. По отношение на подсъдимия Ц. Д., в протокола за разпознаване заявил, че това е лицето, което е било наемано за превоз на бежанци от М. /подсъдимия Д. И./ и Л. /подсъдимия Л. Я./ и му е плащано от тях за това.

Липсата на оценка на доказателствата в тяхното единство, според прокурора, довело до неправилно изградено вътрешно убеждение, което не почивало на събраните доказателства и така довело до неправилно мотивиране на присъдата. Некредитирането и игнорирането на доказателствата, подкрепящи обвинителната теза, довело до неправилно мотивиране, което според прокурора, се приравнявало на липса на мотиви. В този смисъл, налице било допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в ограничаване на правата на страна в процеса - представител на държавното обвинение.

Прокурорът твърди и нарушение на материалния закон, доколкото с признаването на подсъдимите Л. А. Я., Д. Г. И. и Ц. С. Д. за невиновни по повдигнатото за всеки от тях обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. с ал.2 от НК, законът бил приложен неправилно.

Според прокурора, нямало неизяснени фактически обстоятелства, поради което и не се налага събиране на нови доказателства от въззивната инстанция.

Както с протеста, така и с допълнителното изложение към него, прокурорът предлага цялостна отмяна на постановената от СГС оправдателна присъда по отношение на подсъдимите Л. А. Я., Д. Г. И. и Ц. С. Д., и постановяване на нова такава, с която всеки един от тях да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. с ал.2 от НК, като им бъдат наложени наказания, предложени от прокурор от СГП пред 4 първата съдебна инстанция, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години.

В съдебно заседание пред настоящият въззивен съдебен състав, подсъдимите Л.

Я., Д. И. и Ц. Д. се явяват лично, заедно със защитниците си, които ги представляват.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура, поддържа протеста.

Пледира неправилност и незаконосъобразност на протестираната присъда, като преповтаря изложеното в протеста и допълнителното изложение към него. В допълнение, прокурорът възразява и срещу изключването от доказателствената маса на показанията на свидетелите Б. и В., като твърди, че този подход на съда е неправилен. Според него, аргументите на съда, че свидетелят Б. не посочил източника на информацията си, не отговарял на истината, тъй като при разпита му пред съда, този свидетел уточнил, че източник на информацията били партньорски служби на ГДПОБ, гранична полиция и негови колеги.

Според прокурора, налице били достатъчно доказателства от обективна и субективна страна за осъществен от подсъдимите състав на престъпление по чл.321, ал.2 от НК, поради което моли за извършване на нов, задълбочен анализ на доказателствата, въз основа на който да бъде възприета обвинителната теза, че престъплението е осъществено от подсъдимите лица, поради което и оправдателната присъда да бъде отменена и постановена осъдителна такава, по отношение на тримата подсъдими.

В условията на алтернативност, представителят на държавното обвинение пледира за наличие на предпоставки за осъществен, от подсъдимите, от обективна и субективна страна, състав на престъпление по чл.321, ал.6 от НК.

Защитникът на подсъдимите Л. Я. и Д. И. – адв. Н., моли за потвърждаване на постановения от СГС съдебен акт, като твърди, че съдът е постановил присъдата си не на предположения, а след направен анализ на единствено годните доказателства. Според защитника не може да се постанови осъдителна присъда, въз основа на дадени обяснения от лице, което в хода на ДП е било обвиняем, което е заинтересовано по някакъв начин да се възползва от по-благоприятна за него позиция, а именно за да не бъде задържан дал обяснения, които били в полза на обвинението и във вреда на двамата му подзащитни.