Решение № 6798 от 11.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6798 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита А. при участието на секретаря К.А Б. Г.А като разгледа докладваното от Маргарита А. Гражданско дело №

20241100112881 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от К. Т. А. срещу В. С. Г., И. Ц. Г. и М. А. А., иск с пр. кв. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот: Жилище, находящо се на 2-ри етаж в гр.София, , бул.****, състоящо се от една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура 68кв.м., заедно с две избени помещения, находящи се под стаята и хола на първи етаж от към улицата и припадащата се ½ ид.част от общите части на сградата и от правото на строеж на мястото, съставляващо по рег. план на гр.София, м.Красно селоСтрелбище, одобрен със заповед № РД 09-50- 665/06,12,1994год., УПИ IX-471 от кв.12, с идентификатор на имота ***, находящ се в дворно място с идентификатор 68134,205,471, с площ от 373кв.м., при граници: ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***, в сграда с идентификатор *** на основание изтекла придобивна давност за периода 2014г.

-2024год.; / съдът намира да е допусната техническа грешка при индивидуализацията на имота по молба от 03,01,2025год., тъй като имотът е конкретизиран като находящ се на втори етаж на адрес гр.София, ул.****, а видно от приложената схема е с идентификатор ***, същевременно в исковата молба е извършена препратка към НА №85/2014год., който също конкретизира жилище на 2-ри етаж на адрес гр.София, ул.****/;

Релевират се доводи, че ищецът е придобил по давност, въз основа на несмущавано, непрекъснато и спокойно 10-годишно владение, правото на собственост върху описания 1 недвижими имот: Твърди се, че от смъртта на неговата майка Г. А. упражнява владение върху имота до момента. Ответниците оспорват собствеността като претендират заплащане на обезщетение за техните части от имота. Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответниците- В. С. Г. и М. А. А. в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК, излагат становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорват, че в периода от 2014- 2024год. ищецът е владял имота. От доказателствата към исковата молба е видно, че К.

Т. А. е придобил единствено 1/6 идеална част от имота, или е налице съсобственост с останалите наследници на Г. Г.а А.. Поддържа, че Г. Г.а А., е съсобственик за идеални части от правото на собственост върху имота единствено като наследник на съпруга си Т. А. А..

Имотът би могъл да бъде придобит само в режим на съсобственост, заедно с останалите наследници на Т. А. А. и наследниците на С.А.Д.. Твърди се, че в нито един момент в периода от 2014г., до момента, включително и след смъртта на Г. Г.а А., ответниците В. Г. и М. А. А., не са загубвали владението върху процесния имот, включително спрямо тях не е демонстрирано от страна на ищеца намерение за своене на имота в неговата цялост.

Съобразно изложеното се моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът-И. Ц. Г. в указания законоустановен срок за отговор излага становище за допустимост, но неоснователност на иска. Поддържа да е собственик на идеални части от процесния имот, по наследство. Счита, че К. Т. А. не е владял, ползвал и своил имота непрекъснато и необезпокоявано от 2014г. до подаване на исковата молба. В този период е бил извън страната, като давността е прекъсвана регулярно. Ищецът е наясно с наличието на други наследници - съсобственици и съобразно формулировката на исковата молба се позовава единствено на давностно владение върху имота. Действия за променено и демонстрирано явно собственическо намерение от ищеца не са заявени, което сочи на неоснователност на иска.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че с договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт №85, том 1, рег.№6266, дело №63 от 17,10,2014год. ищецът е придобил 1/6ид.част от жилище, находящо се на 2-ри етаж в жилищна сграда на бул.****, район Красно село, гр.София, състоящо се от стая, хол, кухня, и сервизни помещения, застроено на 68 кв.м., заедно с прилежащите му две избени помещения,, находящи се под стаята и хола на първия етаж и с припадащите се 1/2ид.част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото ,,съставляващо УПИ 9-471, кв.12, при съседи: улица, УПИ 10-470, УПИ 6-469 и УПИ 8-473 от Г. Г.а А./негова майка/;

Видно от удостоверение за наследници от 12,08,2021год. на Столична община при смъртта на Г. Г.а А. настъпила на 09,04,2020год. нейни законни правоприемници са К. Т. А., В. С. Г., И. Ц. Г. и М. А. А., като с изключение на ищеца К. А. останалите са призовани към наследяване на осн.чл.10, ал.1 от ЗН, като низходящи на С.В. Г., Ц.В. Г. и А. Т. Г., които са починали преди наследодателя Г. Г.а А.. Ирелевантен за наследяването в този случай е 2 отказът от наследство на А. Т. А., извършен от М. А. с вписване под №1073/06,11,2015год. в специалната книга на СРС /чл.10, ал.4 от ЗН/;

Не е спорно, че Г. Г.а А. е била в брак с Т. А. А., считано от 25,01,1969год. починал на 06,07,2006год.

Не е спорно процесния имот да е бил предмет на съдебна делба. Видно от спогодителен протокол от 28,01,1977год.А. А. Г. и Н.Д. А. са получили в дял вторият /тавански етаж/от жилищна сграда, находяща се на бул.****, който не се спори е процесното жилище;

С договор за дарение сключен на 07,06,1996год. А. А. Г. и Н.Д. А. са дарили на сина си Т. А. А. и дъщеря си С.А.Д. придобито в режим на СИО жилище, находящо се на втори етаж в жилищна сграда на ул.****, гр.София, състоящо се от една стая, хол, кухня и сервизни помещения, застроено на 68кв.м., заедно с прилежащите му две избени помещения находящи се под стаята и хола на първи етаж от към улицата, 1/2ид.част от общите части на сградата и 1/2ид.част от правото на строеж върху държавна земя, където е построена сградата, представляващо имот с планоснимачен номер 471, кв.12 по плана на гр.София, м.Красно село, Стрелбище, цялото с площ от 345кв.м., при съседи: улица, имоти с планоснимачни номера 470, 469, 473 като дарителите си запазват пожизнено право на ползване върху имота;

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. И.В., от показанията на който се установява, че познава имота от около 10 години, в качеството на наемател на сервиз за гуми на адреса, като негов „хазяин“ е К. А.. На свидетелят е известно, че ищецът не живее на адреса, а живее в „Овча купел“, но след смъртта на брат си А. поддържа имота като е извършвал ремонтни дейности на покрива на сградата и вътре в помещенията.

От показанията на св. В.М. се установява, че познава имота от около 15 години, тъй като работи в сервиз за гуми на адреса. На втори етаж на адреса е живял братът на К. А.-А..

На първия етаж е живяла и възрастна жена, която свидетелят не познава. След смъртта на брат си ремонт по сградата е извършвал само К.. Не е посещавал имота на втори етаж;

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По основателността на иска:

Релевантните факти обуславящи основателност на исковата претенция по установителния иск за собственост, на основание давностно владение, са упражняване на фактическа власт върху имота за релевантния период от време и намерение за своене.

Необходимо е владението да е било непрекъснато - чл. 79 от ЗС и да е продължило повече от 10 години. Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална 3 част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. От доказателствата по делото се обосновава извод, че ищецът е бил първоначално държател на сънаследствени ид.части от процесния недвижим имот като низходящ на Т. А., по отношение на който е безспорно да е бил съсобственик на имота наред със С.Д., която съсобственост е възникнала на основание извършено дарение от 07,06,1996год. Тъй като не е посочено всеки от дарените каква част от имота получава следва да се приема, че съсобствеността е при равни дялове от по 1/2ид.част. Тъй като съответната идеална част от имота е придобита от Т. А. по дарение е негова лична собственост. Т.е. при смъртта на последния Г. А. /съпруга/, К. Т. А. и М. А. получават по 1/3 от ½ ид.част или 1/6ид.част; По отношение на наследниците на Г. А.-В. С.

Г. и И. Ц. Г. няма данни дали наследяват Т. А. А., тъй като е видно от извършени служебни справки същите да не са рождени деца на наследодателя Т. А., както и няма данни за евентуалното им осиновяване. При всички положения е възникнала съсобственост със С.Д., евентуално нейни наследници; В тази хипотеза владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо, че само един от тях остава в наследствения имот като ищецът посочва да е знаел за другите наследници във връзка с водено съдебно производство с предмет облигационна претенция за консумативи за имота. Знанието за наличие на съсобственост спрямо процесното жилище е видно и от депозирани пред Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел Красно село декларации по чл.14 от ЗМДТ от 18,06,2014год. и 29,10,2014год. / удостоверение 19,05,2025год. на Столична община-стр.76/;

Съгласно константната и безпротиворечива практика на ВКС, презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването си, но не и при промяна държане във владение /interversio possessionis/. В последния случай, след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. За да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Тази промяна в намерението следва да е открито демонстрирана спрямо собственика. В посочения смисъл - Решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г., Г. К., І Г. О. на ВКС; Решение № 41 от 26.02.2016 Г. по гр. д. № 4951/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС; Решение № 291 от 09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, Решение № 270 от 4

20.05.2010 г. по гр. д. № 1162/2009 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС и др.

Манифестирането на намерението за своене следва да се извърши посредством действия, които по открит и недвусмислен начин да показват отричане владението на останалите съсобственици, с което да се установи, че съсобственикът е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои. Тези действия е необходимо да са доведени до знанието на останалите съсобственици, чрез действия с които те са запознати и отблъскващи владението им. В този смисъл и разясненията дадени с Тълкувателно решение №1/2012год. на ОСГК на ВКС.