Решение № 464 от 05.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Пловдив, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова П. Въззивно гражданско дело № 20235300502704 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Повод за започването му е изходяща от К. А. З., ЕГН **********, въззивна жалба против постановеното по гр. дело № 14146/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд решение № 3089/04,07,2023 г. в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на К. Г. П., ЕГН **********, следните суми: 4000 лв., платена на 08.07.2020 г. по устен договор за ремонт на апартамент, дължима на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради неосъществяване на основанието, за което е дадена, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 04.10.2022г. до окончателно плащане, както и сумата от 740 лв. за разноски за производството.

В жалбата се излагат доводи за недопустимост в тази част на решението, като се иска неговото обезсилване. В случай, че тези съображения не бъдат приети, жалбоподателят твърди, че има неправилност на решението и се иска неговата отмяна в посочената по-горе част.

Жалбоподателят твърди, че фактическите и правни изводи от съда са формирани при съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело до това изводите да са неправилни и необосновани. Той смята, освен това, че съдът не се произнесъл по предмета на спора, за който е сезиран.

1

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба. В него тя е оспорена изцяло като неоснователна и са изложени съображения, че не са налице посочените във въззивната жалба пороци на първоинстанционния съдебен акт. Твърди се, че наведеното в жалбата оплакване за процесуални нарушения е неоснователно и бланкетно по своя характер. Смята се за неоснователно и оплакването, че съдът не се е произнесъл по предмета на спора, за който е сезиран.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и с приложените по делото доказателства, прие за установено следното:

Пловдивският районен съд е сезиран с постъпила на 04.10.2022 г. искова молба от К. Г. П., с която се иска осъждането на К. А. З.а да заплати сумата от 4000 лева, която се твърди, че ответникът е длъжен да върне на ищцата, тъй като тя е развалила сключения между тях в устна форма договор за ремонт на апартамент поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Освен този главен иск ищцата предявява и няколко евентуални обективно съединени иска: С първия евентуален иск, ако се приеме, че няма разваляне на договора, ищцата претендира връщане на сумата от 4000 лева ведно със законна лихва върху главницата на основание, че е получена изначално без липса на основание, тъй като според нея договорът между страните е следвало да бъде сключен в писмена форма за действителност, като се позовава на разпоредбите на чл. 163 ЗУТ.

Ако и това не бъде прието за основателно, ищцата претендира евентуално ответникът да бъде осъден да върне сумата от 4000 лева ведно със законна лихва върху главницата, която сума според нея е получена с оглед на неосъществено основание, тъй като била платена от нея с уговорката, че след това ще бъде сключен договор за ремонт на апартамент в писмена форма, което така и не се е осъществило.

За обезпечаване на бъдещия иск, който впоследствие е заведен, ищцата е депозирала молба за обезпечение във връзка с което е било образувано частно гр.дело №12903/2022г.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника е било постигнато съгласие, с което П. е възложила на З. да извърши ремонт на апартамент за сумата от 26 300 лева, като съгласно уговорката им в нея се включвали всички дейности за ремонт на апартамента до степен на завършеност „до боя“, включително всички разходи за необходимите материали, както и възнаграждението на ответника за всички СМР, които е следвало да се извършат в апартамента лично от него или от ангажирани от него лица. Изрично посочени са в исковата молба за какви ремонтни дейности страните са постигнали съгласие, че ще се извършат и ще се включат във въпросната сума.

Твърди се, че между страните е имало изрична уговорка, че преди започването 2 на каквито и да било фактически дейности по ремонта, сключения между тях договор ще бъде закрепен в писмена форма, където точно и ясно ще бъдат уговорени точните параметри за стойности на всяко от посочените СМР. Такъв обаче така и не бил подписан.

Ищцата твърди, че на 08.07.2020 г. е платила на К. З. сумата от 4000 лева по банков път. На 13.07.2020г. страните в настоящето производство посетили строителен хипермаркет, където ищцата посочва, че със свои пари е закупила материали и уреди на стойност 2746,92 лева. След това тя е поискала сумата за закупуване на фаянса да бъде прихваната от първоначално платените от нея 4000 лева на ответника, като последният е отказал това, тъй като това според него противоречало на първоначалните им уговорки. Ищцата твърди, че тогава е поискала да се развали договора, като бъде върната платената от нея сума от 4000 лева. З. отказал да стори това и се твърди, че е заявил как има готовност да върне единствено сумата от 1800 лева, тъй като с всички други средства вече бил ангажирал майстори за извършване на СМР. Ищцата обаче посочва, че в апартамента ѝ не са извършени каквито и да било ремонтни дейности с тези пари и затова тя настоявала за връщане на цялата сума.

Въз основа на посочените обстоятелства ищцата предявява посочените по-горе обективно съединени искове.

Исковата молба е оставена без движение от ПРС, тъй като е било нередовна откъм обстоятелствената част на искането, както и в към нея е липсвало доказателство за внесена държавна такса. С доуточняваща молба е конкретизирано, че между страните е постигнато съгласие за извършване на ремонта на 01.07.2020г., като се твърди, че те са се съгласили, че на 13.07.2020г. ще подпишат и договор в писмена форма, когато и фактически ще започне ремонта. Сумата от 4000 лв. е била платена по банков път на 08.07.2020г. Твърди се, че страните са посетили супермаркет заедно, защото ишцата сама е искала да избере фаянс за банята, като неговата цена била включена в първоначалната уговорка, като и че сумата от 1800 лева не била върната на ищцата. Посочва се, че неизпълнението, поради което се твърди, че е развален договорът се изразява в неспазване на уговорките между страните преди да се започнат ремонтните дейност да се сключи писмен договор. Отделно се твърди, че ответникът е бил в невъзможност за започване на ремонта, тъй като не е осигурил необходимите за това материали и не е изпълнил поетите задължения.

Ответникът в срок е подал отговор на исковата молба, в който се оспорват предявените искове като неоснователни. Той признава, че между него и ищцата към дата 13.07.2020г. е съществувала облигационна връзка, съгласно която е имало възлагане за извършване на ремонтни дейности в посочения апартамент срещу сумата от 26 300 лева. Признава също, че на 08.07.2020г. по сметката си е получил сумата от 4000 лева с основание „аванс за основен ремонт на апартамент“. Признава и че 3 облигационната връзка е прекратена едностранно от К. П.. Не се оспорва и че на 13.07.2020г. с ищцата са посетили строителен хипермаркет и са били закупени от ищцата различни уреди и материали, като на същата дата ищцата е поискала да ѝ бъде върната изплатената по договора авансова сума в размер на 4000 лева.

Ответникът оспорва, че облигационната връзка е развалена поради виновно неизпълнение от негова страна и смята, че има пълното право да задържи посочената сума. Той посочва, че единствено е отправил предложение за ценова оферта за извършване на искания от нея ремонт, която е била приета за общата сума от 26 300 лева, като в тази сума според него не са включвали закупуване на фаянс и теракот за сметка на изпълнителя. Той сочи, че е придружил ищцата до строителния супермаркет, защото разполага с голям микробус, с който може да се пренесат закупените от нея материали и уреди.

Ответникът твърди, че на 13.07.2020г. е започнал работа в апартамента, като на същата дата заплатил 300 лева за извършено разчистване на апартамента. Освен това платил 500 лева на нает от него електротехник започнал работа по подмяна на ел.инсталацията, за, както и заплатен аванс от 500 лева за нает майстор, който да подмени ВиК инсталацията. За необходима шпакловка и лепило за мокрото помещение З. заплатил 1400 лева.

Сочи се, че въпреки всички извършени подготвителни дейности в апартамента на въпросната дата, по-късно възложителката заявила на З., че предложената от него оферта е твърде скъпа и си е намерила други майстори, затова поискала да ѝ бъдат върнати авансово платените пари и той да се махне от жилището ѝ. Изпълнителят се опитал да обясни, че част от сумата не е налична, тъй като са наети различни други майстори, но ищцата не приела, че няма да получи цялата сума и даже повикала екип на МВР под претекст, че е измамена, като са последвали и множество цинизми по адрес на изпълнителя. Затова той напуснал обекта, но и след това продължило искането да бъдат върнати всички преведени средства, затова на ответникът посочва, че се е съгласил да върне сумата от 2800 лева, а закупените материали като лепило и шпакловка да бъдат доставени до апартамента. Посочва, че на 14.07.2020г. се срещнали и посочената сума била предадена, но ищцата не се съгласила да я приеме, тъй като настоявала за 4000 лева. Ответникът посочва и че на 13.07.2020г. е подготвил и е разполагал с писмен договор за извършване на СМР, който обаче ищцата отказала да подпише.

Ответникът възразява, че ищцата е действала в противоречие с правилата на чл.

87, ал. 1 ЗЗД и не му е дала подходящ срок за разваляне на договора, както и в противоречие с правилата за договор за изработка и по-конкретно разпоредбата на чл.

262, ал.1 ЗЗД. Той смята, че ищцата е нямала правото да развали договора, без да предостави срок за това, затова нейното волеизявление не следва да се схваща като 4 разваляне, а като прекратяване на договора.

Той се позовава и на отказа на ищцата да приеме предложената от него сума от 2800 лева като бездействие на кредитора, поради което не се дължи плащане.

Ответникът претендира за присъждане на разноски.

С постановеното по спора решение РС е отхвърлил предявените обективно евентуално съединени искове за връщане на платеното на отпаднало основание, както и за връщане на платеното поради изначална липса на основание. ПРС е уважил последният евентуален иск за връщане на сумата, дадена на неосъществено основание, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска, като е и присъдил заплащане в полза на ищцата разноските по делото.

По отхвърлянето на главния иск за връщане на дадено на отпаднало основание РС се е обосновал, че уважаването на такъв иск се обуславя от съществуващо договорно отношение между страните, въз основа на което е извършено плащане от страна на ищцата и последвало отпадане на основанието поради разваляне на договора от страна на ищцата с оглед неизпълнение на ответника. По данните от делото ПРС е приел, че е било налице валидно правоотношение, имащо характеристиката на договор за изработка със започнало изпълнение. За да се развали такова правоотношение от страна кредитора в случай на виновно неизпълнение, съгласно правилата на чл. 87, ал.

1 ЗЗД, той е следвало да предостави на длъжника подходящ срок и да има изрично волеизявление, че след изтичането на този срок договорът ще се счита за развален. ПРС не е приел, че в случая ответникът е бил в хипотеза на неизпълнение. С изгонването на ответника от имота е прието, че ищцата сама го е лишила от възможност да изпълнява възложените му задължения, поради което съдът е приел, че няма как да се приложи хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. ПРС е приел, че се касае за договор с продължително изпълнение и дори да е била налице хипотезата на разваляне без предизвестие, то развалянето му би имало действие занапред, т.е. приел е, че в процесния случай договорът е прекратен, а не развален, но дори да беше развален, то развалянето ще има действие занапред и няма да има възможност за връщане на даденото на отпаднало основание.