Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1101 от 25.02.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 4300/2024
Вид
Решение № 1101
Подписан
25.02.2025
В сила
17.01.2026
Състав
Маргарита Апостолова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 511, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 512 · Кодекс за застраховането
  • чл. 513 · Кодекс за застраховането
  • чл. 513, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1101 гр. София, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.ЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20241100104300 по описа за 2024 година

Образувано е по предявени от И. М. А. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ обективно съединени искове, с правна квалификация чл. 511, ал. 1, т. 2, вр. чл. 513 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 50000,00лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, по повод възникнало на 18,06,2023год. ПТП, ведно със законната лихва от 14,09,2023год. до окончателното изплащане на вземането, както и 418,20лв.обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 14,09,2023год. до изплащане на вземането. Излагат се съображения, че на 18.06.2023г., около 15:20 часа, на AM Тракия, в посока към гр. Бургас, се движи влекач, с марка „Волво", с peг. № ЗЗДИР65 с прикачено към него полуремарке, управлявано от Т.И.. В същото време в района на км. 56 + 500 м., са извършвани ремонтни дейности на пътния участък, поради което е въведена временна организация на движението. Водачът на влекача не съобразява скоростта си на движение с пътната обстановка, като навлизайки в оградената зона за ремонт, блъска паркираното МПС, с марка „Ивеко". Модел „75е14". В този момент в МПС „Ивеко" се намирал И. А., който вследствие от удара получава травматични увреждания описани в исковата молба. Освен неимуществени вреди поддържа да са реализирани и имуществени вреди-разходи за лечение. Поддържа виновен за настъпване на инцидента да е водачът на МПС с марка „ Волво“ като Гражданска отговорност на увреждащото МПС е с турска застрахователна компания. На 14.09.2023г., е депозирана молба пред ответника за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, но плащане не е извършено.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът-Сдружение

„Национално

1 бюро на българските автомобилни застрахователи“ в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за допустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва да са възникнали елементите на деликтната отговорност за водача на автомобил влекач Волво.

Поддържа, че вина за ПТП има пострадалото лице, което се е намирало в паркирано на Автомагистрала „Тракия“ МПС в нарушение на нормативните разпоредби относно престой и паркиране на МПС на автомагистрала. При условия на евентуалност оспорва изключителната отговорност на водача на товарната композиция, като вина за ПТП има и ищеца, който не е спазил правилата за безопасност на движение и сигнализиране престоя на МПС на платното на автомагистралата, не е поставил светлоотразителни знаци, както и не е носил светлоотразителна жилетка или облекло в ярък цвят със светлоотразителни елементи.

При условията на евентуалност, в случай, че пострадалият се е намирал на пътното платно, в качеството на работник, то релевира възражение за съпричиняване: 1. не е извършвал възложена дейност/работа, 2. не е носил облекло с ярък цвят и светлоотразителни елементи;

3.извършвал е дейност/работа, която не му е била възложена или за която няма нужната квалификация за работа и управление на пътностроителни машини; 4. временната организация на движение не е въведена в съответствие с нормативните правила или със съответни документи; 5. Пътния участък не е бил обезопасен и сигнализиран в съответствие с нормативните разпоредби. Поддържа, че ищецът е обезщетен за претендираните вреди чрез плащане на обезщетение по застраховка „Трудова злополука" или чрез извънсъдебно плащане на обезщетение от работодателя; Оспорва вида и обема на претърпените от ищеца вреди. Поддържа прекомерност на претендираните неимуществени вреди. Оспорва дължимостта на обезщетение за имуществени вреди.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.

Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че на 18,06,2023 г., е реализирано ПТП на път автомагистрала Тракия км 56+500 посока към гр.Бургас, с участието на товарен автомобил марка „Волво“, модел „ТР 2021“, рег. № 33ДИР65, управлявано от турски гражданин Т.I. и товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „75е14“, рег. № *******, в който се е намирал И. М. А..

Заявена е претенция вх. №2-0791/14,09,2023г. /л. 25/ за изплащане на обезщетение до ответника, с която ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за извършени разходи във връзка с лечението си.

От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява следният механизъм на процесното ПТП:

Произшествието е настъпило на автомагистрала Тракия, с две платна за движение, разделени с разделителен остров, предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по две пътни ленти плюс една вдясно за принудително спиране на 2 автомобилите. Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието, около 15,20часа с добра метеорологична видимост. В зоната на настъпилото ПТП е била въведена временна организация на движение, поради извършвани ремонти на пътната настилка.

Ремонтираният участък е бил сигнализиран с вертикална пътна маркировка, като са били поставени два пътни знака Г10 „Преминаване от ляво на знака“, задължаващи автомобилите да преминат в крайна лява пътна лента. По данни от представеният протокол от ВОБД, на 500 м преди зоната на извършвания ремонт е бил поставен пътен знак, ограничаващ скоростта на движение до 110 км/ч., на 300 м преди мястото на ремонтирания участък е бил поставен пътен знак, ограничаващ скоростта на движение на автомобилите до 90 км/ч и на 100 м преди мястото на ремонтирания участък е бил поставен пътен знак, ограничаващ скоростта на движение на автомобилите до 70 км/ч.

Непосредствено преди зоната на извършения ремонт се наблюдават поставени два пътни знака, задължаващи автомобилите да преминат върху лявата пътна лента, а самата зона е оградена с ограничителни табели. Процесната товарна композиция, съставена от влекач марка „Волво“ и прикачено към него полуремарке, се е движела върху дясната активна пътна лента на АМ Тракия с посока от гр. София към гр. Бургас със скорост 90 км/ч. В зоната на 56+500км е била извършена временна организация на движението на автомобилите, поради извършване на ремонт на пътната настилка на дясната пътна лента, като са били поставени посочените по-горе знаци ограничаващи скоростта на автомобилите. В момента на настъпилото ПТП, в ограничената зона е имало двама работещи и техника. Участвалия в процесното произшествие товарен автомобил Ивеко е бил в престой върху най-дясната пътна лента за принудително спиране на автомобилите, с посока към гр. Бургас.

Пострадалият се е намирал в кабината на автомобила на лява седалка. Приближавайки към обособената зона за ремонт, водачът на товарната композиция е продължил движението си в първоначалната му посока и скорост. Достигайки до обозначената зона за ремонт с пътни знаци, водачът на товарната композиция е преминал между ограничителните табели и е навлязъл в зоната на ремонта, движейки се върху дясната активна пътна лента. В следващия момент водачът на композицията е реагирал с аварийно спиране и е отклонил управлявания от него автомобил в дясно, навлизайки частично върху дясната пътна лента за принудително спиране на автомобилите. Реализирало се е пътнотранспортно произшествие. Товарната композиция с влекач Волво, с предната си дясна част челно, се е ударила в задната лява част на т.а. Ивеко. Към момента на удара, скоростта на движение на товарната композиция е била около 50 км/м. Вследствие на удара, т.а. Ивеко е придобил кинетична енергия, при което е бил отхвърлен напред и в дясно. Товарен автомобил Ивеко се е установил в дясно на платното за движение, където е бил намерен при огледа. След удара товарната композиция е продължила движението си с аварийно спиране. Изложено е становище, че причина за произшествието са субективните действия на водача на товарната композиция, съставена от влекач Волво и полуремарке, със системите за управление на автомобила, който не е следвал указанията на поставените пътни знаци, при което е навлязъл в оградената зона за ремонт на 3 пътя. Впоследствие е достигнал до паркиран т.а. Ивеко, като реализира удар с него.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което като обективно и компетентно изготвено следва да се вземе предвид от съда при постановяване на съдебния акт, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е претърпял следните увреждания:

-Долна челюст - полифрагментна фрактура в дясната част с минимално разместване на костните фрагменти и втора фрактура в лявата част с разместване около зъб 44 (четвърти долен от ляво)

- гръден кош- луксация на лявата акромио-клавикуларната става- малка полуподвижна ставичка свързваща гръдната кост с предния израстък на лопатката акромиона.

- Корем и гърди – контузия;

От епикризата на хирургичното отделение в МБАЛ - Пазарджик където ищеца първоначално е бил хоспитализиран по спешност за 2 дни, е видно че са извършени апаратни и лабораторни изследвания и влИ.ия с обезболяващи. Въпреки консултацията с ортопед и установяването на луксацията на лявата акромио-клавикуларната става, лечение не е било предприето, а водещото травматично увреждане на долната челюст е пропуснато. На 27.06.2023 г. от панорамната снимка на челюстите направена в 25-то ДКЦ - София се констатират фрактурите на долната челюст, а от 29.06,2023год. до 03.07.2023год. ищецът е хоспитализиран в клиниката по лицевочелюстна хирургия на УМБАЛ „СВ.Анна“ – София, където е извършена оперативна интервенция на фрактурите на долната челюст с поставяне на 4 винта в челюстта и застопоряване с ластици препятстващи отварянето на устата за 1 месец.

Констатираните увреждания са в резултат на директен удар в или с твърд предмет или повърхност и от медицинска гледна точка могат да възникнат по начина описан в исковата молба и са в причинна връзка с процесното произшествие.

Възстановителният период при ищеца е общо 128 дни, кореспондиращ с медицинските критерии за възстановяването от конкретните за ищеца травматични увреждания.

Травматично увреждане на долната челюст е възстановено напълно, налице е възможност за хранене и говор нормално и без болка. Страданията свързани с това увреждане са както болкови, така и битови — невъзможност да се храни нормално за 1 месец, само със сламка.

Другото увреждане - луксацията на лявата АКС, не е било лекувано и деформацията с патологичната подвижност (симптом на клавиша) в областта ще остане за в бъдеще.

Същата ограничава болково активните движения в двете раменни стави в крайните им фази.

При влошаване на времето и натоварване се очаква болков синдром в областта на луксацията.

4

Изложено е становище имуществени разходи, за които по делото са представени доказателства да са в причинно следствена връзка с произшествието и необходими за лечебно-възстановителния период.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез показанията на св. А., ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди за ищеца.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Й., от които се установява механизма на произшествието. Установява се че преди мястото на инцидента са поставени пътни знаци / на около 50-100 метра/, които сигнализират автомобилите за престрояване в най-лява пътна лента, но ТИР-ът не се е отбил в най-лявата лента, а преминал през знаците и ударил камиона, ситуиран в най-дясна аварийна лента.

По делото е представена фактура №3000001860/27,06,2023год., ведно с фискален бон на стойност 35,00лв.,-основание панорамна снимка; фактура №1000187881/03,07,2023год., с фискален бон на стойност 23,20лв., с посочено основание потребителска такса; фактура №1000187882/03,07,2023год., с фискален бон на стойност 360,00лв., с основание – медицинско изделие;